Едни даряват, а други прибират

Покрай важната за България тема за разширяване обхвата на децата в предучилищната подготовка от 4-годишна възраст незабелязани останаха няколко текста в Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Те касаят училищните настоятелства – институция, съществуваща още със зараждането на светското образование у нас. Институция, състояща се обикновено от родолюбиви българи, съпричастни към делото на цял един народ – да бъде грамотен.
Оказва се обаче, че днес нещата невинаги са такива, каквито трябва да бъдат. Затова в мотивите към проекта на Закона вносителят е записал: „По отношение на промените, свързани с дейността и имуществото на настоятелствата в системата на предучилищното и училищното образование отправна точка е текстът на чл. 306, ал. 4 от ЗПУО, според който те се създават като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и да подпомагат дейността на образователната институция.
В практиката обаче съществуват множество случаи, при които те не изпълняват тази своя цел.
Това често се изразява в използване в тяхна полза на приходите от имотите, които управляват,
включително от земеделски земи,
дарявани в миналото на училището от родолюбиви хора.“
Защо си припомняме този нормативен акт. Защото, за съжаление, случаят, за който става дума по-долу, не е изолиран, казал го е законодателят. Но дори и да е, дотолкова стряска, че народните представители решават и с категорично „не“ слага точка на апетитите за облагодетелстване на частни лица в ущърб на национални интереси, каквато е институцията училище.
Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“ в първата българска столица Плиска е на близо 117-годишна възраст. И в унисон с наследството на земята, дарила ни с богато книжовно наследство, нашите деди не просто строят училище, но и се грижат за неговото добруване – даряват каквото могат, най-вече земя. Така малкото училище – надежда за грамотност и смислен живот на поколения, се оказва наследник не на декар или два, а на цели 1787 дка земя. Наследството обаче вместо да носи дивиденти, а школото да разполага със супер модерна съвременна база, защо не с открити и закрити плувни басейни и тенис кортове, го вкарва в дълъг съдебен спор с… училищното настоятелство. Спор за земята и за ползите от нея.
Училищните имоти попадат в ръцете на настоятелството след поземлената реформа. Днешното ръководство на школото проявява „нездраво“ любопитство как се случва това, след като в Държавен архив директорката Мариана Русева попада на документи, категорично доказващи, че земята е притежание на школото. Започва съдебна сага, в резултат на която изплува и един фалшив протокол. Благодарение на него училищните имоти са предоставени на настоятелството. Съдът в Нови пазар анулира това решение. Но историята съвсем не приключва.
Настоятелството и неговите членове повеждат дела срещу училището, за да си върнат „по давност“ кокошката, снасяща
златни яйца.
„От 2017 г. ние сме в непрекъснати съдебни дела“, пояснява директорката. Едва на 2 октомври 2020 г. ВКС отсъжда, че окончателният собственик на близо 2000 дка земя е Обединено училище „Св. Отец Паисий“, а не настоятелството.
Цели 18 години (от 2000 до 2018 г.) институцията, създадена по смисъла на няколко закона да работи в полза на училището, се ползва от чуждото и прибира печалбите от него. Мариана Русева – директор на „Св. Отец Паисий“ от 2010 г., споделя: „Всичко, което сме получили от настоятелството до момента, в който ВКС постанови, че собствеността е наша, е регламентирано чрез свидетелства за дарения, за което сме издавали документ.“ А полученото дали е малко или много, нека читателят да прецени.
И така, само последните години земята е носела приходи в размер на около 100 000 лв. годишно. През първите години в ролята на „собственик“ на земята Настоятелството е осигурявало топъл обяд за всички ученици, а последните години само за тези от целодневната организация – около 25 000 лв.
годишно. Закупувани са и учебни помагала по всички предмети (около 20 лв. на ученик).
„Когато дойдох през 2010 г.,
покривът на училището течеше, спешно се нуждаеше от основен ремонт. Средствата дойдоха не от настоятелството, респективно от земята ни, а от Министерството на образованието и науката на два транша – връща лентата назад директорката. – Така спасихме сградата. Но колко още докладни изписах, че материалната ни база се нуждае от основен ремонт и модернизиране. Никакъв отговор.“ Все пак настоятелството се „бръква“ и училището получава компютърен кабинет – един компютър с 14 работни места и компютърна конфигурация. Това се случва след категоричната намеса на началника на Регионалното управление на образованието в Шумен, а самото управление нееднократно припомня и напомня за ролята на институцията Училищно настоятелство според закона и колко е необходим такъв кабинет за едно училище. Списъкът с нуждите на една образователна институция може да бъде продължен с това сградният фонд да се поддържа и модернизира, същото се отнася и за обзавеждането на стаи и кабинети. Някои неща са се случвали, включително и изграждане на вътрешен санитарен възел, но не е със средства, които по закон училището притежава.
А с усилията на държава и община. Друг пример е смяната на дограмата. Средствата идват от програмата за оптимизиране на училищната мрежа. За смяна и модернизиране на ел и ВиК инсталациите, както и за ремонт на фасадата на школото – за всичко това учители, ученици, родители могат само да мечтаят. Ще попитате, а освежаването на класните стаи – веднъж Настоятелството дава приблизително 18 000 лв. След това нещата се случват със скромните възможности на едно малко училище, с труда на учители и непедагогически персонал, с помощта на родителите. А децата се чувстват задължени да пазят и да се радват и на малкото, което имат. Институцията Училищно настоятелство в тези инициативи отсъства.
С какво се отоплява училището. Отговорът също буди недоумение – с дърва. Не че школото няма изградена отоплителна система, впрочем отново с пари по оптимизация на училищната мрежа.
Местната власт и Регионалното управление на образованието са категорични – парите от наема на земята са на училището. Ако си ги получи то, нищо чудно една от великите български столици, откъдето тръгва държавността ни, да се сдобие с училище на XXI век, достойно за ученолюбивите си деца и техните педагози.
Тук е мястото на един логичен въпрос, какво се случи с нас, българите, през последните стотина години, та да опрем и да посегнем на училищата си и на техните имоти. Впрочем някои притежават впечатляваща собственост.
И вместо тя да отиде в полза на образователната институция, да не споменаваме какъв учебен кампус може да израсне благодарение на това, което са правили дедите ни, се насочва към нечие облагодетелстване, но не и на училището.