В него момент, от него момент

Магадалена АБАДЖИЕВА*

Личното местоимение за 3. л., ед. ч. той приема формата него (го), когато изпълнява служба, различна от подлог в изречението, например: хората загубиха интерес към него; срещнах него и др. Личното местоимение него може да бъде във функцията както на допълнение (Точно него видях вчера), така и на обстоятелствено пояснение (Сложих постелката под него) или на несъгласувано определение (Доказаната от него истина). В устната и в писмената реч обаче се срещат изразите в него момент, от него момент. В него момент „Левски“ имаше точно нула лева в касата; Шоколадът, с който разполагах в него момент, беше с пълнеж. В тези случаи местоимението него изпълнява функция на съгласувано определение към съществителното име момент, което е недопустимо – затова подобни упот-
реби са неправилни. Те се обясняват с факта, че в някои диалекти личното местоимение той има значение на показателно местоимение, тоест „този“. Казано по друг начин, него не може да се употребява вместо показателното местоимение този, както това се среща в речта не само по отношение на думата момент, но и в много други примери като „в него край“ (вместо „в този/онзи край“), „в него село“ (вместо „в това/онова село“), „в него вестник“ (вместо „в този/онзи вестник“) и др.
В цитираните по-горе изречения трябва да се употребят съответно показателните местоимения този или онзи в зависимост от контекста: В този (онзи) момент „Левски“ имаше точно нула лева в касата; Шоколадът, с който разполагах в този (онзи) момент, беше с пълнеж.

*Д-р Магдалена Абаджиева е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.