Красив парк за наука и за разходки

Ботаническата градина у нас е основана през 1892 г. и тази година се честват 130 години от нейното създаване. Открита е от княз Фердинанд I, а заслугата за появата на бял свят е на първия ни професор по ботаника Стефан Георгиев. Ботаническата градина в София е най-малката, но тя е градината майка на ботаническите градини в Балчик и във Варна. Обобщаващото наименование и за трите е Университетски ботанически градини. Със своите 130 години нашата Ботаническа градина е все още в младежка възраст. Особено в сравнение с възрастта
на известни ботанически градини в Европа като кралските ботанически градини във Великобритания, които са на над 300 години. В Испания има ботанически градини на по няколкостотин години. Най-старата ботаническа градина в Холандия е на 450 години.

С партньори от Европа екипът на Ботаническата градина създава 40 модула за работа с деца

Зина СОКОЛОВА

Хората трябва да знаят какво представлява една ботаническа градина, защото те имат най-различни очаквания – казва директорът на Ботаническата градина д-р Красимир Косев. – И да са наясно какви са критериите за оценка на нашата работа, която много често варира от „Осанна“ до „Разпни го“. Последното се чува от хора, които имат користни цели за придобиване на терени и т.н.
И те винаги са много критични.“
Ботаническата градина по принцип е институция, а не просто красив парк за приятни разходки, подчертава нейният стопанин. Тя се занимава с поддържането на живи растителни колекции за нуждите на науката и образованието и за опазването на биоразнообразието. През последните десетилетия към това определение, дадено от Световния съвет на ботаническите градини, което фигурира и в нашия Закон за биологичното разнообразие, се прибавя и т.нар. социален елемент. Ботаническите градини започват да развиват дейност, свързана с работа с различни общности. Като се започне с местни общности, хора с увреждания, деца. Екипът на нашата Ботаническа градина е работил много в тази насока през последните години.

