Как се променя Антарктика

Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ вече плава обратно към България. Преди дни той остави в чилийското пристанище Пунта Аренас последната група български антарктици, които ще се приберат с полети в родината. При първото плаване на наш кораб до българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън, което продължи 50 дни, бяха доставени запаси, консумативи, пречиствателна станция и материали за изграждане на нова научна лаборатория. От нея са изнесени отпадъци и скрап. По време на 31-вата ни антарктическа експедиция са отлети и останалите 17 от всички 32 фундаментни стъпки, върху които ще се разположи новият лабораторен блок. Той ще разполага с три лаборатории, дневна с място за презентации, библиотека, сектор за почивка, работна зона, четири спални с по две легла, две бани, складови и технически помещения.
На 4 март антарктиците ни зазимиха базата, като успяха да изградят преместваема сграда за складиране и поддръжка на горивото за станцията, за превозни средства на полярниците, сред които самоходна товароподемна машина, моторни шейни, лодки и двигателите към тях, както и преса за компактиране на метал.
Българската база бе открита в началото на декември 2022 г. Оттогава протича голяма по обем научна работа – изследване на геологията на скалите и търсене на ценни метали като злато, сребро и мед, изследвания по темата за глобалното затопляне, за антропогенното замърсяване на остров Ливингстън и др. С кораба у нас ще пристигнат и риби и морски звезди, които ще бъдат изложени в Природонаучния музей в Пловдив.
„Сега, с нашия кораб, антарктическата ни програма е изключително търсена и ценена, защото се равняваме в момента с големите нации. Горд съм, че ние, българите, сме неотменна част от онези трийсет държави, които работят сериозно в Антарктида. Антарктида е най-голямата природна научна лаборатория в света на открито. Тя дава открития, които са важни за цялото човечество“, коментира проф. Христо Пимпирев – председател на Българския антарк-
тически институт.
Заедно с екипажа на кораба до Ледения континент пътува и кореспондентът на БТА Константин Карагьозов, благодарение на когото следяхме работата на полярниците ни. В този брой представяме негови разговори с някои от учените в експедицията, които разказват за своите проучвания върху движението на ледниците около базата ни и за околната морска екосистема.

Антарктическата морска екосистема е уязвима и лесно податлива за негативни промени, предизвикани от човешкото влияние. Засилващото се човешко присъствие в Антарктика представлява риск от въвеждане на инвазивни организми и човешки патогенни бактерии“, коментира пред БТА микробиологът доц. Петя Орозова. Тя е ръководител на Националната референтна лаборатория за болести по риби, двучерупчести мекотели и ракообразни на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт към Българската агенция по безопасност на храните и участник в 31-вата ни антарктическа експедиция. Проектът ѝ цели да проучи видовото разнообразие на антарктическите риби и бактериалните съобщества във водите край брега на базата ни „Св. Климент Охридски“ на
о. Ливингстън.
„Човешкото присъствие в Антарктика води до пренасянето на ентеропатогени. Те, естествено, не могат да живеят дълго във водите на Антарктика. Но за краткия си престой могат да се акумулират от водни обитатели, като риби и миди, и да предадат на естествената им микрофлора гени за вирулентност и антибиотична резистентност“, отбелязва ученият. Проектът има за цел да провери и видовото разнообразие на психрофилните бактерии от водния стълб, определяйки кои от тях са полезни за човека. Например представители на рода Alteromonas имат неограничени възможности в продукцията си на биоактивни молекули. Бактериите от този род могат да бъдат използвани от човека както в медицината, така и в индустрията.
„Те продуцират биоактивни молекули в отговор на неблагоприятната среда, в която съществуват – интензивна ултравиолетова радиация, ниска температура и висока соленост – обяснява доц. Орозова. – По време на експедицията се улавят риби, проверява се здравният им статус, наличие на външни, вътрешни паразити и на паталогоанатомични изменения на вът-
решни органи. Вземат се проби за микробиологичен анализ. Отделят се и проби за проучване на храненето при антарктическите риби и пълен геномен анализ за определяне на видовата им принадлежност. До този момент е установено, че изследваните риби са силно опаразитени, като паразити се установяват както в черния дроб, така и в червото. Паразитите ще бъдат изследвани и идентифицирани, ще бъде разгледана ролята им в антарктическата биоценоза. За пръв път е установен и външен паразит при антарктическата риба Notothenia rossii – вид пиявица, която предстои да бъде определена и идентифицирана“, казва д-р Петя Орозова.
Работата по проекта ще продължи и в София. Например д-р Искра Томова от НЦЗПБ ще провери за наличие на Legionella pneumophila в питейните източници на българската антарктическа база. Щe определи потенциалната опасност от възникване на легионелоза на борда на кораба „Св. св. Кирил и

