Да оставиш следа у учениците

„Служебни“ деца – така нарича учениците, на които е класен ръководител, младата учителка по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Благоевград Венцислава Ангелова. Завършила е Югозападния университет „Неофит Рилски“ със специалност „Българска филология“. Веднага след това започва работа като учител. Първото ѝ работно място е в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в родния ѝ град Кресна. Две години по-късно се премества в гимназията в Благоевград, където работи и до момента.

„Изведох първия си випуск миналата година през май. Вече имам втори випуск. Този път децата ми са повече от обикновено. Класът е от 29 ученици, като сме си направили малко женско царство“, смее се моята събеседничка. Царството е женско, защото момичетата са много повече от момчетата, които са едва 6.

За нея да бъдеш класен ръководител, е преди всичко голяма отговорност, но и вълнуващо предизвикателство. Споделя, че всички усилия си заслужават само за това да те срещне някой ученик в коридора и да ти каже „класната“, а не просто „госпожо“. Миналогодишният ѝ випуск дори са се обръщали към нея умалително с „класничка“. Казва, че учениците споделят с нея много лични неща – такива, които се притесняват да кажат на родителите си. „Знам за първите им трепети в любовта, първите им разочарования от приятели… Децата ме чувстват близка. Знаят, че с мен могат да споделят всичко, което ги вълнува. Аз ще ги изслушам и ще им дам съвет“, разказва Ангелова. Категорична е, че няма как да сравниш чувството да си класен ръководител, и това да си учител. И двете са хубави, но по различен начин.

До днес поддържа връзка с бившите си възпитаници. Съвсем наскоро среща на улицата своя ученичка. Момичето споделя, че е решила да запише „Българска филология“ и след това да работи като учител. „Става ти мило. Виждаш, че тези деца не са те забравили. Освен това с думите и действията си показват, че си оставил следа у тях“, казва Венцислава. От този випуск има още няколко ученици, които са избрали да вървят по нейните стъпки. Когато ги попитала защо са решили да следват „Българска филология“, те отговарят, че една от причините е и срещата с нея. Другата се разбира от само себе си – любовта към българските автори и техните произведения.

Случвало се е в часа на класа да споделя с учениците си случки от собствения си опит. Разказва им за следването, предметите и за забавните моменти с колегите и преподавателите си, които неминуемо съпътстват студентския живот.

„Ученето си е учене, но винаги има и забавни моменти“, обобщава учителката. Навярно и по този начин е запалила интереса на децата към своята специалност. А и с примера си показва какво е да си млад учител, обичащ професията си с цялото си сърце и душа.
Връщам я назад във времето с молба да ми разкаже как се е чувствала в първия ден, когато прекрачва прага на НХТ „Св. св. Кирил и Методий“. Шегува се, че от първия 15 септември в гимназията реално няма спомен. По традиция в училището имат ритуал. Всеки класен ръководител повежда класа си към класните стаи пред очите на гостите. Обявяват класа и името на класния ръководител, плисват менче с вода, за да им върви успешно годината, и тръгват.

„В главата ми беше само да чуя името си и да тръгна. Нямам никакви други спомени. Представете си за какво притеснение става въпрос“, казва тя. С усмивка си спомня и за първия си урок в гимназията. Отново е притеснена, но решава веднага да постави ясни правила – какво може и какво не, как могат да се държат с нея и как не. След като правилата са сложени на масата, работата тръгва в правилната посока. Всяко начало е трудно. Не минава много време и ледовете между учителя и учениците се пропукват. За кратък период Венцислава се превръща в любимата учителка на своя клас.

Преди 6 години, постъпвайки на работа в Националната хуманитарна гимназия, ѝ се налага да преподава по новата учебна програма. Тя е първият учител по БЕЛ, който поема випуска в VIII клас по нея. Все още определя този етап от живота си като голямо предизвикателство. Многократно ѝ се налага да търси съдействие от колеги от други училища и дори от преподаватели от Университета. Трудно ѝ е, но се справя.

„Прокарах пътеката, а колко е успешна, времето ще покаже“, казва тя. На мнение е, че работата в училище е екипна. Трябва да се разбираш с колегите си. И защо да не се разбираш, като и те, и ти искате едно и също – най-доброто за децата. „Работата е комплексна. Сам човек никога не може да стигне до върха. В даден момент винаги се стига до помощта на някого“, споделя младата учителка по БЕЛ.

