Шкoлата

Българската научна общност и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязват 140 години от рождението на един изключителен изследовател в областта на езикознанието, етнографията, славистиката, диалектологията – проф. Стоян Романски. Юбилей, достоен за отбелязване. Но още по-достойно в случая е изборът това да стане чрез изложба, в която са показани оригинални свидетелства за това как един учен оставя диря след себе си. Не само с патенти, защитени марки и публикации в реномирани списания с впечатляващ брой цитирания. А оставя школа – плеяда от ученици, които надграждат постигнатото от него. Които с уважение казват: „Ученик съм на…, а мои ученици са …, които, убеден съм, ще продължат започнатото от моя учител и от мен“.
Негови ученици са професорите Светомир Иванчев и Симеон Русакиев, академикът Емил Георгиев. Списъкът може да бъде продължен с още и още имена на доказали се изследователи на езика и познанието за етнонаследството ни. И всичко започва от една дипломна работа, написана и илюстрирана на ръка, с впечатляващ обем между 300 и 500 страници. Над 390 са студентите, защитили при строгия професор. Нещо повече, професорът изключително много ценял труда на своите ученици. И най-стойностните дипломни работи отправял за подвързване в университетската печатница, за да се запазят за следващите поколения.
Проф. Романски добре е познавал правилата на тайнството, наречено наука. За да стане тя видима за света, ученият трябва да остави диря след себе си. Да остави школа, в която да се отглеждат нови и нови имена, които ще продължат да трупат познание и на свой ред, да предават на новите поколения щафетата.