Ковид кризата постави проблемите под лупа

Ваксините са едно от най-важните средства за борба с коронавируса

Виктория ПЕТРОВА

За четвърта година Френският институт в България в партньорство със Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ) и СУ „Св. Климент Охридски“ събра български и чуждестранни експерти от различни области в дискусия по теми, свързани с развитието на обществата. Тазгодишният форум „Нощ на идеите“ – на тема „Преизграждаме заедно“, е в контекста на предизвикателствата пред обществата по целия свят, породени от ковид. Участниците дебатираха върху въпроси, започващи от преизграждането на индивида, през преизграждането на Европа и преизграждането на планетата. Свои тези изказаха учени, общественици, журналисти.
Преизграждането на общес-
твата след появата на ковид е равносилно на справяне с множество явления, които възникнаха впоследствие, смята Марсел Жажер – почетен професор в Националния център за изкуства и професии във Франция (CNAM). Сред тях са несигурността, фалшивите новини, бедността, предизвикателствата към държавата и медицинските специалисти. Ковид доведе до подновяване на изследвания и производството на нови знания. Пандемията предизвика колективна мобилизация, която Жажер окачествява като „анархистична“ поради последвалото разцепление в обществата.
„Възникват редица секторни проблеми и изплуват проблемите на най-уязвимите и засегнати групи в обществото – децата, хората с увреждания, възрастните. Създаде се йерархизация между работещите на първа линия – лекари, санитари, медицински сестри, и тези на втора – касиери, търговци, социални работници. Хората трябва да се кооперират и сътрудничат не само на хартия, както е във Франция, но и на дело посредством емпатия към другия и отваряне към проблемите на обществото, в което се намираме“, казва проф. Жажер.
Въпросът, с който д-р Илдико Отова – преподавател в катедра „Европеистика“, СУ „Климент Охридски“, се включи в дискусията, е „Как да се научим да живеем отново заедно и изобщо можем ли да живеем заедно?“. Според нея пандемията постави като под увеличително стъкло съществуващите проблеми. Неспособността ни да живеем заедно, се дължи на разрушени социални структури и дезинтегрирания характер на обществата. Пукнатините са повсеместни както в личен, така и в глобален план. Проб-
леми като домашното насилие, господството на силния над по-слабите, антисемитизма и изобщо „отвращението от психиката на другия“ са дълбоките рани, които пандемията отвори и задълбочи.
Намериха благодатна почва и избуяха архиконспиративните теории и архиомразата. Те дават лесни обяснения в ситуации на постоянна несигурност и мнозина се превърнаха в техни жертви. Интересното е, че хората, които ги споделят, се чувстват като част от някаква привилегирована група, която единствена може да разбере случващото се в света, твърди д-р Отова. Най-големият проб-
лем е, че такива хора започват да се използват и инструментализират политически. Ако има спасение от щетите, нанесени от ковид, това за Илдико Отова са образованието и поколенията, които растат с по-голяма грижа към природата и осъзнават необходимостта от общи действия.
Европейският съюз е най-доб-
рата политическа идея, която е била реализирана от времето на Карл Велики. А интеграцията е най-сигурното средство за излизане от кризата, смята главният редактор на полския вестник „Газета Виборча“ Адам Михник. Съществуващото парламентарно мнозинство в Полша е слабо и неспособно да се справи с пандемията. Доказателство за това е неуспехът на полските управляващи да наложат зеления сертификат подобно на страни като Франция, Италия, Германия. „Политиките по отношение на пандемията суспендираха някои човешки права. И точно от тези, които до вчера не се интересуваха от човешките права, се почувстваха най-засегнати“. Според Адам Михник европейската общност е на кръстопът и той се страхува, че Европа може да се поддаде на популистки и ксенофобски настроения.
Според политолога Иван Кръстев антиевропейските нагласи отстъпват пред антиваксърските. Отричането на ваксините не се случи по политически път, а посредством други канали, категоричен е той. Във всяка страна е различно. Например в България разделението е породено от множеството избори на политическата сцена. Въпросът „за“ и „против“ ваксините препотвърди разделението „Изток – Запад“ в Европа. Интересното е, че дори българи, които живеят на Запад, формират мнението си посредством доминиращите схващания в родното езиково пространство. Кръстев споделя виждането, че в ситуация, в която хората все по-малко разбират света, най-печеливши са тези, които предлагат лесни решения. В контекста на влошаващите се отношения между Русия и Украйна, той прави сравнение между пандемията и войната, които имат сходна природа, но различни отражения върху човека. „В исторически план се вижда, че хората помнят войните, а не пандемиите, макар броят на жертвите от пандемия да е дори по-голям. Пандемията за разлика от войната е безсюжетна проза. Ще се затрудним, ако трябва да разкажем какво ни се е случило през последните две години. Хората помнят много повече войните, тъй като разказите за война са в пъти повече от тези при пандемия. Няма нищо по-населено от гарата и летището при война и нищо по-празно от гарата и летището при пандемия“, казва Кръстев.
Макар и оптимист, Тони Николов – главен редактор на портала „Култура“, не скри притеснението си от надигащия се национализъм, който създава фанатизъм и нетолерантност на европейския континент. Идеята за Европа, която неговото поколение споделя, е свързана с желанието за пътуване, за свобода. Сега сред гражданите на Европейския съюз преобладават настроенията на националпопулистките и антиваксърските фракции. Сложната подредба на европейските институции направи така, че хората „се обърнаха към собствените си тела“, затваряйки се в себе си, казва той. „Ти си в собствената си вселена и нищо не те интересува.“
Въпреки това Николов смята, че сътресенията, които постоянно сполетяват Европа, са характерни за нея. Някога Жак Делор – председател на Европейската комисия в периода 1985 –1995, казва: „Европейското развитие не е като река, която тече спокойно“. В историята на обединена Европа е имало и ще има непрекъснато кризисни периоди. Имплицитно кризите са схващани като вредни за обществата, но могат да бъдат разбирани като периоди на преоценка и импулс за поемане в по-добра посока.