Горска детска градина

Как ще реагирате, ако детето ви се появи вкъщи след градина кално до ушите, мръсно и леко мокро? Родителите на децата в горската детска градина, разположена в красивия частен природен резерват Ланкашър, Англия, дори плащат, за да заварят малчуганите в този вид. Тя може да се опише като детска градина „без таван и стени“. Персоналът и децата прекарват времето на открито в гората, буквално.

Отличителна черта на горските детски градини е акцентът върху играта с предмети, които могат да се намерят в природата, а не с играчки. Най-често това са пръчки, камъни, листа. Въпреки тези различия горските детски градини са предназначени да изпълняват същата основна цел като другите, а именно – да се грижат, стимулират и образоват малките на възраст между 3 и 6 години. Локациите във всеки град са различни, най-често се използват природни паркове или началото на горски местности, за да е удобно родителите да оставят децата си с коли. По отношение на растителността природните зони с гъсти борови гори са идеални за горски училища, тъй като предлагат най-голяма дълбочина и разнообразие от усещания за децата. Реките и езерата пък могат да бъдат добри места за животинско разнообразие, което децата да изследват.

„По време на моята практика в Шварценбек, Херцогство Лауенбург, Германия, попаднах в горска детска градина и бях много изненадана от образователния подход на педагозите там. Децата в тази градина играеха на седем площадки в гората, оградени и обезопасени от дърветата. Сутрин в 8 часа родителите оставяха децата на паркинга, добре облечени, според сезона, с гумени ботуши и ранички с пособия, нужни за деня, и играта започваше с пълна сила. 15-те деца в групата се събират в кръг всяка сутрин и планират дейностите за деня. Какво ще изучават – дали ще търсят попови лъжички, или ще разпознават видовете дървета, или пък ще наблюдават птиците“, споделя за в. „Аз-буки“ Светлана Янкова – педагог с шестмесечен опит в горска детска градина в Шварценбек, Херцогство Лауен-
бург, Германия.

В зависимост от времето, околната среда и децата учебните дейности в гората включват катерене по дърветата, скачане в кални локви, сензорни разходки, търсене на храна, изграждане на заслон, палене на огън и готвене на него, дървообработка и използване на ръчни инструменти, природно изкуство, игри в природата, като криеница, медитация и йога, лов на буболечки.
„Няма лошо време, има само лошо облекло“ – това е мантрата на всяка горска детска градина. А екипировката там е от голямо значение – обувките са задължително планински или ботуши, а вместо дънки и яке децата се обличат или в цели „космонавтчета“ през зимата, или в непромокаеми панталони и суитшърти. Ако прогнозата за времето не пощади горската градина, децата и учителите могат да се скрият в така наречените временни постройки или контейнери. Най-често обаче те са с размери 10 или 20 квадратни метра и са оборудвани само с тоалетни и нищо друго.

Всяка горска детска градина е различна, отчасти защото всеки град или държава има своя образователна концепция. Но типичните дейности и цели могат да включват палене на лагерен огън с креда, събиране на дърва за огъня, наблюдение на природните ресурси и животните в естествената им среда, „строителство“ в гората – на къщички за птици и дори палатки. Звучи ви като лудост? Зад тази образователна ниша, която е естествено продължение на възпитанието в предучилищна възраст на Запад, стои богат опит, особено в Дания и Германия.

Историята започва в Дания още през 50-те години на XX в. Първата горска детска градина е създадена от Ела Флаутау в Дания. Идеята идва постепенно в резултат на честото ѝ посещение на близката гора с децата, които отглежда почасово вкъщи, а това предизвиква голям интерес сред родителите от квартала. В Германия още през 1993 г. родителите получават държавни субсидии, ако децата им посещават горска детска градина. Оттогава те стават все по-популярни в Дания, Англия, Норвегия, Германия и по данни до 2017 г. броят на нетрадиционните градини в Германия надхвърля 1500.

