Търси се изследователят

Европейската нощ на учените се е развила много през годините и през 2021 г. участниците в нея са 2,3 милиона души. Това подчерта еврокомисарят Мария Габриел при откриване на тазгодишното издание на инициативата, която цели да популяризира сред широката общественост постиженията на науката и да привлече младите хора към кариерата на изследователя. Мотото на Европейската нощ на учените е „Науката и иновациите са ключ към желаното бъдеще“. Еврокомисарят благодари на учените за усилията, които полагат, за да направят своите постижения достъпни за всички. Тя благодари и за труда, неуморната енергия, за желанието да показват, че науката е знание, но и перспектива да изграждаме заедно едно общество и да се справяме заедно по-добре с предизвикателствата.
Всяка година в Европейската нощ на учените се представят най-новите научни открития и влиянието, което имат върху ежедневието ни и върху икономическото и регионалното развитие. Акцент в тазгодишното издание на форума е ролята на науката и иновациите за прехода към зелена и дигитална икономика в Европа. Европейската нощ на учените се проведе в хибриден формат, включващ събития на живо и онлайн инициативи.
Специален акцент в програмата бяха дейностите в подкрепа на най-младите изследователи. K-TRIO за деца включва учебни видеоигри, разходка из тайните на биологията, забавни физични експерименти и демонстрация на система за обучение по комбинаторика. В рамките на събитието бяха наградени и участниците от националните конкурси за детски рисунки „Как ще изглежда Земята след 200 години“ и за ученически и студентски проекти на тема „Бъдещето на Земята, която обичам“.

Млад и енергичен

На церемонията по откриване на Европейската нощ на учените еврокомисарят Мария Габриел връчи отличия на победителите в състезанието „Млад и енергичен учен“. Първите награди грабнаха докторантът Антония Георгиева и третокурсникът Георги Праматаров – и двамата от Биологическия факултет на Софийския университет.
Разработката на Антония Георгиева е за интегриран подход за контрол на неприятели при ягодоплодни култури. Свързана е със създаването на иновативен продукт, който да се прилага при борбата с едни от най-опасните вредители по ягодоплодните култури – ягодовия стъблохоботник и ягодовия акар. В проекта се разглежда влиянието на различни семиохимикали, чрез които може да се контролират поведението и популацията на конкретните инсекти. Семиохимикалите са група от органични вещества, чрез които се осъществява комуникацията между различни видове организми по химичен път (насекоми, растения).
Темата на Георги Праматаров е „Проучване действието на металния хелатор десферал върху сперматозоиди от мускусни патоци“. Причината е, че България е една от трите страни в света с най-голям износ на гъши дроб, получен от междугенетични хибридни патици Мюлари. При тях се прибягва изцяло до изкуствено осеменяване, при което се индуцира оксидативен стрес, казва младият учен. И се налага борба с това явление. Често използвана практика е добавяне на антиоксиданти. Те могат да бъдат витамини, могат да бъдат ензими или хелатори, както е в конкретния случай. Тяхната роля е в обезвреждането на свободните радикали. Идеята на проучването е да се подобрят спермалните показатели и да се понижи липидната пероксидация. Георги Праматаров благодари на Института по невробиология на БАН за подкрепата, която е получил.

Свързани статии:

Намаляват кандидатите за чужди дипломи Знакови годишнини Член на екипа на „Аз-буки“ стана ректор 105 години медицинско образование у нас