Здравей, Радке

Симеон СТЕФАНОВ*

Въпреки че в общуването често се чуват поздрави като Здравей, Радка!, Здравей, Калинка!, те са неправилни, защото в тях не е използвана звателната форма на съществителните собствени имена. Причината за това явление е изчезването на падежите в историята на българския език и ограничаването в употребата на падежни остатъци днес. Точно затова е добре да се знае кога е уместно и възможно да се използват звателни форми на съществителни имена от женски род, ед.ч.

1. Съществителните имена от ж.р., завършващи на -а, -я (без имената с наставка -ка, -ица), образуват звателна форма с окончание -о, -ьо, -йо: Елена – Елено, Мария – Марийо; госпожа – госпожо, мама – мамо; леля – лельо; история – историйо. Изключение правят: Катя – Кате, Надя – Наде. Форми като Марийо, Елено не се предпочитат в книжовния език и се приемат за груби. Вместо тях и в обръщения се използва основната форма: Мария, Елена.

2. Съществителните имена от ж.р., завършващи на -ка, -ичка, -ица, образуват звателна форма на -е: Радка – Радке; сърничка – сърничке; гълъбица – гълъбице. И при това правило има изключения: майка – майко, учителка – учителко.

3. Съществителното име госпожа при обръщение, когато е придружено от названия за длъжности, титли, звания, собствени имена, се употребява в звателната си форма: Госпожо Директор (за разлика от Господин Директор).

4. Съществителните нарицателни и съществителните собствени имена от ж.р. ед.ч., завършващи на съгласна, нямат звателна форма (пролет, радост).
Добре е да познаваме и употребяваме при общуване звателните форми: Радке, Калинке, мамо, госпожо и т.н.

*Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.