Милена Дамянова, председател на Парламентарната комисия по образованието и науката в 44. народно събрание: Ако успеем да дадем на новите поколения нужните знания и умения, всички ще живеем по-добре

С външното оценяване поставяме оценка на системата, а не на ученика

Интервюто взе
Татяна ДИКОВА

Г-жо Дамянова, каква е равносметката за работата на ръководената от Вас Парламентарна комисия по образованието и науката в 44. народно събрание?
– Радвам се, че за разлика от предходния мандат, този път с колегите от Комисията успяхме да надскочим партийните боричкания и да водим дебатите въз основа на аргументи и професионални анализи. В резултат на това имаме редица промени, приети с консенсус.
За мен винаги е било важно не колко промени в законите ще приемем, а по тези текстове, които обсъждаме и гласуваме, да има максимално съгласие и да бъдат работещи. Можем да приемем много нови закони или да променим действащи, но ако те са наложени, без да има съгласие сред заинтересованите страни, ако те надскачат значително времето, в което живеем, няма да постигнем реална промяна. Затова и водещ принцип на работа, който спазвам, вкл. и като председател на Комисията по образованието и науката, е всеки закон, всяка промяна да бъдат широко обсъдени с всички, които имат отношение към тяхното изпълнение. Винаги сме канили учители, директори, нашите партньори от синдикатите и работодателите, неправителствените организации, бизнеса, дори отделни граждани, които имат добри идеи и конструктивни предложения. Опитахме се да постигнем наистина работещи текстове, които качествено да променят системата на образованието.

– Как новите закони и стратегии промениха образованието? Може ли да говорим за единен механизъм, който движи тази сложна система?
– Днес говорим много за образователни реформи. Но знаем ли винаги за какво ги правим?! Обикновено казваме, че целта е да имаме по-образовани, по-знаещи и по-можещи млади хора. Но какво се получава?! Ние като че ли все още вярваме, че децата, които знаят дължината на всяка река, са истински грамотни, но в същото време се гордеем и осъзнаваме, че те могат да използват новите технологии, за да намерят тази дължина. Осъзнаваме също така, че трябва да дадем знания и да подготвим детето за едно бъдеще, което е твърде различно от нашето. Но в същото това време все още го караме да зубри учебник, написан днес.
Тези и други парадокси са само повърхностната част от дебата за промените в образованието.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че за ЗПУО например толкова дълго се говори, че хората твърдо вярват, че винаги го е имало. Но истината е, че законодателният му живот все още е твърде кратък. Затова част от промените, заложени в него, дори не са започнали да работят или поне не работят така, както би ни се искало. И тази цел все още изглежда твърде непостижима за много учители.
Има дни, в които цял ден срещам хора от образователната система, които ми казват как едно или друго няма да стане. И в тези дни си мечтая да имам някакъв начин, по който да накарам точно тези хора да повярват, че те са лидери, които могат. Само така реформите ще успеят.

– Не липсват експерти, които винаги припомнят, че реформи се правят с пари, с много пари.
– За образование в бюджета за 2021 г. заложихме 5 милиарда и 642,3 млн. лв., което представлява 4,5 % от БВП на страната. Предвиденото увеличение на средствата за предучилищно и училищно образование гарантира удвояването на заплатите на учителите за 4-годишния мандат на управляващото мнозинство. Допълнително предоставените за 2021 г. 360 млн. лв.
гарантират не по-малко от 15% увеличение на доходите на педагогическите специалисти, като началната учителска заплата вече е 1260 лв. спрямо 450 лв. в началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г.
Средната работна учителска заплата по изчисленията на МОН и синдикатите достига 1770 лв.
По отношение на науката приоритетите ни винаги са били насочени към повишаване качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационната дейност. Поставих-
ме акцент върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина.

– Народен представител в три народни събрания, в две от които председател на Парламентарната комисия по образованието и науката, имате основа за сравнение – каква бе 2020 г. за законодателя, за българското училище, университет и наука?
– Факт е, че пандемията изненада всички ни. Но именно в тази различна и изпълнена с предизвикателства 2020 г. почувствахме истински ролята на учителя и видяхме детската градина, училището и университета в друга светлина. Учениците и младите хора поискаха да се завърнат в класните стаи и аудиториите!
Кризата ни даде друга гледна точка за значението на образованието и науката и ни принуди да преосмислим живота си, ценностите и целите си. А това ми дава увереност, че ще се справим и през 2021 година. Защото всички сме заедно и всички сме отговорни!

