Тайните на Букелон

След едногодишно прекъсване, през тази година продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон край с. Маточина, община Свиленград, област Хасково. Научен ръководител на изследователския екип е гл.ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей. Проучванията се финансират от Министерството на културата и Община Свиленград.
Проучен е сектор от представителна сграда, както и битова керамика с датировка IV – V в. Проучени са и участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, е разкрито трасе от по-ранна крепостна стена. Дебелината Ӝ достига до 2,15 м. На този етап на проучванията най-ранната дата за нейния градеж е отнесена към V в. пр. Хр.
Кръгло каменно съоръжение, многобройни фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака са сред археологическите артефакти.
От източната страна на кулата е разкрита още една крепостна стена, дебела
2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула.
Първото цялостно архитектурно и археологическо изследване на обекта е проведено през 1961 г. от проф. арх. Стефан Бояджиев от БАН. Руините край с. Маточина (селото е наречено на билката, която е разпространена широко по околните склонове на Сакар планина) са обявени за „обект от национално значение“ през 1968 г. През 1970 г. са предприети ограничени мерки по консервация на средновековната кула. Любопитен факт е, че тя е използвана като естествен декор при снимките на филм „Мила от Марс“. През 2008 г. са извършени допълнителни консервационни дейности с частично европейско финансиране.

Свързани статии:

Сближаване на научните изследвания и иновациите Скъпо начинание? Не, скъпа необходимост Промените в климата удрят по БВП* Микропластмаса се натрупва на дъното на Средиземно море