140 години от рождението на проф. Стоян Романски отбелязва Университетската библиотека на Алма матер с изложба на ценни документи от своя архив
Татяна ДИКОВА
Българската научна общност и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязват 140 години от рождението на проф. Стоян Романски. За юбилея Университетската библиотека е подготвила експозиция, която представя научната и преподавателската дейност на професора по славянска филология. Показани са многобройните му публикации в областите езикознание, етнография, славистика, диалектология, първите научни изследвания, дисертацията, защитена в Лайпцигския университет през 1908 г., речниците, на които е автор и редактор, етнографски карти, статии и рецензии, отпечатани в страната и чужбина.
„Проф. Романски е един от големите български учени изследователи, които са сред най-изявените основоположници на Софийския университет от първо и второ поколение. Блестящ учен, който оставя трайна следа с многобройните си и разнопосочни научни интереси, и най-вече с приносите си към българската и европейската наука“, коментира проф. Анна Ангелова – директор на Университетската библиотека. Тя припомня, че това наследство е неделима част от историята на славянските филологии у нас. Курсът на проф. Романски е основополагащ. И това го прави неделима част от подготовката на бъдещите специалисти слависти. Те изучават и наследството, което ученият е оставил, свързано с етнографията на България.
И до днес това наследство е част от учебната програма.
В изложбата са отбелязани курсовете, водени от проф. Стоян Романски през близо 40-годишната му преподавателска дейност в Алма матер. В централните витрини са експонирани ръкописи на проф. Романски, съхранявани в Университетския архив, и лекциите по славянска етнография и история на славянската филология от библиотечния фонд.
Необикновен акцент на изложбата са студентски разработки от ръкописната етнографска сбирка на Университетската библиотека. Малцина учени могат да се похвалят с ръководството на стотици дипломни работи. Проф. Романски е обръщал специално внимание на подготовката на бъдещите колеги и е пример за качество на обучението им.
В библиотечния фонд се пазят 396 дипломни работи на студенти от Факултета по славянска филология, защитени под ръководството на проф. Стоян Романски в периода 1929 – 1952 г. Според проф. Ангелова обаче броят на защитилите при него студенти е много по-голям. По думите на директора на библиотеката това е една от най-ценните колекции, които Университетската библиотека притежава. Всяка една от дип-
ломните работи е в обем между 300 – 500 страници, написани и илюстрирани на ръка от студента.
„Това е огромен труд, вложен от младите хора, като повече от дипломните работи във Факултета са се защитавали при проф. Романски“, свидетелства по-късно акад. Емил Георгиев. А проф. Ангелова уточнява: „Той си е поставил грандиозна по мащабите си научна задача в годините, в които работи – да организира младите хора за етнографски проучвания на терен. Затова голяма част от дипломните работи са посветени на теренни проучвания на региона, от който е съответният студент. Материалът, събран от студентите на проф. Романски, е използван от колегите в БАН при написване на тритомния труд „Етнография на България“.“
Сред защитилите дипломни работи при професора са бъдещите учени проф. Светомир Иванчев, проф. Симеон Русакиев, акад. Емил Георгиев. В този списък като свое откритие проф. Ангелова отбелязва и близки родственици на днешния изследовател на Антарктида проф. Христо Пимпирев.
Продължител на делото на своя баща е проф. Цветана Романска, също преподавател в Алма матер. Тя продължава и традицията на своя баща да работи със студентите и да ръководи дипломни работи чрез „деликатна, но твърда взискателност“.
„По спомените на неговите студенти Професорът бил строг човек. Изключително взискателен към студентите си и към това, което те показват като знания. Дори се твърди, че е бил сред най-строгите преподаватели, при който трудно се взима изпит. А взетият изпит е знак за качество. На одобрените дипломни работи „знакът за качество“ било лаконичното „Да!“ с почерка на професора и неговия подпис. А впечатлилите го дипломни работи изпращал за подвързване в университетската печатница, за да се запази трудът“, казва проф. Ангелова.
Проф. Романски е и създател на съвременната българска лексикография. Той е първият директор на Института за български език – БАН (1947 – 1951). „Тясно е свързан с проблемите на съвременния ни език“, пояснява проф. Ангелова. През 1929 г. проф. Романски е избран за академик.
Изложбата, посветена на неговия юбилей, може да бъде разгледана във фоайето на Централната университетска библиотека през март и април. А през май Библиотеката ще ни изненада с още една именна изложба, посветена на друг колос от историята на Алма матер – проф. Йордан Иванов. Ученият е сред студентите от втория випуск на Висшето училище, отличник на „Славянска филология“, а негови учители са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg