За телефоните и хората

Вредни ли са телефоните за децата, колко трябва да бъде позволеното екранно време за подрастващите и дали тяхното пълно отричане и забраната да ги използват, е ефикасно решение на проблема с прекомерната им употреба. Тези въпроси сигурно си задава всеки родител.

Един възможен отговор дава професорът по психология от Нюйоркския университет Джонатан Хайд. Според него децата, израснали с телефон в ръка, са по-гневни, несигурни, раними и често в реалния живот избират да бъдат в ролята на жертва. Професорът е категоричен, че социалните мрежи увреждат психиката на младите хора, защото им представя нереална действителност.

Всичко това безспорно е вярно. Виртуалният свят е доста по-различен от реалния. Там хората могат да се представят за тези, които искат да бъдат, а не тези, които са в действителност.

Но важният въпрос, който трябва да зададем като родители, е дали ако забраним на децата си да използват електронни устройства, това ще доведе до нещо хубаво. Първо, забраненото е най-интересно. Това, че вкъщи не стои пред телефона и компютъра постоянно, не означава че няма да го направи веднага след като прекрачи прага на дома ни. Второ, днес дигиталната грамотност е сред основните компетентности, които трябва да развие всеки. При това от ранна възраст. Отричайки употребата на новите технологии, не обричаме ли детето на социална изолация и трудна приспособимост към света днес?

Употребата на новите технологии и времето в социалните мрежи трябва да бъдат с цел и точна доза. Точно както при лекарствата – ако приемеш точното количество, ще оздравееш, но надвишиш ли го, може да навредиш на здравето си. Нужен е контрол, докато децата започнат да разбират колко е важно сам да си поставяш граници.