Европа в капана на сушата

Според августовския брой на бюлетина JRC MARS – Мониторинг на културите в Европа, изключително горещото и сухо време в голяма част от Стария континент продължава значително да намалява перспективите за добив от летните култури в ЕС. Най-силно засегнати са царевичното зърно (-8,6% на ниво ЕС), слънчоглед (-5,5%) и соя (-9,6%). Настоящите прогнози за добиви от тези култури са между 12% (слънчоглед) и 16% (царевично зърно) под средното за период от 5 години. Обратно, горещите и сухи условия благоприятстват прибирането на реколтата от зимни култури, което отбелязва леко подобрение в прогнозите за добивите.

Състояние на влажността на почвата към август 2022 г.

Испания, Франция, Централна и Северна Италия, Централна Германия, Унгария, Румъния, Словения и Хърватия са сред най-силно засегнатите региони в Европа. При тях се наблюдава дългосрочен дефицит на дъжд. Периодите на воден и топлинен стрес отчасти съвпадат с чувствителните етапи на цъфтеж и напълване на зърната. Тази комбинация довежда до необратимо загубен потенциал за добив. Няколко държави налагат мерки за ограничаване използването на вода за напояване.
Условията на засушаване и пиковите температури към края на юли в Испания, Франция, Централна и Северна Италия, Централна Германия и Унгария засягат растежа на летните култури, което води до по-нисък потенциал за добив. Много ниските нива на вода в резервоарите в много региони (например Северозападна Италия, Южна и Централна Испания) са недостатъчни, за да задоволят нуждите на културите от вода, и напояването на някои полета е изоставено. От някои полета с царевица за зърно е прибрана реколта от зелена (фуражна) царевица. В страните от Бенелюкс, Западна Германия, Западна Полша, Източна Словакия, България и Южна Украйна недостигът на валежи, съчетан с регистрирани от време на време температурни рекорди, също влияе отрицателно на летните култури и перспективите за добив от тях.
В Източна Словакия, Източна и Южна Румъния, България и Южна Украйна по-голямата част от въздействието върху летните култури е причинено от липсата на валежи, влошени от високите температури, които увеличават необходимостта от напояване. Летни посеви в районите на Румъния дори са били подложени на топлинен стрес по времето на цъфтежа и напълването на зърното, което допълнително намалява шансовете за добър добив. Докато липсата на валежи благоприятства прибирането на зимните култури в повечето страни, отчетливият излишък на валежи в Латвия и Литва се отразява отрицателно на зимните култури през последните етапи на напълване и узряване на зърното и може да причини известно забавяне на началото на жътвата.
Моделът на постоянно по-топли и по-сухи от обичайните условия продължава в по-голямата част от Европа през разглеждания период и само в крайбрежната Скандинавия и части от Турция са наблюдавани по-студени и по-влажни от обичайните условия. По-топли от обичайните условия са регистрирани на Иберийския полуостров, голяма част от Франция, части от Британските острови, в района на Алпите, Централна и Северна Италия, части от Западните Балкани и в северните части на Европейска Русия със средни дневни температури, надвишаващи дългосрочната средна стойност за 1991 – 2021 г. (LTA) с 2 до 4°C (локално до 6°C).
През изследвания период шест или повече дни с максимална дневна температура над 35°C се наблюдават в по-голямата част от Иберийския полуостров, Югозападна Франция, по-голямата част от Италия, големи части от Западните Балкани, както и по-голямата част от Унгария, Южна Румъния и в части от България, Гърция и Турция, както и в най-южната част на Европейска Русия. Прагът от 35°C е превишен за 4 – 5 дни в Централна Франция, Източна и Южна Германия и Южна Украйна. В най-горещите дни
максималните температури надвишават 40°C в по-голямата част от Иберийския полуостров, Западна Франция и части от Англия.
Малко по-студени от обичайните условия с температурни аномалии между -0,5 и -2°C по отношение на дългосрочната средна стойност са наблюдавани в крайбрежната част на Скандинавия, малки райони на Латвия, Литва, Беларус и Украйна, части от Южна европейска Русия и големи части на Турция, където местните температурни аномалии достигат -6°C под дългосрочната средна стойност. В тези райони не са наблюдавани дни с максимална температура над 35°C.
