Нобеловата седмица

Отдаденост на истината

Романистът Абдулразак Гурна е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература. Роденият в Занзибар танзанийски автор печели наградата за „безкомпромисното и състрадателно проникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между култури и континенти“, се посочва в изявлението на Кралската академия на науките на Швеция.
„Отдадеността на Абдулразак Гурна към истината и неговата ненавист към опростяването са поразителни. Неговите романи се отдръпват от стереотипните описания и отварят погледа ни към културно разно-
образна Източна Африка, непозната за мнозина в други части на света“, допълват от Комитета.
Абдулразак Гурна е роден на 20 декември 1948 г. Сред най-известните му романи са „Рай“ от 1994 г. и „Край морето“ от 2001 г. Дебютният му роман е „Спомен за заминаването“, посветен на годините около революцията, довела до създаването на съвременната държава Танзания, пише британският в. „Гардиън“.
Роденият в Занзибар Гурна заминава за Великобритания като бежанец през 60-те години на ХХ век. Първоначално учи в колеж в Кентърбъри, след което се премества в Университета в Кент, където получава докторска степен. Преподава в университет в Нигерия през 80-те години на ХХ век. В момента е преподавател и директор следдипломно обучение в Университета в Кент в Катедрата по английски език.
Гурна е първият чернокож писател, който печели Нобелова награда, след Уоле Шоинка през 1986 г.

Дейвид Кард, Джошуа Ангрист и Гуидо Имбенс

Нова представа за пазара на труда

Наградата за икономически науки в памет на Алфред Нобел се поделя между Дейвид Кард, Калифорнийски университет – Бъркли, САЩ, за неговия емпиричен принос към икономиката на труда, Джошуа Ангрист – Масачузетски технологичен институт, Кеймбирдж, САЩ,
и Гуидо Имбенс – Станфордски университет, САЩ, за техния методологически принос към анализа на причинно-следствените връзки.
Тазгодишните лауреати създават нова представа за пазара на труда и показват какви изводи за причината и следствието могат да се направят от естествените експерименти. Техният подход се разпространява и в други области и спомага за революционни промени в емпиричните изследвания. Много от големите въпроси в социалните науки се занимават с причина и следствие. Как имиграцията влияе върху нивата на заплащане и заетостта? Как по-продължителното образование влияе върху бъдещите доходи на някого? На тези въпроси е трудно да се отговори, защото няма какво да се използва за сравнение. Не се знае какво би станало, ако има по-малко имиграция или ако този човек не е продължил да учи.
Лауреатите показват, че е възможно да се отговори на тези въпроси с помощта на естествени експерименти. Ключът е да се използват ситуации, при които случайни събития или промени в политиката водят до това групи хора да бъдат третирани по начин, който прилича на клинични изпитвания в медицината.
Използвайки естествени експерименти, Дейвид Кард анализира ефекта от минималните заплати, имиграцията и образованието върху пазара на труда. Неговите изследвания от началото на 90-те години оспорват общоприетите разбирания по тези въпроси. Резултатите показват, наред с други неща, че увеличаването на минималната работна заплата не води непременно до по-малко работни места. Сега се знае, че доходите на хората, родени в една държава, могат да се повишат заради новата имиграция, докато хората, имигрирали по-рано, рискуват да бъдат засегнати отрицателно. Освен това вече се знае, че ресурсите в училищата са далеч по-важни за бъдещия успех на учениците на пазара на труда, отколкото се е смятало досега.
Данните от един естествен експеримент са трудни за интерпретиране. Например удължаването на задължителното образование с година за една група ученици (но не и за друга) няма да засегне по същия начин всички в тази група. Някои студенти така или иначе биха продължили да учат и за тях стойността на образованието често не е представителна за цялата група. Възможно ли е да се направят изводи за ефекта от допълнителната година? В средата на 90-те години Джошуа Ангрист и Гуидо Имбенс решават този методологически проблем, демонстрирайки колко точни изводи за причината и следствието могат да се направят от естествените експерименти.
„Проучванията на Кард по основните въпроси за обществото и методологическият принос на Ангрист и Имбенс показват, че природните експерименти са богат източник на знания“, казва Питър Фредриксон – председател на Комитета за награди за икономически науки.

Свободата на изразяване

Нобеловата награда за мир тази година си поделят Мария Реса и Дмитрий Муратов „за усилията им да защитят свободата на изразяване, която е предпоставка за демокрацията и траен мир“.
Мария Реса разкрива злоупотреба с власт, използване на насилие и нарастващ авторитаризъм в родната си страна – Филипините. През 2012 г. тя става съосновател на Rappler – компания за разследваща журналистика, която все още оглавява. Rappler насочва критично внимание към противоречивата, изпълнена с насилие политика на режима на Дутерте. Мария Реса и Rappler са документирали също така как социалните медии се използват за разпространение на фалшиви новини, тормоз на опоненти и манипулиране на общественото мнение.
Дмитрий Муратов от десетилетия защитава свободата на словото в Русия. През 1993 г. е един от основателите на независимия в. „Новая газета“. От 1995 г. досега е главен редактор на вестника общо 24 години. „Новая газета“ е най-независимият вестник в Русия днес, с фундаментално критично отношение към властта. Базираната на факти журналистика и професионалната почтеност на изданието го превръщат във важен източник на информация за цензурирани сфери в руското общество. От създаването си през 1993 г. „Новая газета“ публикува критични статии по теми, вариращи от корупция, полицейско насилие, незаконни арести, изборни измами и „фаб-
рики за тролове“ до използването на руски военни сили във и извън Русия.
От началото на издаването му шестима от неговите журналисти са убити, включително Анна Политковская, която пише статии за войната в Чечения.

Инструмент за създаване на молекули

Нобеловата награда за химия е присъдена на Бенджамин Лист и Дейвид Макмилън за разработване на нов инструмент за изграждане на молекули – органокатализата. Употребата му помага да се направи химията по-зелена, заявяват от Комитета по връчване на наградите.
Повечето химични реакции са много бавни и трябва да им се помогне, а дълги години като катализатори са познати само метали и ензими, без да е известно, че може да се използват малки органични молекули. Откритието на Макмилан и Лист преди двайсетина години създава напълно нов начин на мислене как да се изграждат молекули. Органичната катализа се смята за много по-устойчива и природосъобразна от металната, отбелязват от Нобеловия комитет, тъй като всяка от стъпките при металната катализа оставя отпечатък в околната среда. Ползата от органичната катализа излиза отвъд пределите на фармацевтиката и медицината. Изследователите вече могат „ефикасно да изграждат всякакви неща – от нови лекарства до

молекули, които улавят светлината в соларните клетки“.
Бенджамин Лист е роден през 1968 г.
във Франкфурт, Германия. Работи в Института за изследване на въглищата „Макс Планк“. Дейвид Макмилън е роден през 1968 г. в Белшил, Великобритания. Професор по химия в Принстънския университет, САЩ. Между 2010 и 2014 г. е главен редактор на списание Chemical Science.