– Пета учебна година системата на средното и предучилищното образование са със закон, дълго изстрадан дори от самата Вас. До какви промени доведе неговото приложение?
– Както казах и в началото, част от промените, заложени в закона, дори не са започнали да работят, други не работят така, както би ни се искало. Някои все още трудно се разбират, макар да отразяват дългогодишни реални практики от наши училища и детски градини.
Непрекъснато говорим, че днешните деца трудно се съсредоточават, стресирани са, а това води и до по-ниски резултати. Да, едно лошо качество, което наследява от света, в който израства поколението Z, е ниското ниво на концентрация. Прекалено трудно задържат вниманието си върху едно нещо, защото още от малки са свикнали да се занимават с няколко дейности наведнъж.
И това трябва да ни даде ясен знак, че е време да променим училището, а не децата.
Вярно е, че хората спорят за образователните методи от хиляди години. Но докато в миналото всички са били единодушни, че за да подобрим образованието, трябва да подобрим училищата, то днес, за съжаление, все повече са тези, които считат, че е най-ефикасно да променим децата. И това е най-големият ни проблем. Светът се развива шеметно и ако искаме да останем „на борда“, нямаме време да обмисляме как няма да стане, колко е трудно или как са ни отнети възможности. Имаме време само да правим нещата. Поколението Z
е нашето настояще, не нашето бъдеще.
Това поколение в момента е притиснато от стремежа на поколението на своите родители, баби и дядовци да учат на принципа на усвояването през преразказите, да бъде дисциплинирано и да приема каквото им е казано. В същото време, поколението Z знае, че ще учи цял живот, и приема света чрез „правене“. То иска да бъде информирано, за да избере своето знание. Това поколение не чете книги и приема, че това е лошо, но в същото време иска да знае за всички книги, ако може в резюме, за да избере коя от тях да прочете. Поколението Х трудно говори с поколението Z.

– Казвала сте, че свободата, която този закон даде на учителите, означава и отговорност. Готови ли бяха те за тази отговорност? Какво показва работата им в една изключително нестандартна ситуация, която вече два срока е неразделна част от българското училище и детска градина?
– С дистанционното обучение, което се провежда и в момента, учителите опровергаха едно твърдение, с което никога не съм била съгласна и дори често бях укорявана заради това, а именно, че образователната система е консервативна и не търпи резки промени. Е, българските учители доказаха, че не само не са консервативни, а извършиха истинска революция. И то сами, за което безкрайно им благодаря!
Родителите влязоха и станаха участници в целия процес. За няколко дни те станаха съюзници, партньори на учителите и на цялото образование. За няколко седмици чрез няколко платформи, вайбър групи, електронни домашни родителят даде това, което учителите искаха и знаеха, че го заслужават – уважение. За труда, за усилията, за общата цел. Да, дебатите продължават. Има много спорове, има взаимни обвинения кой колко се е справил, има въпроси, които още са без отговор. Но това е част от целия процес, а не същността му.

– В момента тече дебат относно външното оценяване след IV и X клас. Миналата година те бяха отменени заради извънредното положение. Какъв е смисълът на тези оценявания?
– Всъщност за какво ни служи външното оценяване? Със сигурност не е, за да напишем поредната оценка на ученика, да го стигматизираме като „можещ“ или „неможещ“…(това противоречи и на цялостната философия на ЗПУО, според която „всяко дете има талант“), нито пък да определим според резултата на учениците заплатите на учителите и директорите.
Прави ми впечатление, че като че ли не става ясно, че чрез външното оценяване се съизмерват постиженията в отделните училища, населени места, региони в търсене на отговор доколко успешна е образователната система, като цяло, придобити ли са ключови умения (напр. да се чете, да се разбира прочетеното, да се изразява и аргументира мнение, да се прилага математическо и научно мислене при решаване на ежедневни казуси), кои са основните фактори, които затрудняват придобиването на тези ключови умения – учебни програми, учебници, среда…, за да се направят необходимите промени.
Следейки и дискусиите сред педагогическата общност, разбирам, че съвсем неясен остава смисълът, особено на външното оценяване в края на първи гимназиален етап или в края на Х клас.
Това външно оценяване се провежда в края на задължителното образование, почти по същото време, когато и международните изследвания PISA. То търси да улови именно придобитата функционална грамотност в областта на четенето, математиката и природните науки в момента, в който приключва основна част от общообразователната подготовка и на нейно място идва интензивната профилирана или професионална подготовка.
В същото време, за мен е изключително странно, че на фона на отричането на външните оценявания все още смятаме, че именно оценките и повтарянето на клас ще решат основните проблеми в образователната ни система.
Истината е, че трябва да променим разбирането си за външните оценявания като нещо, което „само създава стрес, изисква допълнителни уроци“ и „от което нищо не зависи“.
Напълно погрешно е и разбирането, че НВО изисква допълнителна подготовка. За полагането на НВО не се изискват специални и допълнителни уроци, нито преговор, защото то не е насочено към проверка на факти и данни, нито изисква възпроизвеждане на информация или дефиниции от учебника. Всеки, който твърди обратното, подвежда и демонстрира неразбиране на смисъла на НВО. В рамките на етапа, обхващаш няколко години, ученикът или е придобил основни умения, научил се е да мисли критически и да прилага наученото в нова и непозната ситуация, или не е.
Не искам да вярвам, че от НВО може да се страхуват само онези, които не са оценени обективно, и онези, които не са оценявали обективно.
Но днес, особено в ситуацията на COVID-19, измерването на придобитите умения, определянето на положителните страни и натрупаните дефицити е още по-важно и необходимо.
Време е да погледнем на тези оценявания като възможност да покажем добрите страни на българската образователна система, да променим учебните програми или средата, така че да станем по-можещи и по-успешни.

