Като не знаеш днес откъде идваш, как ще разбереш утре накъде отиваш?*

Вече 15 години Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) с чест и достойнство изпълнява мисията си на възродител и посланик на съвременна България по света. Пътят, извървян от организацията ни, не беше лесен – в началото бяхме сами, цареше време на недоверие. Днес Асоциацията – качествено нов феномен на организиране на новата българска диаспора в културно-просветни организации по света, е една от най-големите и авторитетни неправителствени български организации, превърнала се в неделима част от българското образование. Нейни членове са над 250 юридически и физически лица, развиващи дейност на шест континента.
От 2007 г., годината на създаването си, Асоциацията започна с много ентусиазъм да събира в едно пръснатите по света български нишки. Събираше ги в пъстра духовна връв с България – връв, която дава вяра и възможност на децата на България за обратен път. Равносметката показва колко мисъл е имало и има до днес в целите и действията на Асоциацията. Постигнатите успехи най-добре могат да се изразят не само с непрекъснато увеличаващия се брой на български неделни училища по света – днес надхвърлящ вече 400. Тези огнища на българщината пазят ревниво националното съзнание на децата на България, за да са живи коренът и езикът на народа ни.
Само година след създаването на Асоциацията, през учебната 2008/2009 г.,
бе въведена финансираща програма към МОН – „Роден език и култура зад граница“. С нея за първи път училищата в чужбина са съфинансирани от държавата на проектен принцип. АБУЧ успя да ангажира българската държава да включи в образователната си политика училищата в чужбина. Признато бе обучението по български език и литература, история и география на България в чужбина като част от образователната система в България чрез Постановление № 334 на МС, заменено през 2018 г. от ПМС № 90. Днес около 385 училища са включени в Списъка на лицензираните български училища към МОН или работят по Националната програма „Роден език и култура зад граница“. В най-ново време се откриха училища в Грузия, Сингапур, Япония. Това говори за стабилност в системата.
Благодарение на усилената работа на АБУЧ само за няколко години е решен проблемът както с липсата на учебни планове за българските училища в чужбина, така и с липсата на учебници и учебни помагала, съобразени със специфичните особености на обучението в чуждоезикова среда. В резултат на плодотворното сътрудничество с МОН,
СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Института за български език – БАН, са разработени учебни програми и създадени учебни помагала от авторски колективи с участието на преподаватели от неделните училища за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. Програмите по български език са съобразени и структурирани така, че почти всяка езикова категория да се представя в два диференцирани модула – модул 1 „Български език като втори език“ и модул 2 „Български език“.
Постижение е внасянето на Петицията на АБУЧ в Европарламента, чрез която защитихме т.нар. „малки езици“, сред които попада и българският. Петицията беше изключително успешна. С общите усилия на Асоциацията, български държавни институции и българските евродепутати реално стигнахме до най-високото ниво на европейското законодателство. АБУЧ продължава да търси начин да се реализира Препоръката на Съвета на ЕС (министри на образованието) и да бъде превърната в обща за европейските държави по въпроса за оценяването и валидирането на езикови знания и умения.
Трябва да се спомене и създадената от Асоциацията възможност учениците, които се обучават в училищата ни зад граница, да се явяват на онлайн изпит към СУ „Св. Климент Охридски“ за ниво на владеене на български език като чужд според Общата европейска езикова рамка (СЕ ). Невероятен успех е и утвърждаването на българския език в образователните системи на редица щати на САЩ, в които днес се признава сертификатът, издаден от Софийския университет, т.е. българска образователна институция, удостоверяващ владеене на ниво по български език като чужд. АБУЧ, водена от желанието да се даде възможност на учениците от задграничните училища да продължат своето образование в България, постави на дневен ред пред МОН, комисиите по образованието и за българите в чужбина в НС и въпроса за разширяване на
ПМС 103/1993 г. – да се даде предимство и на учениците от задграничните училища при кандидатстване в българските университети.
Днес живеем в сложно време на глобална интеграция и за съжаление, българският език става все по-излишен в общуването ни със света. Всички добре осъзнаваме горчивата истина, че загуби ли един народ своя език, с него е свършено. Във фокуса на вниманието на АБУЧ е делото ѝ да придобие нов мащаб, като дейността ѝ премине към коопериране както с други подобни организации на национално и световно равнище, така и с образователните институции в държавите, в които работят българските училища. Асоциацията е съорганизатор при провеждането на многобройни срещи, разговори, конференции по целия свят. Целта е да се ангажират и образователните институции на другите страни, в които българските общности развиват с помощта на България образователна дейност по роден език и култура. Последно през 2019/2020 г. се проведоха конференции в Будапеща, Белфаст, Малага и Сеговия, Франкфурт и Ларнака.
Езиковата и културната ситуация на българите в чужбина за съхраняване на тяхната етническа идентичност е отговорност на всички ни. За да развиваме политики за връщане на младите хора в Родината, трябва да се обединят усилията на всички институции българският език да стигне до тях. Нужно е да се подготвят успешен модел и условия, с които България да ги посрещне. Всичко това задължава да се работи в единство и без партийни пристрастия. АБУЧ е пример за това как можем да обединяваме и да сме признателни на всеки, допринесъл за делото ни – независимо от поста в йерархията или от партийната принадлежност.
Д-р Ирина Ботева-Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина

*Текстът е публикуван със съкращения