Училището трябва да е цветно

Учениците
обичат да учат
в класната стая на открито. Непосредствено до нея е и опитното поле, където отглеждат зеленчуци,
билки и цветя

Надя КАНТАРЕВА

Ноевци е село, в което рядко идват гости. То е само на 7 километра от Брезник, а жителите му са близо 700 души. Малко е и училището. Не като сграда. В последните осем години броят на учениците не надхвърля 50 заедно с групата от 12 деца в детската градина.
През 2007 г., когато Ивелина Ангелова идва като учителка тук, децата са 120. Тенденцията следва икономическите реалности. Семействата напускат, за да търсят работа в други региони.
Как успяват да запазят училището? По думите на Ивелина Ангелова – днес вече директор на ОУ „Христо Смирненски“, дължи се на желанието на местните жители и подкрепата на Общината. При по-малко ученици бюджетът съответно е по-малък. Общината финансира това, което не достига. Но специално за ремонтите разчитат на собствените си ръце. През лятото учителите имат дежурства – боядисват, почистват, обновяват старите класни стаи. Реставрират над стогодишни чинове, шкафове и маси, останали отпреди пет-шест поколения. Всичко – класни стаи, библиотечни шкафове, рафтовете за музейната сбирка, носи история.
„Училището ни е като музей, но със съвременна атмосфера. Участваме с проекти по национални програми на Министерството на образованието и успяваме да получим това, което е необходимо за качествено обучение. Имаме деца от осем села в общината. Първата година на дистанционното обучение по време на епидемията на всеки две седмици обикаляхме домовете на учениците в различните селища, за да им раздадем печатни материали с уроците. Вече не е така“, уточнява директорката.
По проект „Равен достъп“ и Национална програма ИКТ получават техника, с която обезпечават децата за дистанционното обучение. Купуват и карти за безжичен интернет, защото не навсякъде има достъп до мрежата. По проект „Образование за утрешния ден“ успяват да направят малък компютърен кабинет. На учениците с изразен дефицит на знания и умения сериозна помощ оказва проектът „Подкрепа за успех“, към който са включени от три години.
Невинаги разработените от екипа на ОУ „Хр. Смирненски“ проекти са печеливши. Не успяват, когато кандидатстват за обновяване на библиотеката. Но не вдигат ръце от добрата идея да имат кът за четене, привлекателен за децата. Сами правят открита библиотека от реставрирани (от самите педагози) рафтове, открити на последния етаж на сградата. Наричат я открита, защото е в едно от фоайетата на училището. Старото помещение иска по-сериозен ресурс, а го нямат.
Също по проект, заедно с Общината и фирма от местния бизнес, обновяват с рециклирани материали една от класните стаи. Откриват я преди три години – купуват за нея аквариум с рибка, ще има и хамстер, морско свинче, за да илюстрират на живо уроци по „Човекът и природата“. В двора на училището създават открита класна стая, до нея засаждат опитно поле. В него учениците отглеждат нарисуваните в учебниците билки, зеленчуци, цветя.
Най-новата идея е за клуба по интереси „Млад изследовател“. Определили са вече свободно помещение, ще го преустроят за работилница, в която младите учени от Клуба да правят експериментите си. При лошо време тук ще преместват интегрираните уроци от откритата класна стая.
Като че ли най-атрактивна е музейната сбирка. Повечето експонати в нея са намерени в самата училищна сграда. Показаните уникални документи са отпреди повече от 100 години. Такива са удостоверенията за преместване на ученик през учебната 1898/1899 г. и за назначаване на нов учител през 1923 г. Експонирани са предмети от някогашния клуб по кинематография, старите училищни печати, ученически бележник от 1854/1859 година, дори пощенски плик с оловен печат, църковни книги, спасени при пожара на старата църква в селото. Обособен кът на музиката представя тромпет, винилови плочи… Лично място е отредено на указа за удостояването през 1986 г. на ОУ „Христо Смирненски“ – с. Ноевци, с орден „Кирил и Методий“ – І степен, по повод 100-годишнината от основаването му. Оригинална е идеята буквите от кирилицата да се съчетаят с имената на хан Аспарух, хан Тервел, Христо Ботев, Васил Левски, Найден Геров, Индже войвода, Райна Княгиня, Владимир Димитров, Дечко Узунов…
„Тръгнали сме от килийното училище към църквата в Ноевци. Днес всичко това е част от историята. Искаме да излезем от учебника. Онагледяваме събития и личности, за да почувстват децата миналото, не просто да го приемат
като поредния урок“, обяснява Ивелина Ангелова. Самата тя преподава история. Когато става директор на училището в Ноевци, завършва и начална педагогика. Пътува всеки ден от Брезник, така както и другите осем учители. Допреди три години имало и местни учители, сега всички са от близките градове.
В селското училище класовете са слети – само VII е самостоятелно. Децата от V и VI клас, от III и IV и от I и II клас са заедно в час. Макар и при слети паралелки, учителите смятат, че успяват да дават пълноценно образование, защото вниманието е персонално към всяко дете. Преподавателите така подготвят и разпределят темите, че ако трябва да преподадат нов урок на един клас, за другия подготвят упражнения за самостоятелна работа.
При усвояване на знания много важно е дали ученикът има подкрепяща среда вкъщи. В училището близо 80 на сто от децата са от уязвими групи. Сложно, е когато дете не е било на детска градина например, а тръгва в първи клас. Големият проблем на ОУ „Хр. Смирненски“ е текучеството на учениците. Обикновено те са от семейства на сезонни работници. Ако са намерили работа в тази община, записват ги тук. След време отиват на друго място и съответно децата им напускат училище. Някои се връщат, но са загубили много, изостават от съучениците си. Тук усилията на учителите са насочени преди всичко да им помогнат за социализиране, не само да наваксат учебния материал. Обгрижват ги да са със самочувствие, за да не изостават.
„Плюсът на училището с малко ученици е, че педагозите могат да отделят повече време за индивидуална работа с тях. Истината е, че колегите ми са учители не само по диплома, а по призвание. Имаме дете със специални образователни потребности. Сега е IV клас. Никога не е самó в междучасието, винаги го придружават други деца от класа. След звънеца се връщат в час пак заедно. Вече и на спортното игрище тича със съучениците си. Успяваме, защото ги учим на съпричастност“, споделя с усмивка директорката.