Случаи на колебание при членуването на някои собствени имена

Жанета ЗЛАТЕВА*

Често възниква колебание с пълен или с кратък член да бъдат членувани някои собствени имена на институции, празници, географски обекти, чиято основна форма е нечленувана, но обикновено се употребяват членувани. Такива са например: Белият дом, Лувърът, Колизеумът, Денят на Европа, Часът на Земята и др.
Когато са употребени самостоятелно в заглавие, тези собствени имена се членуват винаги с пълен член: Пътят на коприната, Близкият изток.
Когато са употребени в текст, те се членуват с пълен или с кратък член според синтактичната си позиция: ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с пълен член. В останалите случаи се членуват с кратък член. Например: Най-малката суверенна държава в света е Ватиканът; Направихме разходка из музеите на Ватикана; Старият Несебър е разположен на малък полуостров; Това място – Старият Несебър – е вълшебно; Концертът ще се състои в центъра на Стария Несебър; Най-старият музей в света е Ермитажът; Името на Ермитажа идва от френски и означава място за уединение.
Когато такива имена са употребени като условно собствено име на друг обект, те се поставят в кавички и се членуват винаги с пълен член независимо от синтактичната си позиция в изречението: Гледахме филма „Дивият запад“, Ще отседнем в хотел „Старият Пловдив“.
Една от причините за колебание е правописът на други собствени имена на географски обекти, чиято основна форма е членувана: Юндола, Леденика, Кайлъка и др. Те се членуват само с кратък член независимо от службата си в изречението, напр.: Леденика е най-голямата пещера в България.

*Д-р Жанета Златева работи в Секцията за съвременен български език към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.