Мая Стойчева-Николова – началник на Регионалното управление на образованието в Кюстендил: Кризата повиши доверието в българския учител

37 паралелки, от които 24 професионални, а от тях 4 в дуална система на обучение – за такъв прием се подготвят в област Кюстендил

Мая Стойчева-Николова започва кариерата си като учител по биология и здравно образование, човекът и природата и по информационни технологии в ОУ „Иван Вазов“ – Кюстендил. Била е помощник-директор по учебната дейност в основното училище, старши експерт по природни науки и екология в Регионалното управление на образованието и и.д. началник на РУО. От април 2019 г. е начело на Регионалното управление на образованието
в Кюстендил.

Интервюто взе Татяна ДИКОВА

– Г-жо Стойчева, нека започнем с малко данни за системата на предучилищното и училищното образование в област Кюстендил.
– На територията на област Кюстендил има 37 училища с общ брой деца и ученици 10 961, от които 148 в подготвителни групи. Средищните училища са 13, а 4 са едновременно защитени и средищни. Имаме Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и Общински център за подкрепа за личностно развитие – Обединен детски комплекс, Кюстендил.
В 19 детски градини се отглеждат, възпитават, социализират и обучават 3163 деца.
Училищната мрежа в област Кюстендил е максимално оптимизирана. Последната оптимизация е от 2020 г., когато основните училища в община Кюстендил от 7 останаха 3. Но забележете, при запазен сграден фонд, който се поддържа и в него тече нормален учебен процес.
Броят на педагогическите специалисти в училищата е 1094, непедагогическият персонал е 330.
В детските градини работят 260 педагогически специалисти и 287 непедагогически персонал.
Общежития има към НУ „Св.св. Кирил и Методий“ в с. Раждавица, към ОУ „Св. Климент Охридски“ в с. Трекляно и към Техническата гимназия „Джон Атанасов“ в Кюстендил.

– Учителите подготвят днешните деца, че ще учат цял живот. А самите те правят ли го?
– С последните промени в Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти се дава възможност за провеждане на квалификационни форми и в електронна среда. Във всички образователни институции на територията на областта се осъществява въвеждаща, продължаваща и вътрешноинституционална квалификационната дейност в не по-малко от 16 академични часа като част от годишния план за дейността на институцията за съответната учебна година.
Колективният трудов договор гарантира финансовото осигуряване на квалификационната дейност. На тази база се залагат средства не по-малко от 1,2% от фонд работна заплата на педагогическия персонал. Парите се използват за финансиране на участието му в избрани обучения, организирани на институционално, общинско, регионално или национално ниво. На участниците се присъждат и определен брой кредити според продължителността на съответното обучение – 1, 2, 3
или повече.
В плана за дейността на РУО – Кюстендил, за всяка учебна година се залагат и провеждат редица дейности във връзка с квалификацията на педагогическите специалисти – обучения, обмяна на добри практики, семинари, тренинги и др. Ежегодно колегите участват на квотен принцип в обучения по Национална програма ,,Квалификация“. През 2020 г. от област Кюстендил са преминали обучение 34 педагогически специалисти. В качеството си на бенефициент по НП ,,Квалификация“ 2020 г. РУО – Кюстендил, организира две обучения на тема ,,Компетентностният подход в образованието“ за учители от начален етап, прогимназиален и гимназиален етап с участието на 50 педагогически специалисти. Вече са авансирани от бюджета на МОН квалификационни курсове, които ще се осъществят чрез Национална програма ,,Квалификация“ 2021 г. за провеждане на „Практически обучения за директори на образователни институции“, назначени в периода 2016 – 2019 г. От област Кюстендил в тези обучения ще участват 12 директори на училища.
За трета поредна година продължават и обученията по проекта „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. В настоящата кампания за участие като самостоятелни възложители на краткосрочни обучения са одобрени 6 наши училища. Участието в обучения по проекта на педагогическите специалисти от останалите образователни институции за придобиване от 1 до 3
квалификационни кредита ще се осъществи чрез включването им в групи за обучения от страна на РУО – Кюстендил, като възложител.
В предходните 4 кампании, въпреки сложната епидемична обстановка, са проведени 30 обучения с участието на 653 педагогически специалисти.
Продължава и осъществяването на дейност 2 по проект „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“ – подкрепа на педагогическите специалисти за участие в процедури за придобиване на професионалноквалификационни степени. От началото на Проекта до края на м. януари т.г. са се включили 736 педагогически специалисти, като само V ПКС са придобили 125 души.

– Новите политики през последните години доведоха ли повече и по-добре мотивирани млади учители в класните стаи?
– Ще избягам от статистиката и ще споделя лични впечатления. По програмата „Старт в кариерата“ в РУО – Кюстендил, дойдоха двама млади колеги, единият от които е с придобита професионална квалификация учител по география и икономика. Надявам се, докато работи при нас, да му намерим и учителско място. Подобни примери ме правят оптимист за бъдещето на учителската колегия.

