Милост

Зина Соколова

Български учени доказват, че най-голям процент замърсяване на родното Черноморие се дължи на пластмасите от бита – найлонови торбички, шишета от минерална вода и какво ли не още. Има плажове, на които може да се видят изхвърлени от морето дори хладилници, печки. Където стъпи човек, след себе си оставя боклуци. Тъжна констатация, но факт.
Но никой не бива да си мисли, че пластмасите са толкова далече в морето, че не ни застрашават. Според наши изследователи висок процент от месото на черната мида е от пластмаса. Оттам по хранителната верига то стига и до човешкия организъм, в който вероятно вече е складиран немалък процент пластмаса. Може би бъдещи научни проучвания ще установят и този печален факт.
Трябва да е ясно, че нито „търпението“ на Черно море е безкрайно, нито това на планетата. Да не говорим, че от всички нас не се изискват кой знае какви титанични усилия, за да живеем в хармония с околната среда, без да Ӝ посягаме. Достатъчно е да не изхвърляме безразборно боклука си с надеждата, че тя, природата, ще се справи с него. Достатъчно е да не живеем с мисълта – след нас и потоп.
Достатъчно е да си приберем празната бутилка от пластмаса в раницата, а не да я метнем в дерето или да я „скрием“ в храстите. Списъкът може да бъде продължен с чашките за кафе, с кофичките от кисело мляко, с непотребните вещи от бита. Реките и язовирите също не са депо за отпадъци – за излезли от употреба автомобилни гуми, електроуреди и какво ли още не.
И ако не ни е грижа за природата и за нас самите, нека поне пощадим децата, като им оставим възможността да живеят, да имат бъдеще в хармония със себе си и околния свят.

Свързани статии:

Промяната Приобщаването Работещи, а не лъскави Златните учители