Лошо отношение или недоверие от страна на колегите си с по-голям опит никога не е срещала. Винаги е разчитала на подкрепата и помощта им. Подхожда с респект към всички и получава същото от тяхна страна. „До ден-днешен съм така. Като нещо не знам или не разбирам, задавам въпрос след въпрос, докато накрая съм напълно сигурна, че всичко ми се е изяснило. Няма как да направя нещо на своя глава“, отбелязва тя.

С усмивка си спомня и за първата проверка. „Колко бях притеснена, не мога да го опиша с думи“, споделя тя. Но се справя и никой не забелязва смущението ѝ.

С опита се научава да контролира емоциите си и как да реагира във всяка ситуация. „Пуснеш ли се по пързалката на рутината и помислиш ли си, че вече си голяма работа, по-добре си тръгни. Когато си повярваш и спреш да се стараеш, твоето място вече не е там“, смята Ангелова. Работата отнема много от личното ѝ време, но когато обичаш това, което правиш, не го усещаш.

„Учителите сме като отряд за бързо реагиране“, казва моята събеседничка. Много често се налага да взимат решения от днес за вчера. Всеки ден носи ново предизвикателство. Поддържа комуникация 24/7 с родители и ученици. Случва се да ѝ се обадят, че някой е болен, в 6 сутринта или 21 часа вечерта. „Ако ви кажа, че работата ми е от 7,30 до 14,30, ще ви излъжа. Работа за вкъщи винаги има“, казва тя. Сама подготвя темите за часовете си. Не разчита на готови разработки. Понякога ѝ се налага да замества колеги. Тогава също се подготвя старателно. Венцислава не обича да бъде поставяна в неудобни ситуации, затова всичко постига с упорита работа. Залага на принципа по-добре да има повече упражнения, отколкото да не стигнат. Почивните дни също не са запазени само за нея. И тогава се налага да работи. „Домашни има и за учителите, не само за учениците“, отбелязва Ангелова.

Сега заедно с колеги подготвя сценария за патронния празник на училището на 11 май. Програмата е богата и разнообразна. На 9 май е концертът в зала „Яворов“, посветен на патрона на училището. На 11 май е поднасянето на цветя пред паметника на Кирил и Методий, открит урок по родолюбие, тематично състезание „Кирило-Методиева паралелка“, спортни надпревари и турнирът по футбол между учители и ученици. „След ковид паузата всички го очакваме с нетърпение“, казва Венцислава.

Преди пандемията води клуб по интереси – училищно радио Teen voice („Гласът на тийнейджъра“). Учениците сами подготвят темите, сценария и музиката. В момента тази група не се реализира, но Ангелова се надява скоро пак да започне да звучи в междучасието гласът на учениците заедно с любимата им музика.

Младата учителка обича предизвикателствата. Наскоро съвместно с колегата по ИТ Миглена Велячка реализират интердисциплинарен урок по информационни технологии и БЕЛ. Темата е за електронното общуване и т.нар. нетикет, а класът, в който се провежда, е осми.

„Урокът беше полезен и интересен. Когато пишеш имейл, независимо дали бързаш, или не, трябва да спазваш всички правила както за правописа, така и за графичното оформяне“, споделя тя. В часовете ѝ винаги присъстват дидактически игри – кръстословици, игри на думи и тестове от „Кахут“. „Децата обичат да се състезават, затова подготвям игри. Винаги, когато мога, се опитвам да разнообразявам часовете“, допълва учителката. Разказва, че учениците са се наситили на презентации, дискусии и суха теория. Нуждаят се от пресъздаване на информацията по иновативен начин. Учениците са от ново поколение – поколението на дигиталната епоха.

В часовете по български език и литература Венцислава Ангелова не толерира употребата на клишета и думи, чието значение учениците не знаят. „Постоянно им обяснявам, че когато пишат есе, трябва да представят мнението си по интересен и впечатляващ начин, а не чрез клишета“, казва тя. А колкото до учителската професия, тя за нея е отговорност, удоволствие и предизвикателство. Най-важната задача е да формира добри хора. „Да си учител, е призвание, но не за всеки“, завършва разказа си моята събеседничка.