Културно-просветен мост между Украйна и България

Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ е модерна образователна институция, чиято дейност съчетава историческия опит на поколенията и съвременните иновации, както и духовните, културните и националните ценности на украинския и българския народ. „Училището се превърна в регионален културно-просветен и учебно-методически център на българите на Украйна, в който работят и преподаватели, командировани от българското Министерство на образованието и науката“, казва в интервю за БТА директорът на Болградската гимназия Снежана Скорич.

Възпитаниците на Болградската гимназия винаги отбелязват рождението на своя патрон

В училището се обучават 523 ученици от 18 населени места на Болградски район (предимно български села), както и от други райони на Одеска област. Мотивацията им е продиктувана от желанието да изучават български език и литература, история на България, а също и традиции и обичаи на българския народ. За гимназистите извън Болград има общежитие, а за живеещите в близките села се осигурява безплатен транспорт.
„Осъществяваме активно сътрудничество с широк кръг партньори, включително държавни институции, органи на местното самоуправление, неправителствени организации от Украйна и България. С много от тях имаме сключени споразумения за сътрудничество, които ни дават възможност за участие в европейски проекти, както и да разширяваме перспективите на учениците и преподавателите. Резултатът е, че нашите гимназисти участват в международни спартакиади, семинари, фестивали и конференции в България. Имат възможност да посетят и Европейския парламент“, разказва Снежана Скорич.
Болградската гимназия традиционно печели призови места в общонационални и областни олимпиади по български език и литература и получават стипендия от президента на Украйна. Първенецът на Болградската гимназия и победителят на всеукраинската олимпиада по български език и литература имат право да бъдат приети в университети в България без приемни изпити.
„Тези резултати са постигнати благодарение на високата квалификация на преподавателите и професионалното преподаване на тези дисциплини в гимназията“, обяснява директорът. И добавя, че учители от гимназията са автори и съавтори на учебни програми, учебници по български език и литература. Оказват квалифицирана научна и методическа помощ на свои колеги от други средни училища, преподаващи български език и литература. Те са разработили и програми по история на България и специален курс „Традиции и обичаи на българите“, които са одобрени от украинското образователно министерство.
Болградската гимназия разполага с много добра материално-техническа база с оборудвани кабинети по всички основни дисциплини, включително кабинети по български език и литература, история и култура на българския народ, две компютърни стаи. През 2018 г. по повод 160-ата годишнина на училището са открити интерактивно фоайе и кабинет за дистанционно обучение. Обновена е фасадата на сградата – паметник на архитектурата.
За провеждането на извънкласни дейности са оборудвани актова, хореографска и спортна зала, българска етнографска стая, стая за българска народна музика, детски център. Музеят за история на Болградската гимназия разполага с богат исторически архив – документи и експонати, сред които е и копието на хрисовула (грамота) за създаването на Народното централно училище в Болград, издаден на 10 юни 1858 г. от княз Никола Богориди.
Гимназията получава статут на експериментално учебно заведение на национално ниво със заповед на украинското образователно министерство. От 2016 до 2022 г. в нея се извършва научноизследователска работа на тема „Система за възпитание на личността в мултикултурната среда“. През този период преподавателският състав разработва цялостна концепция и система за обучението на ученика в мултикултурна среда. Те са одобрени от украинското министерство и се препоръчват за използване от общообразователни училища, в които се обучават деца от различни националности.
Във връзка с новите промени в законодателната база в украинското образование на гимназията също ѝ предстоят промени в устава и името. Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, като първо българско средно училище извън пределите на България, има голямо значение за Украйна и България. Това налага голяма отговорност и за официалните институции на двете стани.