По-сухи от обичайните условия с аномалии на валежите от -50% или повече (в сравнение с дългосрочната средна стойност) се наблюдават в по-голямата част от Португалия, части от Испания, големи части от Обединеното кралство, по-голямата част от Франция, страните от Бенелюкс, по-голямата част от Германия, региона на Алпите, Централна и Северна Италия, Южна Норвегия, най-южната част на Швеция, Западна Полша, Унгария, региона на Западните Балкани, Източна България, най-южната част на Украйна, части от Североизточна, Централна и Южна европейска Русия и Източна Турция. Повечето от тези региони са имали само до 2 дни значителни валежи (над прага от 5 мм). Това се отразява в аномалиите на климатичния воден баланс от -50% под дългосрочната средна стойност в по-голямата част от Франция, Обединеното кралство и Централна Европа, с по-значителни местни аномалии на климатичния воден баланс (-300% под дългосрочната средна стойност) в региона на Алпите, Западните Британски острови и Южна Скандинавия.
По-влажни от обичайните условия (50% или повече в сравнение с дългосрочната средна стойност) са наблюдавани в крайбрежната част на Скандинавия, части от Северна, Централна и Южна европейска Русия, Източна Украйна, Южна Италия и части от Гърция и Турция, и по-значително (100% или повече) локално в Южна Испания, остров Сицилия, части от Гърция и локално в части от Западна и Централна Турция. Повече от 10 дни със значителни валежи (над 5 мм) са наблюдавани в крайбрежната част на Скандинавия и малки части от Северна Русия, Северна Украйна, Южна Полша, Северна Румъния и района на Алпите през разглеждания период.
Само в крайбрежната част на Скандинавия влажните условия се отразяват в положителна аномалия
на климатичния воден баланс.
Средните дневни температури в Северна Италия по време на периода на анализ остават с 3 – 4°C
над дългосрочната средна стойност. Заедно с продължителната суша това довежда до много ниско натрупване на биомаса за летни култури. Липсата на валежи във Франция и рекордно високите температури, регистрирани през юли, компрометират вегетативния растеж на летните култури, особено в южните и западните региони. Германия представя предимно отрицателни аномалии в цялата страна, тъй като по-сухите и по-горещи от обичайните условия са се отразили отрицателно на летните култури по време на цъфтежа. Изключение правят най-северните райони, които са с по-благоприятна температура или валежен режим. В Полша може да се наблюдава натрупване на биомаса под средното в западните региони, където валежите остават много ниски през юли. Обратно, адекватното водоснабдяване на културите в източните и северните райони е осигурено от обилни валежи през първото и третото десетилетие на юли заедно с температури, близки или дори малко под дългосрочната средна стойност.
В Унгария дълготрайната суша, която характеризира сезона в източните региони, сега се разпространи в западната половина на страната, влияейки негативно растежа на летните култури. Горещите и сухи условия също засягат летните култури в Румъния и България. Без значителни валежи през юли в комбинация с по-високи от обичайните температури през втората половина на месеца се ускорява узряването на реколтата.
В Украйна дефицитът на валежи, наблюдаван през първата половина на юли, е последван от по-студено от обичайното време, което забавя развитието на културите в северните и западните региони и им позволява да се възползват от дъжда, който пристига през първото десетилетие на август.
В Европейска Русия обилните валежи и температурите, колебаещи се около средните, благоприятстват напълването на зърното и поддържат натрупване на биомаса доста над средното.
За разглеждания период повечето от европейските региони представят отрицателни аномалии на продуктивността на пасищата, свързани със сухи условия. В много региони се наблюдават и твърде високи температури. В сравнение с предходния отчетен период състоянието на пасищата се е влошило в повечето части на Западна и Централна Европа. В района на Балтийско море, Швеция, Дания, Ирландия и Гърция преобладават пасищата в сравнително по-добро състояние в сравнение с една средна година.

По-ниски прогнози при царевицата и слънчогледа в България

През разглеждания период в България времето е необичайно горещо и сухо. Температурите се задържат трайно между +1°C и +4°C над дългосрочната средна стойност. Най-високите стойности са регистрирани през третата декада на юли, когато максималните дневни температури достигат 39°C в централните и западните части на страната. Валежите са оскъдни: няколко събития се случват в началото на юли и през второто десетдневие на август в най-западните райони. Юли е сред най-сухите месеци от години. Продължителните сухи условия причиняват изчерпване на запасите от почвена влага и излагат летните култури на воден стрес по време на критичния период на напълване на зърното. Поради това прогнозите за добивите на зърно от царевица и слънчоглед са преразгледани и вече са под средното за 5 години. Жътвената кампания при зимните житни култури приключи в обичайния срок с доста добри перспективи за добив.