Българските следи отвъд границите

Изложбата „Българско културно наследство в чужбина: места и практики“ бе открита в Националния етнографски музей. Тя се реализира в рамките на проекта „Конструиране на културно наследство зад граница: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики“ с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.
Учени от Института за етнология и фолклористика – БАН, посещават и проучват десетки места в Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Русия, Италия, Унгария и Чехия, свързани с българското национално културно наследство. Сред изследваните обекти са българските военни гробища в Северна Македония и Добруджа; местата, свързани с паметта за Кирил и Методий и техните ученици в Италия, Германия, Чехия, Албания и Северна Македония; следите от Волжка България и паметта за Алцек в Италия; гробът на цар Самуил на остров Св. Ахил; българските църкви в Румъния; места, свързани с Гоце Делчев, Пейо Яворов и капитан Петко войвода в днешна Гърция, и много други. В изложбата учените представят резултатите от мащабното изследване, опитвайки се да структурират и визуализират българската културна територия отвъд днешните държавни граници.
При откриването на изложбата бе представена и едноименната брошура, в която изследователите са включили някои от най-интересните случаи на възстановяване и поддържане на българско културно наследство в чужбина. Сред тях са пограничните манастири в Северна Македония и Сърбия, военните паметници в Добруджа, паметта за Мара Бунева в Скопие, Босилеградският погром, честванията на Кирил и Методий в Рим, Елванген и Микулчице и пр.
Границите на Балканите винаги са били динамични, а България и днес преживява травмата от отнети след войни и мирни договори земи и от големите потоци бежанци и преселници от Македония, Тракия и Добруджа. Извън днешната българска територия се откриват пластовете на наследствата от Средновековието, от времето на Османската империя и Българското възраждане, от победни битки и изоставени завинаги градове и села. Откриват се и следи от стъпките на множество български интелектуалци, прославили името на България в Европа и по света. Тази българска културна територия е означена с паметници и паметни плочи, изградена е чрез трансгранични възпоменателни и поклоннически маршрути и ритуали.

Повече по темата четете в следващ брой

Свързани статии:

Нашите шахматистки – в топ десет в света Търси се лого за XX международна олимпиада по лингвистика Вярата е жива Работилница за сурвачки в Загреб