– Справиха ли се учители и ученици с обучението от разстояние в електронна среда?
– Съвсем отговорно мога да кажа, че в дните от 13 до 16 март миналата година нашата образователна система показа, че в нея работят истински професионалисти. Те не допуснаха учениците да останат без обучение.
През учебната 2020/2021 г. създадохме организация за бързо превключване към обучение в електронна среда от разстояние. Всяко училище в зависимост от специфичните условия и подготовката на отделните учители използва конкретна електронна платформа. Най-често това са Microsoft Teams, Google classroom и Shkolo. За онагледяване на учебното съдържание се използват материали от електронната библиотека за учители на МОН, безплатната платформа за взаимопомощ на учители, видеоуроци, електронни учебници, образователния сайт „Уча се“, споделени учебни ресурси във VBOX7, YouTube и други. Учителите разработват учебно съдържание във вид на Power Point презентации, осигуряват уеблинкове към външни учебни материали.
За учениците, пропуснали учебни занятия поради здравословни причини, в т.ч. и заради карантина, осигурихме допълнително обучение и подкрепа. Съумяхме да поддържаме положителен психоклимат на работа и учене и да редуцираме ситуациите на напрежение, стрес и дезинформация. Използваме кризата като възможност за иновации и подобряване на педагогически и организационни модели и практики. Създадохме условия и подкрепихме учителите да споделят своя опит и успешните си методи, взаимно да си помагат.
Между 250 и 300 ученици, предимно от уязвимите групи, не разполагат с крайно устройство. Затова използваме алтернативни начини – например предоставяме учебните материали на хартия. Тук на преден план излиза ролята на медиаторите, без чиято помощ обучението трудно би се осъществило.
Между другото, училищата с финансовата подкрепа на Националната програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“ закупиха техника, получиха средства за въвеждане на електронен дневник и интернет свързаност. Със средствата по ПМС № 283/15.10.2020 (общо за учители и за ученици) за закупени 261 броя електронни устройства. Организираха се и дарителски кампании. Чрез допълнителен трансфер по ПМС в края на 2020 г.
всички училища получиха допълнителни средства, които бяха предназначени за закупуване на техника, заплащане на интернет, осигуряване на въздухопречистватели и всички необходими противоепидемични мерки. Със средства, предоставени от МОН, Регионалното управление на образованието закупи въздухопречистватели за всички училища.
Договорено в анекс към КТД за времето на провеждане на обучение в електронна среда от разстояние на учителите се изплащат по 30 лева месечно като допълнително трудово възнаграждение за компенсиране на разходите за консумативи.

– Забравени ли бяха децата със специални образователни потребности?
– Те са деца и ученици като всички останали и отговорността ни към тях е не по-малка.
В училищата и детските градини на територията на област Кюстендил през учебната 2020/2021 г. работят 41 педагогически специалисти – 13 педагогически съветници, 10 логопеди, 9 психолози, 9 ресурсни учители. За деца и ученици със специални образователни потребности се грижат 16 ресурсни учители, 2 психолози, 3 логопеди, 1 учител за деца с нарушено зрение, назначени към Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Обучението е в пряка зависимост от здравословното състояние на детето и ангажираността на родителите. Обучението се провежда, доколкото и ако е възможно, в електронна среда и чрез присъствени терапевтични дейности в училище при заявено желание на родителите при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.
Наблюденията ми са, че все по-голяма е ролята на педагогическите съветници и психолози в училищата при присъственото обучение предвид натрупващите се психически проблеми и десоциализацията на учениците в условията на по-продължително обучение в електронна среда от разстояние. Затова мисля, че в тази посока работата ще продължи с много по-голяма сила, отколкото преди COVID кризата.

– Съотношението профилирано – професионално обучение, какви са предложенията за новата учебна година?
– Предложението ни е съобразено с потребностите от подготовка на кадри за приоритетни за икономическото развитие на общините и на областта професионални направления. За учебната 2021/2022 г.
предлагаме 37 паралелки. От тях 24 са за професионално образование – 20 в дневна форма на обучение, а в 4 паралелки учениците ще се подготвят в дуална система на обучение. Профилираните паралелки в дневна форма на обучение са 13.
Съотношението между профилирани към професионални паралелки е 35% към 65% в полза на вторите. Делът на дуалните паралелки е 17% от общия брой паралелки за професионално образование.
От планираните 24 паралелки за професионално образование 5,5 паралелки са за придобиване на втора степен на професионална квалификация по професия – 23%, и 18,5 паралелки – 77%, за придобиване на трета степен на професионална квалификация по професия. Сред паралелките за професионално образование няма такива по защитени специалности от професии. По специалности от професии с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда предлагаме 9 паралелки по 9 специалности, или 37,5%. От предложените 13 профилирани паралелки 7 са в STEM профили, или 53,8%, а в професионалните паралелки 14 са STEM, или 58,3%.
От предложените общо 37 паралелки за държавен план-прием за област Кюстендил 21 са STEM, което представлява 56,8%. Тук трябва да уточня, че училищата в областта с бързи темпове се обзавеждат със STEM кабинети. Само в Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ са включени СУ „Христо Ботев“ – Бобов дол, Професионална гимназия – Бобов дол, ПГ по транспорт – Дупница, 6. ОУ „Паисий Хилендарски“ и ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил.
Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – Дупница, подобрява условията за експериментална работа по природни науки в профилираната подготовка чрез оборудване на кабинет по природни науки със средства, предоставени по НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“ за 2020 г.
Оптимист съм, че ще реализираме заложения план-прием. Ще припомня, че за учебната 2020/2021 г.
от заложените 37 паралелки, реализирахме 36. Не успяхме с паралелката по профил „Физическо възпитание и спорт“ в СУ „Св. Климент Охридски“ – Дупница. Там гимназиалният прием е затруднен последните три години и се обсъжда с общинското ръководство възстановяването на статута на училището като основно.

– Какво си пожелавате за системата в област Кюстендил?
– В тези нелеки времена, ако искаме да се справим с всички предизвикателства, важно е да бъдем здрави.
COVID-19 доведе до промяна в образователната ни система, до развитие на качествено нови форми на взаимодействие между учители, ученици и родители, до въвеждане на ефективни педагогически практики, използване на гъвкави подходи за учене, адаптирани според индивидуалните нужди на отделните ученици. Повиши се сътрудничеството между учителите, подобри се екипната им работа.
Според мен кризата върна доверието на обществеността в българския учител. Това, което той прави вече втора година, е впечатляващо и забележително. Затова толкова вярвам на колегите в системата.