Наводненията и икономиката

Силна суша или внезапни наводнения могат да доведат до сътресения световната икономика. Екстремните валежи засягат производството и услугите повече, отколкото селското стопанство, показва проучване.
Екстремните валежи или внезапни наводнения могат катастрофално да забавят световната икономика, съобщават изследователи в Nature. И тези въздействия се усещат най-много от богатите, индустриализирани нации, установиха изследователите. Глобалният анализ показа, че епизодите на силна суша са довели до най-големите сътресения за икономическата производителност. Но дните с интензивни наводнения – като настъпилите през юли 2021 г. в Европа, също предизвикват силни сътресения в икономическата система. Най-изненадващо обаче е, че селскостопанските икономики изглеждат относително устойчиви на тези шокови събития, казва Максимилиан Коц – икономист по околната среда в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия. Вместо това два други бизнес сектора – производство и услуги, са най-силно засегнати.
В резултат на това най-засегнатите от крайностите на валежите нации не са тези, които обикновено са по-бедни, със зависими от селското стопанство общества, а най-богатите нации, чиито икономики са по-силно обвързани с производството и услугите, като банкиране, здравеопазване и забавление. Добре установено е, че повишаването на температурите може да окаже влияние върху икономическата производителност, например като допринесе за дни, загубени за посещенията на лекар. Екстремната топлина също оказва ясно въздействие върху човешкото поведение. Но какъв ефект може да имат причинените от изменението на климата промени във валежите върху световната икономика не е толкова лесно да се проследи.
Това е отчасти защото предишни проучвания, разглеждащи възможна връзка между валежите и производителността, са се фокусирали върху промените в годишните валежи, времева рамка, която „е просто твърде груба, за да опише наистина какво се случва в икономиката“, казва Коц. Такива проучвания показват, че повече дъжд през дадена година е основно от полза, което има смисъл, тъй като наличието на повече вода е добро
за селското стопанство и други човешки дейности, добавя той. „Но тези констатации са фокусирани главно върху селскостопански зависими икономики и по-бедни икономики. В новото проучване Коц и колегите му разглеждат три времеви скали – годишни, месечни и дневни валежи, и изследват какво се е случило с икономическата продукция за периоди от време, в които валежите се отклоняват от средните исторически стойности.