Класическото семейство на Класическата

Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ чества 45-ата си годишнина

Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ отбелязва своята 45-а годишнина с празничен концерт в Народния театър „Иван Вазов“. До последно програмата остава изненада и никой не подозира как ще протече тържеството.

Едно от богатствата на училището са хоровите състави

Стела МАРИНОВА

Представлението беше направено с много стил и вкус, както е подобаващо за нашето училище. Беше обвързано с личността на нашия патрон Константин-Кирил Философ, чийто образ бе пресъздаден от един от нашите вече завършили възпитаници. Имаше много музика, включиха се всички хорови състави. В спектакъла бяха вмъкнати и много кадри, показващи спомени от ученическите години, включително и на първите възпитаници, заедно с първия ни директор госпожа Гергина Тончева. Цялата тази пъстрота беше подарък за нашия празник от колегите, които работиха по организацията, и учениците, които се включиха“, споделя пред „Аз-буки“ директорът на НГДЕК Мариела Папазова. Тя е от втория випуск на откритата на 10 октомври 1977 г. гимназия.
Публиката се трогва от видяното и директорката получава множество обаждания след концерта от гости, които разказват колко вълнуващ е бил за тях спектакълът. Споделят, че е успял да ги разплаче. „Радвам се, че ги е докоснало и те наистина са преживели това, което ние преживяваме. Всички си говорим, че сме възпитаници на гимназията, никога не казваме бивши. Много обичаме училището си. По някакъв различен начин сме силно привързани и признателни. Това всъщност определя целия ни живот на една класическа общност. Предполагам не се среща на други места“, смята директорката.
В словото си по случай годишнината Папазова благодари на учителите, че следват завета на Гергина Тончева. „Като пръв директор, тя създаде училище и го изведе до висини, които са неизмерими в българското образование. Благодарих, че ни научиха да бъдем посветени на делото и винаги орисани в кураж, да бъдем мисионери на културата, да съхраняваме будността и свободата. Важното е, че ни научиха да бъдем мислещи хора, нравствено грамотни и винаги да тачим род и вяра. Това е нещо, което днес много липсва“, споделя тя.
Гимназията е създаден преди 45 години по идея на именити учени и творци със съдействието и закрилата на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1994 г. НГДЕК има статут на лицей към СУ „Св. Климент Охридски“. „Както казваше госпожа Тончева, всичко това се случва в един дъждовен октомврийски ден, когато една плаха учителка застава пред сградата на Седма гимназия на улица „Цар Шишман“ и повежда стотина ученици към новото хуманитарно образование, за да възроди класическото образование на България. Започва битка, в която трябва да докажеш, че си е струвало“, разказва Папазова.
Началото е трудно, защото училището тепърва трябва да се гради. Още оттогава се заражда и проблемът с намирането на сградата за хуманитарната гимназия. Започват в 7. СУ, първо се местят в 23. СУ, а след това и в 12. СУ. От 1994-а гимназията е в кв. „Модерно предградие“, а от 2015-а имат и втори корпус до Женския пазар. Така учениците са разделени в две сгради.
„Малко скитнически живот за училище, което трябва да има свой дом. Сградата в центъра трябва да се ремонтира и да се създадат условия. Искаме да имам свой дом, дано някога се случи – казва Папазова. – Сякаш тези трудности ни помагат повече. Независимо от това познанието беше на висота, учихме много, бяхме много любознателни.“
Специализираните предмети, като древните езици и история на културата, в началото се водят от преподаватели от Софийския университет. „Те внесоха висок академизъм в гимназията. От тях наследихме всичко.
Нашето училище се различава по стил, дух и атмосфера.
Учениците ни казват колко им е скучно в университета, колко различно се чувстват, как академиз-
мът е по-силен при нас“, споделя Папазова. Вече част от специализираните предмети се водят от учени от БАН и възпитаници на НГДЕК. Часовете постепенно се пренасят извън класната стая и започват занимания при археологическите разкопки, в географски и етнографски експедиции, учебни пътувания, за да опознаят всичко, за което уча. Издават и списания. „Тази творческа атмосфера вдъхновява и дава сили да продължиш напред.
Творческото взаимодействие между учителите и ученика е особено характерно,
самото хуманитарно знание може би оказва въздействие“, казва директорката. Подчертава, че ученикът се поставя в позицията на личност. „При нас има изключително уважение. Обръщаме се към тях на Вие, наричаме ги колеги. Това ги поставя в положение, което ги прави по-отговорни, чувстват се и по-свободни, признати са за личности. Могат да изразяват позицията си и да я аргументират, да споделят и отстояват мнението си, стига да не проявяват уважение към учителя си. Свободата е най-голямата отговорност, така се учат да мислят. Говорим си често са бележкарство и оценки. Те не са важното. Учениците трябва да се научат да знаят и да могат да мислят в хода на това, което учим“, обяснява директорката.
