От ума, през технологията до материята

За разлика от миналото, когато е било по-трудно да се обясни и да се проследи връзката между ума и материята в пълнота, днес живеем във време, в което разполагаме с инструменти и технологии, чрез които много по-бързо реализираме конкретни наши идеи. А съкращаването на времето за този процес ни позволява да го погледнем в перспектива и да осъзнаем всъщност колко тънка е връзката между идеята и материята.

Но защо това изобщо е важно и каква е връзката с образователния процес?

Една от основните теми, определяни като проблемни, е липсата на интерес, заинтересованост и мотивация у учениците да учат.

Днес живеем в общество, което е ориентирано към резултат. Колкото по-бърз и видим, толкова по-добре. Логично, подрастващите също искат да виждат резултат от вложените усилия и време. Тук връзката се нарушава, тъй като в момента ученикът много рядко вижда пряк реален и смислен резултат от усилието си. Изкарването на висока оценка заради оценката вече не е достатъчен стимул, за да научим и разберем как се свързват електрически вериги например.

Тук идва и отговорът на въпроса, зададен по-горе – защо е важно и какво общо има схващането за връзката между ума и материята с учебния процес. Защото, създавайки условия за реализация и осъществяване на тази връзка, ще се придаде коренно различен смисъл на обучителния процес за учениците. Казано по-просто – ако ученикът вследствие на прилагане на дадени умения и познания види максимално бърз резултат, свързан с реалния свят около него, шансът да бъде ангажиран по-активно в учебния процес, драстично се увеличава. Защото не се налага да върви „на тъмно“ с външното уверение, че „когато порасне, ще разбере колко полезни ще са му тези знания“.

Ето защо е важно да бъде преосмислен начинът, по който учим, по който усвояваме нови умения и ги прилагаме, начинът, по който оценяваме знанията и уменията на младите. Именно тук технологиите намират своето място, давайки повече възможност за промяна на формата на учебния процес и на начина, по който учениците усвояват и взаимодействат с учебното съдържание.

Истината е, че тази сложно звучаща промяна може да бъде реализирана чрез далеч по-просто звучащи дейности, като задачата да разработим макет на светофар например. Неслучайно много често ние от „Юнион Интерактив“ даваме пример именно с тази дейност.

Първо, учениците трябва да измислят светофара – кутията, лампите, формата и как ще свети. След това, ако разполагат с технологии като учебните комплекти Arduino, да речем, трябва да свържат кабелчетата и лампичките, да ги свържат към захранване (батерия) и тази верига да работи (т.е. тук съзнателно или не, те автоматично прилагат познания за свързването и създаването на електрически вериги с ниско напрежение – учебен материал, който се изучава по физика и астрономия). След това свързват този макет към платка с микропроцесор и компютър и започват да програмират сигнала, който платката да подава към физичната система (електрическата верига), т.е. как да светят лампичките, през какъв интервал, дали да мигат и т.н. Дотук всичко е готово, но нямат кутия за светофара. За целта използват технологии и софтуер за 3D прототипиране и дизайн, чрез които чертаят и оформят модел на светофарната кутия по зададени размери, включително и под формата на виртуални „холограми“ чрез стереоскопичните лаптопи zSpace, и след това разпечатват тази кутия на 3D принтер. В нея могат да сложат макета с електрическата верига и лампичките и по този начин се получава крайният продукт – макет на светофар. Само за осъществяването на тази дейност се изискват:

– креативност и въображение за идеята за формата и размера на светофара;

– умения и познания относно електричен ток, електрически вериги, напрежение, захранване, последователно и успоредно свързване;

– умения и познания по информационни технологии за работа и писане на базов код и работа с основните променливи параметри в кода;

– познания за работа с програми за чертане, моделиране и прототипиране;

– умения за 3D прототипиране;

– изграждане на пространствено мислене;

– умения за работа с технологии, включително 3D принтер.

Ето една простичка проектно базирана дейност, която в пълнота онагледява обучителен процес по оста ум – технологии – материя, където технологиите играят ключова роля. Защото измислянето на идеята или теоретичното знание не е достатъчно. То трябва да бъде тествано, видяно и изследвано в контролирана среда, най-често чрез технологии за виртуална и добавена реалност. Или иначе казано, да премине от света на идеите в света на формите и финално да бъде реализирано в света на материята отново чрез технология.

Ето защо, комбинирайки различни технологии, като стереоскопични лаптопи за виртуална и добавена реалност zSpace, комплекти по електроника и програмиране Arduino и 3D принтери, може да преведем учениците през едно интересно, смислено и запомнящо се цялостно учебно изживяване, което, в крайна сметка, е пътят към по-висока ангажираност, интерес и мотивация на учениците към учебния процес в училище.