Методий“, на който при плаването са вземани проби вода.
Друг от членовете на експедицията – доц. Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей в София, отбелязва, че рибите в Антарктика могат да послужат като индикатор за глобалните промени в климата и какво отражение имат те върху околната среда. Неговият двугодишен проект изследва хипотезата, че активното топене на ледниците в Антарктика оказва пряко влияние върху поведението на рибите и върху начина им на хранене. Той използва Джонсънс Док – залив от затворен тип близо до българската база, като естествена лаборатория. Мястото е подходящо заради различния състав на водата – над залива има топящ се ледник, докато морска коса го отделя от откритите води. Доц. Стефанов се надява да направи сравнителен анализ между екземпляри, обитаващи Джонсънс Док, и такива от откритото море. „Важно е да знаем по какъв начин топенето на ледниците влияе върху поведението на рибите, ако процесът се задълбочи. Той ще внесе огромно количество сладка вода в Световния океан, но още не знаем как ще се отрази на биоразнообразието там“, подчертава той.
„Актуалните ни измервания показват придвижване на челото на най-близкия до базата ни ледник от порядъка на 20 – 30 м годишно. Интересно е да видим ще има ли изменение на тази скорост през следващите години и в каква посока. Сега имаме големия научен шанс това да се случва по-лесно, защото вече имаме български кораб и логистиката ще е много по-лесна“, коментира физикът Васил Гурев от Софийския университет, дългогодишен член на Българския антарктически институт и участник в експедицията. Той работи по двугодишен проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база. Проектът има за цел да изследва с наземни и сателитни данни движението и динамиката на ледниците, изтичащи в Южния залив на о. Ливингстън. Планираните наземни измервания включват непрекъсната сеизмична регистрация в сеизмична станция LIVV, кратки сеизмични записи от ледниците в района на българската база, измервания на глобалните навигационни сателитни системи (ГНСС), регистрация на срутвания от лед и други.
„Определяме скоростта на движение на определени точки от горната част на ледника и прос-
ледяваме изменението на тези скорости с течение на годините. За целта се изгражда поле от измерителни рейки, а с много точни ГНСС измервания се определят техните координати. Следващата година отново се правят същите измервания. Това позволява да се определят годишните скорости, с които наблюдаваните точки се движат. Изследвания за няколко поредни години помагат за проучване динамиката на процеса и факторите, които я обуславят“, обяснява Гурев.
Проучва се и долната част на ледника в близост до неговото чело, където той навлиза 5 – 10 м навътре в морето, за да се определи неговата денонощна скорост с голяма точност. „През изминалата година отчетохме, че ледникът над българската база рязко измени скоростта си от малко над 5 см в денонощие до 17 – 18 см в денонощие само за няколко дни. Такива скокове са редки. Тези измервания са съществен елемент от изследването на масовия баланс на ледника – с каква скорост неговото чело достига морето и съответно каква ледена маса губи“, уточнява физикът. По думите му в рамките на проект от една-две години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни. Но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят след дългогодишни измервания в продължение на
10 – 12 години.

Свързани статии:

Сръндак албинос живее в Родопите Разработиха иРНК ваксина срещу Yersinia pestis Стъпка към тайните на мозъка Импланти „четат“ мисли