Да пробваме или да опитваме

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Все по-често в медии, социални мрежи и дори в текстове на популярни песни се използва глаголът пробвам. Особено неприятни за езиковия усет са изрази от типа пробвай се, пробвай ме, които са подходящи само за разговорния стил и неформалното общуване.
Глаголът пробвам идва от латински: probo ‘одобрявам; доказвам; опитвам, проверявам, изпитвам’, но в българския език навлиза с посредничеството на руския. Преки заемки от латинското proba ‘опит, проверка, доказателство’ са някои сродни думи в терминологичната сфера: апробация ‘официално одобрение въз основа на проверка’, пробация ‘вид наказание, свързано с наставничество и упражняване на периодичен контрол върху виновника’. В „Речника на българския език“ са посочени седем значения на пробвам. Най-разпространените са: ‘премервам, меря нещо, за да преценя дали ми става (облекло, обувки)’; ‘проверявам как функционира уред’; ‘вкусвам, опитвам храна, напитки’. В разговорната сфера на общуване се е наложило значението ‘изпитвам, проверявам реакциите на някого’. Възвратната употреба пробвам се ‘правя опит, предприемам действия за постигане на нещо’ също зачестява, а това значение според „Речника на българския език“ e присъщо само на глагола опитвам се.
Проблемът е в прекалената и неуместна употреба на пробвам се, когато се предпочита вместо стилистично по-подходящия глагол опитвам се, който е нас-
ледник на старобългарския опытати. Например: Баба Илийца се пробва да измъкне кола; Пробвах се да му обясня. Често формите са поставени в разговорен контекст или в диалог: Я се пробвай, да те видим!; – Няма да повярваш! – Пробвай ме! (Български национален корпус).
Гъвкавото приспособяване на речта към конкретната ситуация и сфера на общуване е умение, към което всеки трябва да се стреми.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова e професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.