По света ботаническите градини се управляват по най-различен начин. Едни от тях са към общини, други – към университети, трети – към министерства, четвърти – към музеи. Например градината в Швейцария получава субсидия от общината, парк „Рододендрон“ в Бремен се издържа от частна фондация, в която постъпва щедро дарение с цел поддържане на парка и безплатен достъп на хората до него.
„При нас уникалното е, че се самоиздържаме – казва д-р Косев. – Финансирането на висшето образование е на база на брой студенти по държавна поръчка, а ние не се занимаваме директно с обучение на студенти и няма как да получаваме субсидия. Въпреки че в правилника е записано, че получаваме и субсидия. Но главно сме на самоиздръжка и затова изцяло зависим от посещенията на хората в ботаническите градини. Защото те идват да видят нашия интелектуален продукт. Преди 15 години колегите от градината в Брюксел правят анкета защо хората посещават ботаническите градини. Интересното е, че 45% от запитаните идват заради ландшафта – т.е. да се наслаждават на красивата обстановка, в която основното е растителността. Направихме същата анкета 10 години по-късно и резултатите за България бяха идентични: хората имат едни и същи очаквания от една ботаническа градина – да е красиво. Само 12% се интересуват от конкретни биологически видове.“
Тези резултати променят начина на работа на целия екип. Защото, за да съществува Ботаническата градина, учените в нея трябва да се съобразят с желанията на хората. Тя вече не е затворено пространство, както е било до 2000 г., в което работят хора с бели престилки. Правят наблюдения, залагат опити, осигуряват растения за изпитите по систематика на висшите растения, приемат студенти на практика. Вратите са отворени и за научни работници, и за туристи, и за обикновени посетители. Това изисква и повече работа.
„Зависим от тези посещения до голяма степен – подчертава директорът. – В тази връзка, през последните години се наложи да се съобразяваме с интереса на потребителите. От една страна, са специалистите по ботаника. От друга – наложи се да дойдат ландшафтните архитекти. А всяка от университетските ботанически градини у нас си има своя специфика и задачи, които осъществява в рамките на звеното Университетски ботанически градини. Може някой да попита защо са три градини. В Лондон има кралска ботаническа градина, към нея е и световната семенна банка, която е в „Уейк хърст парк“ – ботаническа градина, решена на пейзажен принцип. От нея взехме модел за ботаническата ни градина във Варна. Отделно има кралска ботаническа градина в Единбург – общо са три и имат една стратегия за управление.“
През последните 25 години през Ботаническата градина у нас са минали над 30 ландшафтни архитекти – в момента има седем. Те изучават историята на парковете и градините и създават красотата през различните сезони, която привлича посетителите. Уникалното в един ландшафтен дизайн е растителността. Тя е един от четирите елемента заедно с водата, релефа и архитектурата, обяснява ученият. Ако архитектурата се промени по някаква причина, тя може да бъде възстановена по проектите. Но ако се случи нещо с растителността, тя не може да се възстанови, защото всеки индивид е с уникален геном. Многогодишните растения нарастват през целия си жизнен цикъл и всяка следваща година са различни.
„При нас три пъти в годината се променя цялостният облик на градината – казва директорът. – Преди 20 години предприехме авантюрата да правим пролетно зацветяване. Напролет започва цъфтежът на луковичните – това дава един облик на градината. После цъфтят летните цветя и обликът се променя. Непрекъснато има и проекти за озеленяване на партери, на лехи и т.н., които се сменят три пъти в годината. В Балчик, където имаме спорове с колегите от Министерството на културата, които управ-
ляват сградите, пейзажът винаги е един и същ. Просто сградите са пръснати в градината и пречат за едно по-цялостно решение. Това е проблем, който трябва да бъде решен. Във Варна също имаше проблеми, тъй като ботаническите градини не стават на лоши места, и имаше много апетити за терена с цел неговото застрояване. Но спечелихме битката в съда.“
„Нещо любопитно от историята на градината. Един от моите предшественици – Никола Минчев, ми е казвал, че княз Фердинанд I е засял дъба в градината. Направихме изследвания и едни 10 години се губеха – разказва д-р Косев. – Започнахме да се ровим в литературата. Оказа се, че този дъб е едно от 12-те дървета, засадени в двора на Първа мъжка гимназия (днес в нея е Факултетът по журналистика на Софийския университет) по случай 1000 години от смъртта на Методий, когато е имало грандиозни чествания. От тези 12 дървета са оцелели само две. Има голяма вероятност легендата за Фердинанд да не е вярна.“
Освен този дъб тук има и някои видове, които са исторически дървета, като например една метасеквоя, казва ученият. До 1940 г. на ботаниците по света е известна като фосил – измрял вид, представ-
ляващ мезозойски реликт. Но през 1940 г. горски работници откриват в местността Сечуан в Китай популация от това дърво. Оттам започва разпространението му по света. У нас семена от него донася акад. Николай Стоянов – един от доайените на ботаническата наука в България. Сега има две дървета от този вид в градината в София. От тях се получава т.нар. самосев – самонасадили се фиданки, които са пренесени в Балчик и Варна.
През последните 24 години се развива и успешна международна дейност – Университетските ботанически градини членуват в Световния съвет на ботаническите градини и в европейската образователна мрежа за ботанически градини. А д-р Красимир Косев е член на Европейския консорциум на ботаническите градини. Преди години е имало международно
сътрудничество по линия на обмяна на семена – това е основна дейност на ботаническите градини. Днес в интернет има списъци, по които може да се правят заявки за семена и генетичен материал за научни цели.
„Имаме много добри контакти с колегите от Европа – изтъква д-р Косев. – Преди 3 – 4 години посрещнахме в Балчик и Варна директорите на повечето европейски ботанически градини. Получихме сериозно признание за нашата работа. Участвахме в четири европейски проекта – един от тях беше с образователна насоченост за деца от 8- до 12-годишна възраст.
С колегите от Европа създадохме 40 модула за работа с деца. В проекта „Плантс кафе“ участваха градини от Великобритания, Полша, Португалия, Испания и Италия.“
Друг проект, в който участва екипът на Ботаническата градина, е „Инкуайър“. Той е насочен към изследователския подход в обучението – как децата да учат, изследвайки растенията в природата, а не да им се сервира информацията наготово.
Проектът „Биг пикник“ се занимава с осигуреността с храна в световен мащаб. В него участват повече от 15 държави в Европа и една от Африка. Ботаническите градини се занимават и с развитието на колекции. Специални отдели се занимават с популяризирането на забравени храни, които са били традиционни за дадена страна. За България такава храна е папуда – вид бобово растение. Екипът на Градината е отворен и за отглеждане на зеленчуци, които могат да виреят у нас, като индийския спанак.
В Ботаническата градина се отглеждат и застрашени видове. Това е част от програмата за опазване на биоразнообразието, която е особено актуална. Акредитацията на една ботаническа градина от Световния съвет е на базата на основен критерий какви дейности се извършват за опазване на биоразнообразието.
Балчик е обявен за спасителен център по т.нар. Вашингтонска конвенция, която засяга търговията със защитени животински и растителни видове. Когато на митницата се констатира незаконен внос или износ на такива видове, конфискуваните животни се изпращат в ботаническите и зоологическите градини, определени за това.