Музиката вместо улицата

Музикалните таланти Сашо Георгиев и Цоньо Чолаков се подготвят за изявата
с Парижката филхармония в зала „Пиер Болез“

Милена МИНЧЕВА

Може ли човек да надскочи сянката си, ако му подадеш ръка? Оказва се, че е възможно. Това показва проектът „Музиката вместо улицата“, който действа вече почти 13 години и е за деца от малцинствата.
В него се обучават да свирят на различни музикални инструменти, талантливи ученици от бедни семейства, а техни педагози са световно известният цигулар Георги Калайджиев и колегата му Радка Кусева. На 26 февруари две от младите дарования ще свирят с Парижката филхармония в Града на любовта.

Маестро Георги Калайджиев и спътницата му Мария

Всъщност проектът „Музиката вместо улицата“ е по идея на маестро Георги Калайджиев и неговата спътница в живота Мария Хаушилд. Те живеят и работят в Германия. „Двамата са големи филантропи и решиха да помогнат на децата, които са в нужда. Искаме да им покажем един малко по-друг път – пътя на класическата музика. И вече имаме успех. Децата свирят на цигулка, виола, чело, контрабас, флейта, обой, кларинет. Закупили сме и фагот, така че дървената духова група е сформирана“, казва пред в. „Аз-буки“ Радка Кусева, която движи Проекта на българска земя. Те е музикант и преподава от 1969 г. През 1971 г. започва да работи в Симфоничния оркестър в Сливен, пенсионирана е от няколко години. „И продължавам с тези хубави деца, които искаме да направим малко по-упорити и трудолюбиви“, споделя тя.

