Програмите по БЕЛ с най-много идеи за промени

Най-голяма необходимост от размествания има в учебните програми по български език и литература. След това се нареждат тези по математика и география и икономика. Това става ясно от приключилия преглед на всички програми по общообразователните предмети от I до X клас, съобщават от МОН.
В публикуваната обобщена информация за идентифицирани проблеми в учебните програми са взети предвид мненията на работни групи с участието на 210 учители. Под внимание са взети и резултатите от разработени 121 анкети върху учебните програми по общообразователните предмети от I до X клас, попълвани от преподаващите предмета педагози. Общият брой на попълванията наброява
17 817. Обобщени са и резултатите от три специално организирани допитвания – в това за учители се включват близо 18 000 педагози, оценка дават и 5200 ученици от III до X клас. Проведено е и социологическо проучване сред родители и деца. Отчетени са и резултати от изследвания на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование за периода 2018 – 2020 г. относно придобиване на ключови умения по история и цивилизации и география и икономика в прогимназията и по природни науки в първия гимназиален етап. Включени са и изводите от националните външни оценявания в IV, VII и X клас.
Общо 12 са предложенията за промени в учебните програми по БЕЛ, които предвиждат предимно размес-
тване на теми между класовете. Предлага се например миналите глаголни времена, причастията, наречията и предлозите да се преместят от V в VI клас. В по-долни класове или в прогимназията пък трябва да се преместят темите, свързани с местоименията, еднородните части в простото изречение, активната и пасивната лексика, паронимите, писането на резюме и на делово писмо. Една от идеите е извършването на морфемен анализ да не се включва в общообразователната подготовка, а по него да се работи в разширената.
По литература предложенията са две – Вазовите „Левски“ от „Епопея на забравените“ и „Под игото“ да се преместят от Х в IX клас, а „Моето семейство и други животни“ (Джералд Даръл) да не се изучава в задължителните учебни часове.
По математика най-много са темите, предложени за преместване в по-горен клас или в разширената подготовка. Такива са например еднаквости в равнината, класическа вероятност, елементи на стереомет-
рията. Според учителите за кредит, рента и квартил трябва да се учи в разширената или в профилираната подготовка.
Предлага се изчисляването на проста лихва от V да премине в VII клас. В същото време, уменията за построяване на успоредник и на триъгълник по различни дадени елементи да се изискват от седмокласниците в разширената подготовка. Ще се обсъжда и преместването в следващ клас на понятията полуравнина и контур на полуравнина.
Според педагозите не е необходимо всички петокласници да могат да се ориентират с компас и да изчисляват средната гъстота на населението. Предлага се тези умения да се усвояват в разширената подготовка по география и икономика заедно с понятия като Лавразия, Гондвана, полезни изкопаеми, атмосферно налягане, приливи и отливи, кръгова диаграма. А в по-горен клас да се учат определянето на географски координати по глобус и по карта и изчисляването на действителни разстояния с помощта на числен мащаб, както и понятията градусна мрежа, географска ширина и дължина.
Има предложение за облекчаване на програмата по география и икономика в първи гимназиален етап. Ще се мисли дали понятия като президент, високоразвити и развиващи се страни, енергийна ефективност, Европейски парламент, Европейска комисия, които сега се учат в IX клас, да се извадят от учебната програма по този предмет, защото се усвояват в хода на обучението по-рано и/или през други учебни предмети. Същото се отнася и за изучаваните в Х клас понятия като произход на релеф, произход на полезни изкопаеми и др.
Най-малко промени се предлагат в учебните програми на началните класове. Те засягат само програмите по физическо възпитание и спорт и по музика.
Предложенията за отпадане на теми, очаквани резултати от обучението и нови понятия са направени с оглед отпадането им от учебната програма за конкретния клас, но предстои преценка дали и къде може да бъдат преместени – например за придобиване на разширена и/или профилирана подготовка.
Събраните предложения за промени в учебните програми ще бъдат разгледани до края на август от работни групи с участието на учители, методици и психолози.
В обсъжданията ще се включат и представители на министерствата на здравеопазването, на околната среда и водите, на културата, на младежта и спорта, на електронното управление и на иновациите и растежа. Ще бъдат взети предвид и становищата на неправителствени организации в сферата на образованието. Евентуалните промени в учебните програми ще бъдат предложени за обществено обсъждане в края на октомври т.г.
В зависимост от резултатите от обсъждането ще се определи и началният момент за влизането им в сила – учебните програми, в които няма промени, продължават да се прилагат в системата. Учебните програми, в които има отпадане на очаквани резултати или понятия, както и учебните програми, в които се понижава познавателното равнище на отделен очакван резултат може да влязат в сила веднага и да използват вече одобрените учебници до издаването на нови, които да отразяват промените в програмите. А учебните програми, в които има преместване на учебно съдържание в по-горен клас, следва да влизат постъпателно и за тях ще се наложи процедура по внасяне на промени и в учебниците.
Ще се направи преглед и на учебниците, посочени от родители и ученици като най-неразбираеми и най-неподходящи за възрастта на децата, с цел прецизиране на изискванията за създаване на учебници и подобряване на системата за оценяването и одобряването им. До края на 2022 г. може да се обсъдят и при необходимост да се инициират и законови промени в системата за оценяване пригодността на учебниците и определяне на оптимален брой учебници по предмет за всеки клас.