„След приемането на законите на Украйна „За образованието“ и „За пълното общо средно образование“ многобройната българска диаспора в Украйна е обезпокоена от факта ще се запази ли статутът на гимназията. Няколко години наред администрацията на учебното заведение имаше многократни срещи и обръщения в различни институции по разрешаването на казуса – обяснява Снежана Скорич. – За нас е много важно да се запазят в структурата на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ трите степени на образованието (начален етап – I – IV клас; основно образование – V – IX клас; профилно образование – X – XII клас), както и възможността да се приемат ученици от цяла Одеска област. Това ще даде шанс децата да изучават родния български език и литература от I до XII клас. Също много е важно да се съхрани финансирането от областния бюджет. Изключително голямо значение има продължаването на дългогодишните връзки на гимназията с България.
С голяма радост вече мога да кажа, че решението по определянето на статута на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ е взето на 3 юни от Одеския областен съвет.
Болградската гимназия „Г. С. Раковски“е културно-просветен мост между Украйна и България. Учебното заведение е включено в договорната база в сферата на образованието.
Най-важният въпрос, който подлежи на решаване, е подновяването на съществуващия протокол между министерствата на образованието на Украйна и България относно Болградската гимназия. Своевременното решаване на този казус ще способства за балансираната и толерантна политика към българите в Украйна, подкрепата на езиковите ни и културно-образователни пот-
ребности, което ще допринесе за укрепването на украинско-българските отношения. Също така ще се запази социално-политическата стабилност в региона, за жителите на който Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ не само носи и съхранява историческата памет, а е и образователен и културен център на българската общност.
Новоподписаният протокол ще утвърди специалния статут и уникалния характер на Болградската гимназия в системата на пълното общо средно образование в Украйна. Уверена съм, че както по въпроса за новия статут на гимназията, така и за новия протокол ще намерим разбиране и подкрепа от страна на всички необходими институции от Украйна и България.“
От историческа гледна точка, възпитаниците на Болградската гимназия са в основата на изграждането и възстановяването на новата Българска държава след Освобождението. Те са вписани със златни букви в българската история – личности, допринесли за българската наука, култура, военно дело, правосъдие, музика и книжовност. Това са Александър Малинов, Георги Тодоров, Данаил Николаев, Димитър Греков, Иван Колев, Димитър Агура, Александър Теодоров-Балан, Иван Вулпе и много други. Мнозина от възпитаниците на гимназията участват в Българското опълчение.
Днешните гимназисти не само изучават български език, литература, история на България, традициите и обичаите на българите, но възраждат и популяризират българската музика и българските народни танци. Заедно с родителите си те се приобщават към българската национална култура. Участват в училищния календар на традиционните празници. Изявяват се в различни български национални конкурси, фестивали, състезания. В гимназията стана традиция да се отбелязват Денят на бесарабските българи, Денят на будителите, Денят на Освобождението на България, рождената дата на Георги Раковски, Денят на светите братя Кирил и Методий.
В гимназията се провеждат областни семинари за преподаватели по БЕЛ от Бесарабия и цяла Украйна. Гимназията обединява представители на различни държавни институции на Украйна и България. Посещавана е от президенти, премиери, министри, народни депутати.

Началото

На 28 юни 1858 г. в Болград (Бесарабия, днешна Украйна) е създадена първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия. Идеята за създаване на българско средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открият Централно училище и Национален български музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди – българин от Котел.
След Кримската война Болград и около 40 български колонии са присъединени към Молдовското княжество. През януари 1858 г. делегация на българските колонии ходатайства пред княз Никола Богориди за откриване на народно училище в Болград. Съдействие на бесарабските българи оказва Георги Раковски, който по това време се намира в Яш.
На 10 юни 1858 г. княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Народно централно училище в Болград. Документът подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно за всички колонисти, независимо от материалното им положение, преподаването по всички предмети става на български и на румънски език. Финансирането на училището се осъществява от приходите на Болградската община и на други 39 общини. А управлението се извършва от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии. Учебното заведение е възродено през 1993 г. През 1999 г. му е дадено името „Г. С. Раковски“.
През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.