Поканата децата да свирят с Парижката филхармония, идва от г-жа Десислава Бинева – директор на Културния център в Париж. В концерта участват деца от 27 държави. „От нашата трябваше да свирят 4 деца, но родителите не позволиха. Вели и Николина, те са над 17 години, бяха спрени от родителите си, тъй като те не искаха да се ваксинират. Затова в момента в Париж са само две деца – Сашо Георгиев и Цоньо Чолаков, на 13 и 14 години“, обяснява Кусева. Концертът е под патронажа на френския президент Еманюел Макрон.
В проекта на Радка Кусева и световноизвестния цигулар Георги Калайджиев децата се подбират през септември всяка година. Те се явяват на изпит и около 20 септември, след като стане ясно колко деца имат желание да се запишат и се видят какви са другите им ангажименти, започват обучение в школата. Изпитът се състои в изпяване на песничка, както и ритмично упражнение. „В момента имаме 38 – 40 деца. Трябва да отбележа, че има текучество – при най-малката трудност се отказват. Понякога, когато задържим децата и започнат да свирят в групички, тогава им става интересно.
Но докато стигнем до момента да свирят в малки камерни формации, минава доста време. Затова родителите и детето трябва да бъдат по-упорити“, категорична е музикалният педагог Радка Кусева.
Споделя, че в началото има ученик на шест години, който не знае български. Баща му стои до него и му превежда от турски на български. След една година нещата се канализират и детето става по-самостоятелно.
В школата всъщност децата не се занимават само с музика. Те имат и занимания по български език и изобразително изкуство. „Искаме да затворим кръга – който иска да възприеме, ще възприеме, който го дава по-повърхностно, няма да успее, няма да бъде обогатен“, казва Радка Кусева. Малките възпитаници се учат на класика, предкласика, романтизъм, съвременна музика, литература. Музикалният педагог споделя, че децата харесват повече класическата музика. Школата вече има свой камерен оркестър, който свири с голяма лекота сюитата „Кармен“ от Бизе.
В Париж възпитаниците на проекта „Музиката вместо улицата“ ще свирят няколко части от „Картини от една изложба“ на Мусоргски. Иначе децата имат опит с Шостакович – прелюд, полка и валс, както и „Танца“ и „Жътвата“ на Марин Големинов.
„Предстоят много други неща – сега например е годината на тангото. Децата се увличат от музиката, когато станат по-големи, стига да ги задържим. Затова винаги съм казвала, че родителското участие е много, много важно. Обучението е равностранен триъгълник, в който основата са родителите, после детенцето и учителят.
Ако липсва подкрепата на родителите, просто нищо няма да се получи, отбелязва Радка Кусева.
„Участието на г-н Калайджиев е най-важното в Проекта – той е с такова благородно чувство към децата, голям филантроп е.
Той и неговата спътница в живота Мария Хаушилд намират преди време плик, оставен от нейния баща след неговата кончина.
В плика има пари и върху него е написано неговото желание – да се направи добро дело за деца!“, спомня си първите стъпки Радка Кусева. В началото маестро Калайджиев и Мария купуват храни, дрехи. Но всичко се изяжда и заминава по поточната линия на живота. Тогава Мария му казва – ти си музикант, нека да обучаваме деца – колкото дойдат, толкова. И двамата тръгват за България.
В Сливен, откъдето е родом Георги Калайджиев, среща случайно Радка Кусева. Разказва ѝ каква е идеята му. „Аз му казах – вече работя с такива деца! Намирах ги пред Агенцията за закрила на детето. Споделих му, че искам да работя с деца, които са в инвалидни колички. Дори ходих в детския педиатричен кабинет. Ходих по къщите, намерих ги, но родителите се отнесоха с голямо недоверие: „А, не! Къде сега с цигулки ще се занимаваме!“. Аз им казвам – детенцето е в инвалидна количка. Какво пречи да се разнообрази животът му“, спомня си музикалният педагог Радка Кусева.
Когато Проектът стартира, тя се отдава изцяло на него. Казва, че се чувства много щастлива, защото работи с прекрасни деца. Но споделя, че едно от най-важните звена са родителите. И то не само за деца от малцинствата, а за всички малчугани. Радка Кусева се надява да приобщава към музикалната кауза и деца, чиито родители работят и живеят в чужбина. А самите те са отглеждани от баби и дядовци, които трудно се справят.
Музикалният педагог не крие, че се гордее с учениците си, които вече имат успехи в България. Например Цветелина, която е завършила Музикалното училище в Бургас и се готви да кандидатства в Пловдив догодина. Както и с Вели Дормушев, който учи в момента в Музикалното училище в Бургас и се развива много добре.
И двете деца са от малцинствата и свирят прекрасно на цигулка.
Радка Кусева не пести думите си, когато започне да говори за мотора на целия проект – маестро Георги Калайджиев. Той тръгва от сливенската ромска махала и започва да свири едва на четири години. От 30 години живее и работи като цигулар в Германия. Свири в оперно-симфоничния оркестър на германския град Гийсен и в създадения от него по подобие на „Софийски солисти“ камерен оркестър „Студио Концертанте“.
С този оркестър даровитият цигулар прави благотворителни концерти.
Радка Кусева разказва, че в Германия благотворителността е на много високо ниво. Което пък позволява на нейната школа да се издържа най-вече от дарения от Германия. „Г-н Калайджиев мечтае да помогне на възможно най-много деца от гетото да извървят неговия път и чрез музиката да се спасят от нищетата. По нашия проект са се научили да свирят на различни инструменти над 300 деца през последните 12 години“, гордее се Радка Кусева.
А самият Георги Калайджиев не спира да се надява, че досегът на децата с изкуството ще отвори очите им за красотата и ще им помогне да поискат друг живот за себе си.
„Организаторите от Парижката филхармония са изключително мили и ни обгръщат с много внимание. Видяхме Лувъра и Айфеловата кула“, казва пред „Аз-буки“ от Париж маестро Калайджиев. Денят им обаче не е само разглеждане на забележителности.
„Първата ни репетиция беше в зала „Пиер Болез“ на Парижката филхармония. Аз съм музикант, но да видя 115 деца от толкова страни и нашите българчета там, това тотално ме разчувства – каза цигуларят. – Моите деца идват от махалата и се радвам, че могат да видят един друг свят“, категоричен е той.
И не крие, че се просълзява, като е чува как българчетата се справят наравно с другите си връстници. „И си казвам: Боже Господи, как така моите деца от махалата дойдоха тук, на това престижно място и се справиха прекрасно? Голяма гордост са за мен. Обичам ги тези деца. Аз също съм тръгнал от ромската махала. И навремето Георги Йорданов ми отпусна Чинтулова стипендия, благодарения на която успях да стана музикант и завърших Консерваторията в София. Сега и аз искам да помагам по същия начин“, категоричен е той.