Четирите цвята на съвременното образование

Студентка от Русенския университет печели първа награда на състезание по презентиране на английски език

Първа награда на университетското състезание по публично презентиране и говорене на английски език Inspire печели 19-годишната Михаела Георгиева от Русенския университет „Ангел Кънчев“ с представянето си на тема „Четирите цвята на съвременното образование“. За участие я насочва преподавателката ѝ по английски език Милена Попова. Заедно изпипват всеки компонент, по който се оценява една презентация на чужд език. Презентирането не е ново за Михаела, защото в часовете по английски език във висшето училище вече няколко пъти студентите са представяли проекти пред колегите си. Първият, който тя представя, е за тракийското културно наследство, а вторият – за фалшивите новини, пропагандата и дезинформацията.
„Това, че спечелих конкурса, бе голяма изненада за мен. До последно не можех да се съсредоточа“, казва пред „Аз-буки“ Михаела. Трудно за нея се оказва и задържането на вниманието на онлайн аудиторията, както и самообладанието, което се изисква.
В презентацията ѝ всеки цвят представя определен проблем в образованието. С помощта на розовото, лилавото, ментовото и светлосиньото студентката онагледява липсата на мотивация, нуждата от иновация, здравето на учениците (емоционално, физическо, ментално и социално) и насилието сред учениците. Представя своята визия за облика на българското училище и показва различни учебни практики от други държави – Япония, Южна Корея и Финландия.
Михаела вярва, че младите хора трябва да са ненаситни за нови знания и умения. Насърчава подрастващите да четат и да посещават извънкласни занимания. Води се от думите на Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече“, защото никога нищо не е излишно. Човек не знае кога какво ще му потрябва.
„Преди по-възрастните да съдят новото поколение, нека се вгледат първо в себе си и да си спомнят какви са били на техните години“, категорична е моята събеседничка. На мнение е, че младите са отворени към света и с ентусиазъм попиват нови знания и умения. Ето например в Русе т.нар. „хоротека“ събира любители на българските народни танци. Участие в тях взимат много млади хора – има и професионалисти, но също така и напълно начинаещи. Мит е и това, че младите нямат достатъчно интерес към „старите неща“ – те просто пречупват много от тях през по-съвременна призма.
Михаела се обучава в специалност „Български език и история“ (педагогическа специалност), а средното си образование е получила в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе. С усмивка си спомня как почти всеки ден в училище са танцували хора – практика, която би било добре да се приложи и в други училища. Студентката има афинитет към фолклора. Определя себе си като голяма родолюбка, която обича и почита традициите на своя народ. Това е сред основните причини да стане част от екипа, който работи по международния проект за културното наследство CODANEC. Заедно със съмишленици от целия свят пише и разказва за нашия бит и обичаи. За Проекта научава в университета, а идеята толкова ѝ харесва, че без да му мисли много, се включва и става координатор за България. Желание за участие към момента са заявили и хора, които живеят у нас, но са от друг етнос. „Това е страхотно, защото е много трудно да съхраняваш своята идентичност на чужда почва“, обяснява моята събеседничка. Русенският университет е правилният избор и защото предоставя на своите студенти възможност за подобни изяви.
Михаела се интересува и от литература, журналистика, история, български фолклор и съвременно образование. Предпочита темите, свързани с културата във и извън България. „Журналистиката за мен е начин да погледна на нещата от малко по-различен ъгъл и да бъда по-скоро неутрален наблюдател, отколкото пристрастен автор, какъвто съм в литературно отношение“, казва тя. Пише за две ученически медии – Teen Station и sCOOL Media.
Работи и в онлайн платформата „ЛитеМатура“, която има за цел да помогне на зрелостниците в тяхната подготовка за матурите по БЕЛ и на учителите с подходящи материали за обучение в час.
Освен всичко Михаела е автор. Зад гърба си има един сборник с разкази – „Ненужна подметка“, а лятото е посветила на работата си върху втория си сборник – „Чаша божоле“. „Първата ми любов е литературата“, казва тя. Разказва, че в „Ненужна подметка“ е поместила разкази, написани през петте години в гимназията. Носител е и на редица награди и отличия.
На мнение е, че в учебната програма по български език и литература в гимназиален етап трябва да бъдат включени повече произведения на съвременни български автори. Младото момиче по никакъв начин не пренебрегва стойността на произведенията на българските класици, но смята, че има място и за нови, и за класически произведения. По този начин определено интересът към учебния предмет би се повишил.