Като лицей на Софийския университет, цялата дейност и програмите на гимназията са съобразени с това, което той одобрява. Дипломните работи на завършващите също се защитават пред комисия от университетски преподаватели. „Допреди две години можеха да завършват само с дипломни работи, но с новия закон вече имат право на избор. Съхранихме това, за да сме сигурни, че нашите ученици могат да пишат научна разработка, да систематизират библиография, научен апарат, понятиен апарат“, разяснява Папазова.
За всички тези години най-голямото постижение и богатство на НГДЕК са нейните ученици. „Всичко, което те постигат, е нашето удовлетворение. Показва, че сме се справили и сме създали мислещи и грамотни хора, с морал и ярки мечти и качества. Освен че имаме много именити личности, има много професори у нас и по целия свят“, заявява директорката.
Възпитаници на Класическата гимназия са редица публични личности, сред които ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, който е от първия випуск, директорът на читалищата в България Николай Дойнов, Корнелия Нинова, проф. Атанас Семов, много артисти, сред които Явор Гърдев, Ивайло Цветков – Нойзи, Теодора Духовникова, Иван Радоев, Георги Къркеланов. Папазова е съученичка с Георги Стайков, Михаил Билалов, а сред учениците ѝ е Христо Петров – Ицо Хазарта.
„При нас има традиция, като си минал през НГДЕК и знаеш колко хубаво ти е било, после да изпращаш
децата си.
В действителност сме като семейство. Така и се обърнах към тях на празника: „Мило класическо семейство“, казва Папазова. Неслучайно в празненството се включват и вече завършили възпитаници, както и родителите на сега обучаващите се деца. Директорката допълва, че постиженията на олимпиади и конкурси на възпитаниците на НГДЕК също са достойни за уважение. „Обичат да се изявяват. Свободата, която имат, това, че могат да творят, ги кара да се изявяват“, казва още директорката. И допълва, че има лауреати не само по хуманитарни дисциплини, а и по математическа лингвистика, което показва, че преподавателите са си свършили работата.
Тази учебна година в гимназията се обучават 666 ученици. Наред с извънкласните занимания, като археологическите разкопки, учебните пътувания, учениците се включват и в други дейности. Още през 1981 г.
в Националната гимназия за древни езици и култури се основава младежки хоров състав за изпълнение на старинна българска музика. Месеци по-късно е създаден и дамски състав за изпълнение на автентичен и обработен фолклор. „Те са голямо богатство на нашето училище. Имаме девически хор, който обикаля из страната и записва автентичен фолклор и после работят по песните. Имаме мъжки хоров състав за църковна музика, смесен хор, а вече и при малките от V до VII клас“, разяснява Папазова.
Учениците от класическото семейство обичат и театъра. „Имаме античен театър. От тази учебна година имаме договор за сътрудничество с Националната академия за театрално и филмово изкуство. В училището ще идват нейни преподаватели, ще се занимават с учениците и ще усъвършенстват нашия театър. Децата, които имат желание да продължат в Академията, ще отидат да чиракуват там, за да видят как стават нещата, а впоследствие да могат да се влеят“, споделя директорката. Възпитаниците на гимназията се включат още в артателие, футболни турнири, в Ученическия институт към Българската академия на науките, исторически конференции и други инициативи.
За приятната атмосфера в междучасието пък помагат звънците, по които звучат българска музика, Елвис Пресли, Франк Синатра. „Когато има празник, пускаме по-дълга музика и танцуваме. Хем учители и ученици, хем приятели, но никога не се губи мярката“, разказва Папазова.
В училището има и няколко по-различни учебни дни през година, когато учители и ученици разменят местата си. „В Римската империя има един ден от година преди Коледа, наречен празник сатурналии. В този ден робите за един ден стават господари, а господарите – роби, разменят си ролите. В един ден ние също си разменяме ролите. Учениците правят празник на сцена и ни представят такива, каквито сме. Все едно се гледаш пред огледалото. Забавно е, с премерено чувство за хумор, научихме ги да имат такт, да не засегнат преподавателите си“, обяснява директорката. Откакто тя ръководи НГДЕК, след сатурналиите има и Ден на самоуправлението. Тогава учениците са управляващите, а преподавателите се включват в часовете като ученици.
Колективът е от много млади хора, привлечени от харизмата на Класическата гимназия. Голяма част от тях са кадри на НГДЕК и се връщат да преподават в нея. „Мило им е да се върнат. Те пресъздават наново същия стил и маниер, който са видели, когато са били ученици. Той е бил пример за нас, направил ни е впечатление“, казва директорката.