Какво е да си доброволец в училище в чужбина*

Тазгодишните доброволци от колежа „Сейнт Клеърс“, които помагат в Българското училище (от ляво надясно) – Виктория, Никола, Виолета и Никол

Българските училища в чужбина са истински центрове на българщината навсякъде по света. Те не само обучават по български език и литература, история и география, а и пренасят любовта и знанието за родната култура и традиции в чуждите страни. Повечето от училищата са притегателен център на местните български общности. За съществуването и успеха им се грижи малка армия от отдадени на каузата преподаватели и ръководители. За мнозина работата в тези училища е мисия, а не работно място.
В много от тях помагат и доброволци, които често остават незабелязани, но тяхната подкрепа е изключително важна. Особено ако са млади момичета и момчета, защото така се поддържа връзката между поколенията.
Във Великобритания често настоящи и бивши ученици на училищата приемат доброволчески позиции в тях. Щастливи сме да споделим нашия прекрасен опит за дългогодишното ни сътрудничество на доброволни начала с такива млади и всеотдайни помощници.
От създаването на БУ „Слово“ в Оксфорд през 2015 г. почти всички български ученици от престижния частен колеж „Сейнт Клеърс“ са и доброволци в училището и оставят трайни следи в душите на децата. С благодарност споделяме какво пишат за работата си в училището тазгодишните ни доброволци.

Виктория Минчева:
Доброволческата дейност като помощник-учител провокира размисъл на много различни нива. В БУ „Слово“ в Оксфорд, където помагам всяка събота, наблюдавам преподаване на малки деца и колко е трудно да се измислят неща, които да ги ангажират. Наистина е удивително как тези деца работят на два майчини езика, тъй като повечето са родени и израснали във Великобритания, но имат български родители. След една от сесиите в събота си помислих колко са щастливи, че имат тази възможност, но колко други деца от различни националности никога няма да могат да говорят напълно на майчиния си език. Погледнах статистиката и през 2019 г. Великобритания има население от 66 млн. души, като 2,2 млн. от тях са източноевропейци. Това ме накара да се замисля за живота у дома и защо толкова много хора избират да напуснат родните си места, вероятно поради лошото образование и начин на живот. Българското училище е толкова близо до сърцето ми, защото ми дава дом, далеч от моя дом – тук, в Оксфорд, докато уча за международен бакалауреат. То дава невероятна възможност на малки деца от 4-годишна възраст да научат за своята култура, да знаят азбуката, за да уважават основните традиции и празници в българския календар – това ги сближава с техните родители, които са напуснали родните си места. Много от децата знаят много думи на английски, но тази лексика им липсва на български. Тогава трябва да измислим синоними, за да обясним различните думи. Наистина съм благодарна, че съм част от това прекрасно просветно дело и всяка събота виждам малката си българска общност!

Никола Контев:
В последните няколко месеца имах уникалната възможност да помагам на малки българчета от Оксфорд, мотивирани да изучават майчиния си език. Всяка събота е изпълнена със смях, съсредоточена работа и благи моменти, които улесняват изучаването на трудния за тях език. Повечето са двуезични, но някои владеят много малко от лексика на български, така че не им е лесно да четат и пишат. За тях аз съм батко, който им помага в упражненията и се гордее, когато постигат ново знание. Отделяйки малка част от моя ден, помагайки на посветените учители, които обучават учениците, забелязвам директния ефект върху децата. Лесно е да се види колко повече малчуганите работят и се включват в час, когато има някой, когото те искат да впечатлят. Всяка отделена минута е изключително възнаграждаваща, особено виждайки усмивките на децата.

Виолета Кристоу:
Част от моите съботи са заети с доброволческа дейност, която колежът „Сейнт Клеърс“ изисква от студентите като част от програмата за международен бакалауреат. В Оксфорд от 7 години съществува българско училище и една от учредителките е нашата учителка по българска литература в колежа Теодора Петранова. За мен е радост и привилегия да помагам в обучението по български на деца от Оксфорд и околните селища. По-голямата част от времето си прекарвам с най-малките деца, които все още не четат и пишат – на доста от тях им липсва основна лексика по български, защото растат в англоезична среда. Децата са 5 – 6-годишни и е истинско удоволствие да бъда около тях. Откакто се занимавам с тази доброволческа дейност, се чувствам по-близо до българските си корени. Всяка събота, когато влизам в класните стаи, изпълнени с деца от семейс-
тва, които се стараят да поддържат жив българския език извън Родината, ме кара да чувствам удовлетворение от моята малка
заслуга за разпространението на културата ни в чужбина. С всеки изминал ден осъзнавам колко обичам да работя с деца. Въпреки че тази дейност може да бъде предизвикателство, аз се уча на търпение – а наблюденията са ми в полза в моя курс по психология, която изучавам в колежа. Истинско щастие за мен е да чета на децата и да им помагам да започват да изписват буквите!

Никол Маринова:
В БУ „Слово“ в Оксфорд идваме в събота и помагаме на учителите – подготвяме и копираме материали за различните класове, когато трябва, отвеждаме деца, които закъсняват, от входната врата до класните им стаи, понякога правим видеоклипове или снимки на децата за страницата на училището в социалните мрежи. През седмиците, в които давам тези доброволчески часове, се научих да бъда по-търпелива и да водя разговори на нивото на малките деца, за да ги ангажирам и забавлявам. Учениците са на възраст между 4 и 13 – 14 години и подходът трябва да бъде различен. Това беше ново и много интересно преживяване, което ми показа как всъщност да общувам с малки деца, някои от които не само почти не говорят, защото са срамежливи, но често не са добре с лексиката както на английски, така и на български. Много ми помага това, че самата аз съм учила в международно училище от VII клас, защото така мога да преминавам от английски на български според уменията и способностите на децата. Щастлива съм, че децата разбират, че сме там, за да помагаме и знаят, че могат да дойдат при нас за помощ и да ни се доверят. Освен това за мен е гордост да споделям в моя колеж „Сейнт Клеърс“, че има такова нещо като българското училище, което е нещо напълно уникално в Оксфорд.

* Материалът е подготвен
от Теодора Петранова и Валентина Александрова-Кирова – основатели
на БУ „Слово“ в Оксфорд