– До какви промени във висшето образование и в науката доведоха законите и стратегиите, които бяха приети от 44. НС?
– 207 млн. студенти има по света по данни на UNESCO. За 14 години броят им се е увеличил двойно. Всички семейства по света вярват, че високата квалификация ще доведе до по-добри възможности за работа, по-високи доходи, по-добър стандарт на живот и лично щастие.
Но и в света, и у нас се наблюдават процеси, които показват, че образованието често е заключено само в рамките на придобитата
диплома. То не дава нужните умения и превръща професионалния и личен стандарт в неосъществена мечта. Бизнесът, който се развива в бързи и кратки срокове, иска отговори сега и веднага.
Именно поради това първата промяна, която направихме в този мандат, е регламентирането на участието на бизнеса в целия процес на обучението във висшите училища: от четенето на лекции до участие в изпитните комисии.
Две години по-късно приехме и още няколко важни неща: въвеждане на Национална карта, чиято основна цел е да представи много ясно приоритетите във вис-
шето образование, съобразени с икономическото, академичното и научното развитие; гарантирахме държавния интерес чрез още един механизъм – министърът на образованието и науката вече сключва договор за управление с ректора и утвърждава политиката за развитие на съответното висше училище. Важен момент тук е, че неспазването им води до намаляване на държавната издръжка. Преподавателите вече участват в акредитацията само на един университет, а тези от тях, навършили 65 години, не могат да се кандидатират за ръководна длъжност. Студентите вече не заплащат такси за издаване на диплома, академична справка и за др. административни услуги. Разширихме и възможностите за сключване на договори между студентите и работодателите.
Много ясно искам да подчертая, че в гореспоменатите промени в Закона за висшето образование няма революция. Те няма и да променят висшето образование толкова рязко, че след 4 години броят на българските университетите в световните рейтингови класации рязко да се увеличи. Да не говорим за позиции. Но това са промени, които ще подредят системата в известна степен.
Надявам се обаче, че в някакъв момент ще започнем да говорим с ясна осъзнатост и за промяната на модела на управление на висшите училища, като този за разделението на академичната и финансовата отговорност, а също така и за промяна на модела на акредитация и премахване на монопола на НАОА в тази процедура, която единствена може да гарантира качеството на висшето образование.

– Какво следва оттук нататък – накъде законодателят да насочи усилията си?
– В последните 15 години говорим за криза в училището, преплетена с може би още по-тежка криза в обществото. Пътищата на децата и възрастните често не се пресичат в ежедневието, а разликите в поколенията със сигурност влияят и върху икономиката.
Именно поради това преди дни започнах виртуална дискусия за поколението Z и предизвикателствата пред образователната ни система. Защото това поколение е различно и ако успеем да му дадем онези знания и умения, които са му нужни, всички ще живеем по-добре. Това е темата, която трябва да бъде във фокуса на вниманието на всички, вкл. и на бъдещите законодатели.
И разбира се – последователност в политиката, която изисква и дава повече подкрепа за по-образовани поколения.

Свързани статии:

Интернетът в България тръгва от зала 207 Преподавателят е този, който разкрива таланта на детето Хомеопатичните средства са плацебо И в науката има непокорени върхове