Да си го кажем

в. Аз-буки бр.47, 2021 г. Татяна ДИКОВА

Осигуряването на качествено образование в училищата и в университетите е във фокуса на работата на МОН през тази година. Една от мерките за постигането на тази цел е създаването и тестването на нова методика за оценка на добавената стойност на обучението.
Заплатите на учителите вече надхвърлят средната за страната, което бе основна цел години наред.
И с това всички сме съгласни.
Другата цел е да се издигне имиджът на учителя в обществото. Позволявам си да поразсъждавам – чия грижа трябва да е преследването на тази цел. Според мен на самите учители. И те го правят.
Дългогодишната ми журналистическа практика ме срещна с многобройни подобни примери. Но еталон за мен остава преподавателката по биология от едно село на самата граница на България. Всяка година випускът избира, ако не на 100%, то на 99% да се яви на матура по биология. Успеваемостта е толкова висока, че нарежда училището в топ 10 в страната. Същата тази учителка влага получената парична награда в закупуването на модерен микроскоп, с който да работи със своите ученици.
На другия полюс е директорът българист, чийто училищен сайт бъка от правописни грешки. Затова няма да задълбавам по темата за успеваемостта на децата в това училище.
Но си позволявам отново да попитам – на кого е отговорността за имиджа на професията. Според мен най-вече на самия педагог. И когато говорим за заплати, не е ли време да признаем, че не е здравословно за самата гилдия те да се увеличават на калпак. Нека този, който наистина успява със своите деца да постигне и непостижимото на пръв поглед, получи заслуженото.
Затова, да си дойдем на думата, а тя е качество. За безрезервното отдаване на професията – качествено заплащане.