Програмите в горските детски градини са изградени на база четири процеса на учене: „да можеш“, „да преживееш“, „да се насладиш“ и „да разбереш“. Педагозите вярват, че те са от решаващо значение, ако децата искат да развият уменията и компетенциите да бъдат завършена личност.

Горската детска градина и достъпът на децата до естествената природна среда позволяват и четирите процеса да се случват ежедневно. 70-годишната история на този тип градини е доказала, че увереността на децата се развива. Малчуганите имат свободата, времето и пространството да учат и да демонстрират независимост. Социалните и емоционалните умения се подобряват. Осъзнават последствията от действията си върху връстниците си чрез екипни и дейности по двойки, които включват споделяне и редуване. А комуникацията и езиковото им развитие се подобряват чрез сетивни преживявания и използване на естествени материали. Освен това мотивацията и концентрацията се развиват чрез очарованието на децата от природата – те са по-внимателни, имат по-добра памет и по-малко се разсейват. Физическите умения се подобряват, когато са на открито, което се илюстрира с доказателства за по-добър баланс, ловкост и сила.

И не на последно място – укрепват се здравето и имунитетът на децата.
Външната среда е естествената арена, където децата могат да научат за някои от „мистериите“ на процесите в жизнения цикъл. А етиката и моралът могат да бъдат обсъждани от педагозите и децата в техния естествен контекст. Наред с това горската детска градина осигурява среда, която подкрепя децата да поемат здравословни рискове по време на игра. Като предизвикват себе си, те изграждат устойчивост, преодоляват страхове, повишават самочувствието, изграждат физическа и емоционална компетентност, решават проблеми и се научават да се пазят. Устойчивостта е способността да се справят и адаптират
към стресови ситуации.

Поява на буря или животно или насекомо например им дават възможност да вземат бързи решения и да се уповават на логиката си.

Детската градина в природен резерват Ланкашър, Англия, има целогодишно два лагера в резервата. За 16 деца се грижат 8 квалифицирани педагози. Денят им минава между двата лагера, където може да се скрият на сухо. Но вместо това децата предпочитат да се катерят по балансиращите греди, по стълбите, както и да играят на изследователи, дори в дъжда. В лагера има зона за огън, където всички се събират за обяд и си готвят. Според учителите децата развиват уважение към огъня и се научават как да бъдат в безопасност около него.

Всяко хлапе има раничка със закуска, плод, гумена постелка за земята и мокра кърпа – хавлиена, напоена с вода, за да може детето преди хранене да се забърше. След 13 часа се прибират доволни и изморени вкъщи.

В лагерите се предоставят малко средства за игра, защото децата много бързо се научават как да използват ресурсите, които околната среда предлага. Те стават по-креативни, а любимата им „играчка“ е пръчката.

„След като преподавахме в обикновени детски градини, бяхме разочаровани от системата, която все повече се ръководи от резултати и цели и по-малко се набляга на детето като личност и връзката му със света наоколо. Поради това решихме да създадем горската школа на открито, където да се наслаждаваме на природата, да се учим чрез игра и да можем да отговорим на нуждите на децата да бъдат деца“, споделят Джейми и Ейми – създатели на градината, която функционира от 2014 г. Те започват с 4 деца в гората за 1 ден в седмицата и стигат до 16 деца всеки ден.

Малчуганите наистина имат време да се насладят на горското приключение. Изследват всяко нещо, което намерят за интересно – било то гората, реката или растенията. Всеки ден е огромно приключение за тях. Катерят се по дървета, правят вълшебни отвари, пътуват до въображаеми светове, усвояват нови умения. С всеки ден, в който посещават горската детска градина, физическата и емоционалната им увереност и устойчивост нарастват, категорични са педагозите.

Свързани статии:

Даваме им криле, за да летят, и корени, за да се завръщат Да прекрачиш границите на възможното Културните растения и климатичните промени Кошер за трудолюбиви ученици и добри идеи