Иска ли ви се да кажете на детето: „Ще се справиш. Всичко е в теб“ – можете да го кажете с приказка. По-разбираемо ще бъде за него. Това ни споделя Петя Ангелова, автор на „Приказките на Графиня дьо Пипѝ“ – 11 поучителни разказа за деца на възраст 4 – 7 години, изготвени на научната основа на аналитичната психология на Юнг.
Петя Ангелова е потомствен учител. И макар отдавна да не е практикувала тази професия и да има счетоводна кантора, в сърцето си е учител. Но защо счетоводител решава да напише терапевтични приказки? И как те стигат до детските градини? На тези въпроси отговаря Петя Ангелова.
Ежле, което се страхува от тъмното, мече, което не иска да спи, джудже, което се тръшка, и още други герои, които се справят с проблемите си или добиват увереност в себе си. „Всяка от 11-те истории в „Приказките на Графиня дьо Пипѝ“ има собствена история, но може да се каже, че внучката ми е съавтор на голяма част от тях“, разказа за в. „Аз-буки“ Петя Ангелова.
„Случваше се например да я взема от детската градина и тя да ми каже, че децата не си споделят играчките. Затруднявах се как да реагирам. Какво да кажа? Давах си сметка, че детето има проблем и от реакцията ми зависи нейното поведение в бъдеще. Не бях подготвена. Искаше ми се да ѝ кажа, че хората са различни и тя може би ще срещне такива, които ще я затрупват с играчки, но пък тя няма да иска да контактува с тях. Почувствах се глупаво. После дълго мислих върху това и изразих мислите си с приказка. Така се роди „Горската детска градина“. По тази причина катеричката Катя и Меца не знаят какво да отговорят на Коко, когато той споделя проблема си, и търсят помощ от Вятъра.“
„Много често вкъщи играехме театър и внучката ми играеше русалка. Винаги съм искала да ѝ кажа, че ще се справи, че може и трябва да разчита на себе си. Това е основата на „Малката русалка Маги и Ин Синия делфин“, а морските дълбини са символ на извечното човешко знание, скрито в несъзнаваната част на психиката ни. Четейки и разказвайки приказки на детето, открих, че за нея много по-интересни са личните истории и спомени за родителите ѝ и това заложих в „Приказка за феите“.
„Вълшебните думи, които лекуват“ и „Ежлето и тъмното“ са свързани с майка ми. Втората е написана в деня на погребението на майка ми. Исках да ѝ дам някаква светлина, затова има изрази като „Настъпи пълен мрак“ и „За какво плачат облаците?“, споделя Ангелова.
„Обичам Юнг и неговата аналитична психология – допълва авторката на „Приказките на Графиня дьо Пипѝ“. – Любимата ми тема е тази за алхимиците и търсенето на философския камък. Знаете, че Юнг при изследването на алхимически трудове стига до извод, описан в предговора към превода на „Тайната на Златното цвете“ – че „философският камък“ е метафора за намирането на ядрото на личността, а „превръщането на обикновени неща в злато“ е умението да се управлява вътрешната жизнена енергия. Тази идея вплетох в „Джуджето Две Педи и огънят“. Може би Приказките на Графиня дьо Пипѝ са резултат на моето търсене на философския камък“, споделя авторката.
„Нямам претенция приказките ми да са терапевтични или да са единствено и универсално решение. Те са по-скоро търсене, надежда, опит, внимание към децата. В детската градина на внучката ми ги четат и учителките много ги харесват. Смятам, че по тях може да се направи и детски театър, защото пряката реч е малко и лесно запомняща се.“
За никой родител не е тайна, че по-големите деца изпитват ревност към родителите си от по-малките.
Това е трудно да се разбере от възрастни, камо ли от деца. Но ако им разменим местата? Как биха се чувствали тогава? Ще искат ли да бъдат бебета и да загубят предимствата, които има голямото дете? Точно това се случва в семейството на мравките с Мравчо и неговата приятелка Мравинка. Няма нужда да обяснявате. „Просто четете приказката и наблюдавайте реакциите“, коментира Петя.
В приказката „Мишият свят“ зайчето, на което са доскучали играчките, започва да ги хвърля и неволно наранява невинно мишле. Разбира се, после съжалява, но получава сериозно предупреждение от мишия лекар. Приказката поставя проблема с агресивното поведение, без да упреква. Важно е това да се направи още в ранна детска възраст, когато възприятието е на несъзнавано ниво, за да се предотврати развитие на съзнавана или несъзнавана агресия в по-късна възраст.
„Мечо Медуранчо и пролетта“ е една много приятна и весела приказка за мече, което не иска да спи, просто защото му се играе. И срещайки Феята на бъркотията, то успява да постигне желанието си. Приказката обаче подчертава важната роля на бащата за поставяне на границите, които малките мечета не бива да прекрачват, заедно със спомена, че и при него е било така, когато е бил малък.
В „Ежлето и тъмното“ децата ще срещнат малко ежле, което както всички деца се страхува от тъмното. Но една светулка ще му даде надежда и ще му покаже, че тъмното също се страхува. От какво, ще научите в приказката. „Приказка за феите“ пък е всъщност приказка за любовта. Тя учи и децата, и родителите, че каквито и феи да призовем на помощ, спокойствието идва от близостта и споделянето.
„Джуджето Две Педи и огънят“ е приказка за трансформация на гнева в творческа енергия. Приказка за алхимичното превръщане на камъка в злато. Звучи сложно, но не забравяйте, че при приказките не е необходимо децата да разбират логически и да запомнят. Достатъчно е да слушат и някъде в подсъзнанието им да остане споменът как Две педи е постигнал мечтите си.
Всички деца обичат играчки и всички искат най-новите и най-модерните. Това е нормално. Но докъде ще стигне това? И как да кажем на детето, че не може безкрайно да купуваме и да се затрупваме с играчки?
„Не съм аскет, но смятам че претрупването с вещи е израз на вътрешна празнота и опит тя да се запълни. Страхувам се, че купуването на много играчки кара децата все по-малко да ги ценят. Това е основата на „Играчките на Сашко“, коментира Петя Ангелова.
Децата се идентифицират с приказните герои и чрез тях намират решения за себе си. Успокояват се, когато чуят, че в приказката има щастлив край и героите разрешават своите проблеми. Затова може лесно да използваме символиката в приказките, за да стигнем до детските страхове и да ги преборим още в ранна детска възраст.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg