Когато всичко се прави с любов, резултатите са неизбежни

Българското училище „Св. Климент Охридски“ в Хароу, Великобритания, отваря врати за първи път през учебната 2018/2019 г. Всичко започва като на шега с идеята да бъде направена малка група от няколко деца, които да се обучават на български език. „Мотивираха ме няколко близки майки, които имаха желание да запишат децата си. Но до есента кандидатите доста се увеличиха и започнах да обмислям по-сериозно детайлите“, споделя директорът на училището на Острова Христина Пилова. Именно една от майките – Гинка Иванова, която е и хореограф в клуба по народни танци, застава зад гърба ѝ в началото и ѝ помага с организацията.

Децата в училището в Лутън с нетърпение очакват празници като Баба Марта

Стела МАРИНОВА

Ентусиазмът и желанието на двете са заразителни и към тях се присъединяват и други. И така още през първата учебна година прага на Българското училище в Хароу преминават 30 деца.
Екипът се стреми да осигури възможно най-добрите условия за тях. „Не пестях нито време, нито средства, за да постигнем тази цел. Наехме стаи в частен колеж в центъра на града с модерни класни стаи и прекрасни условия както за учебни занятия, така и за нашите извънкласни занимания, като народни танци и клуб „Родолюбие“, споделя Христина Пилова. Директорката събира и страхотни преподаватели. „Учителите, които започнаха работа при нас, са истински родолюбци и обичат работата си. Децата усещат любовта, с която те ги даряват, и идваха с нетърпение на училище. Когато всичко се прави с любов, резултатите са неизбежни“, заявява Пилова.
Така следващата година желаещите да се запишат в училището, се увеличават. Екипът получава покана да отворят филиал и в Лутън, за да могат и местните българчета да посещават неделно школо. „Бях малко притеснена за второ училище, но силното желание на тези хора да запишат децата си на българско училище, ми даде стимул. До този момент такова нямаше в града и децата, записани в първи клас, бяха на различна възраст. Но пък бяха уникални, имаха жажда за знания за всичко, което им се разказваше и показваше – припомня си директорката. – Постоянно искаха още и още. Някои от тях вече са абитуриенти и продължават да посещават училището, защото се чувстват добре при нас.“ Пилова подчертава, че и в Хароу, а след това и в Лутън има щастието и късмета да работи с невероятни педагози. „Това са хора, които въпреки натовареното си ежедневие не пестят енергия и време, дават всичко от себе си за децата – истински Будители“, заявява тя.
Поради пандемията и други неблагоприятни обстоятелства се налага училището в Хароу да затвори врати. Тогава там се обучават почти 60 ученици. Малка част от тях продължават в Лутън, защото искат да са с педагозите от БУ „Св. Климент Охридски“. Пътуването всяка седмица обаче е трудно и затова голяма част за принудени да се откажат от обучението си по български език. В Лутън екипът продължава работа въпреки трудностите.
„Там ръка ни подаде един истински българин, голям човек по сърце – Иван Каракашев. Той ни подсигури класни стаи в момент, в който заради ковид бе почти невъзможно да се учи присъствено. И не спира да се грижи за нас вече трета година, като постоянно се интересува дали имаме нужда от нещо“, споделя Пилова.
В училището в Лутън в момента се обучават около 60 деца от 5-годишна възраст до 17, 18, 19 години. Те са разпределени в класове от подготвителна група до VI клас. „Естествено, в началната степен са повече. В горните класове някои прекъсват. Много им е натоварено в английските училища и искат да почиват в събота“, обяснява директорката. Тя допълва, че винаги имат и нови деца и такива, които се местят в друг град или се прибират в България. Малчуганите от смесени бракове не са много. Те за по-малко от месец свикват да говорят и писането и четенето им са почти като на другите първолачета. В екипа влизат шестима педагози, като някои от тях работят и в двете смени, за да се избегнат смесени паралелки. „Да, трудно е, но децата са приоритет и трябва да им подсигурим най-доброто“, категорична е Пилова.
Заниманията протичат увлекателно за децата. За целта учителите използват разнообразни и интересни материали и пособия, за да предадат урока, вмъкват и състезания и игри. По този начин часовете минават неусетно за учениците. Директорката допълва, че почти няма час, в който да не се отдели време, в което учителите да разкажат за велики българи, важни дати или официални празници. Има и празници, на които се отделя по-специално внимание, правят се рецитали, викторини, тържества. За успешната им подготовка е важна ролята на клуб „Родолюбие и арт“.
„За Коледа правим голям концерт пред родители. В него всяка година пресъздаваме различен български обичай – трапезата на Бъдни вечер, коледари и др. Имаме всичко необходимо, така че да представим обичаите автентично, с най-дребни детайли. Освен това децата демонстрират и своите таланти, като пеене, танцуване, актьорско майсторство. В подготовката за тези тържества се стараем да не ги отегчаваме и да не отнемаме от времето им за учебен процес“, споделя директорката. Така се натоварват повече учителите – с много часове труд за изработване на различни материали, украси, декори и т.н. Много от родителите също им помагат в организацията.
Тази година за коледното тържество подготвят приказката „Дядовата ръкавичка“ в съвременен вариант, като към основните герои се присъединяват Снежната кралица, Червената шапчица, Снежанка, а накрая и самият Дядо Коледа. „Децата така сериозно се вживяха в ролите си, че направиха истински спектакъл“, казва Пилова. Къщичката е дело на един от родителите и по думите ѝ е станала толкова красива, че е достойна за декор в истински театър. За Коледа ученици от българското школо във Великобритания успяват да зарадват деца от дом с увреждания. Те им подаряват ръчно изработени картички, носят и за всекиго подарък от Дядо Коледа. „Срещата ни с тях беше много вълнуваща. Видях истинската радост в очите на всяко дете“, припомня си директорката.
В училището в Лутън предстоят още много красиви празници, които децата очакват с трепет. За 1 март имат Баба Марта, която идва в клас и разказва на децата легендата за мартеницата. Показва им и как сами да направят красиви мартенички. След това предстои Празникът на мама.
„Досега сме успявали винаги да ги разчувстваме и развълнуваме, дано и тази година да успеем“, надява се директорката. През април за Великден отново ще подготвят интересни мероприятия и инициативи. 24-и май отбелязват тържествено с рецитал. Организират и конкурси, в които се включат децата от всички възрасти. Накрая завършват с тържествено връчване на удостоверения, грамоти, награди и специална програма.
„Основната ни задача е освен да научим децата на българско четмо и писмо, да им помогнем и да повярват в себе си, да открием талантите, които са скрити у тях, и да ги развием“, казва Пилова.
От тази учебна година имат нова рубрика – „Нашата гордост“. Идеята е в нея да бъдат представяни възпитаници на БУ „Св. Климент Охридски“ със сериозни постижения в спорта, в музиката и в дейности, с които се занимават. „Знаем, че имаме много талантливи и гениални деца. Искаме да ги извадим пред светлините на прожекторите, за да разберат и другите за техните постижения. Те са нашата гордост“, споделя директорката.
Първите ученици, представени в рубриката, са Симона Григорова и Вероника Кънчева. Симона е шестокласничка. Получава приз за високи постижения по предмета компютърни технологии за изминалата учебна година при връчването на наградите в
Alec Reed Academy през ноември. В училището на Вероника преподаватели избират по едно-две деца, които са най-добри от всичките осми класове. Тя успява да „събере“ сертификатите на осмите класове. Избрана е и за представител на класа си в училищния комитет.
Училището в Лутън има приятели и в България. За Коледа зарадват с картички деца от
4. ОУ „Св.св. Козма и Дамян“ – Сандански, които връщат милия жест. Миналата учебна година за 1 март БУ „Св. Климент Охридски“ получава невероятна изненада от ученици от ПГ „Яне Сандански“ – Сандански.
„Бяха изработили невероятни картички-мартеници за всяко дете, в които имаше различни символи от България. Нашите деца много им се зарадваха и по-късно изпратихме за Великден подаръци и за тях – ръчно изработени картички“, разказва Пилова. Така спонтанно се заражда идеята да им дойдат на гости за завършването. „Беше наистина много вълнуващо и за двете страни. Настанихме децата от България в семейства на наши ученици. Очаквахме, че ще им хареса, но не и че за два дни ще се създадат толкова силни приятелства. Раздялата им бе тъжна, но преживяването – много вълнуващо. Разходихме ги до Лондон и забележителностите“, допълва директорката. Всички остават много щастливи от гостуването, затова се надяват да има и други.