Вкусът към храната се възпитава

В бургаските детски градини и училища здравословните менюта са факт, но е предизвикателство да се задържат децата в столовете

Когато и родителите са увлечени в здравословното
хранене, е не само забавно, но и полезно

Започна Седмицата на здравословното хранене в бургаските детски градини и училища. Първият ден, посветен на здравословното хранене в детските градини под мотото „Всичко българско и родно, за децата здравословно“, премина под темата „Есенно изобилие от плодове и зеленчуци“. В Детска ясла № 1 пресъздадоха пътя на плодовете и зеленчуците от градината, където се отглеждат, до масата.
„Градинарите“ от група „Слънчице“ обраха богата есенна реколта от плодове и зеленчуци. В кошнички и касетки ги доставиха в магазина на група „Златна рибка“. Малките „продавачи“ смело предлагаха зеленчуци на децата от група „Калинка“ и плодове на децата от група „Моряче“. „Купувачите“ с радост отнесоха плодовете и зеленчуците в кухнята. След като ги измиха обилно с вода, те влязоха в ролята на готвачи, като приготвиха вкусни и здравословни ястия – зеленчукови и плодови салати и сокове. Водещ на проявата бе есенната фея – медицинската сестра Веселина Горова.

Инициативата за здравословно хранене на Община Бургас включва и родителите и обхваща всички детски образователни институции. Представят се различни теми – „Тиквата – царица на есента“, „Без риба и море не можем“, „Етикет и култура на детското хранене“, „Есен от мистична Странджа“.
Разбира се, помислено и за училищата, които също ще се присъединят към Седмицата на здравето. Всяко учебно заведение, което иска да се включи, ще може да избира също между пет теми: „Ден без захар, газирано и пакетирани стоки“, „Да разчетем етикета“, „Култура на хранене, организиране на приятна обстановка, музика, облекло“, „Ден на усмивката и добрата постъпка“, „Спорт и здраве“.

Културата на хранене и правилното избиране на подходящи ястия за подрастващите става все по-голямо предизвикателство, предвид изкушенията в забързания свят. Предизвикателства, които често се внасят в дома, традицията да се ядат направо от пластмасовите и картонените кутии пица, спагети, силно овкусена храна, бургери и дюнери. А на път за училище или от училище към дома да се пият напитки, в които добавките са повече от милилитрите, и да се хапват чипс, снакс и още подобни храни. Схватката между здравословните ястия и сандвичите, хамбургерите, чипсовете и т.н. е неравна, признават учители и родители.

Пет фирми се грижат за топлата храна в тридесет от бургаските училища. Те са избрани с търг и спазват всички правила за хранене на подрастващите. В детските градини се готви на място или пък се получава храната за деня от кухня майка, която е базирана в съседно детско заведение.
„Има комисия – представители на училища, фирмите, които стопанисват столовете, РЗИ и общински технолог, които одобряват храната. Менютата се правят от общинския технолог. Родителите имат възможност да избират онлайн, да плащат онлайн. Не е задължително да се взема първо, второ и трето и да не се яде от детето, а да се хвърля – разказва за училищното столово хранене Веселина Таралова, директор „Образование и демографски въпроси“ в Община Бургас. И допълва: – В столово хранене са обхванати обикновено училищата, където преобладават учениците от начален и среден етап на обучение, въпреки че столове има в Немската, Английската и в професионални гимназии. Има училища, където няма обособени пространства и там имат само павилиони.“

В детските градини храненето също е добре канализирано, подчертават директорите. Менюто се прави също от технолога на Общината и се спуска към заведенията така, че във всичките 35 детски градини децата ядат едно и също в определен ден от седмицата.
Михаела Стефанова за първа година е начален учител. Докато следва „Детска и начална педагогика“ в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, стажува в различни детски градини. Така че прави сравнение между храненията в двата етапа. „Според мен храната в училище е по-добра. Проблемът обаче е в това, че децата манджи не ядат. Риба не ядат. Съвсем скоро имахме за обяд риба в училище. От първокласниците, на които преподавам, само едно дете я опита. Има още нещо – въпреки че децата са записани на стол и е избрано обедното меню, родителите им дават допълнително и сандвичи. Количеството храна е толкова голямо, че като видят готвено, децата вадят хамбургера и ядат него, а не заявеното меню. Смятам, че не е редно да се дава допълнително храна, когато детето е записано на стол. Дори джобните пари трябва да са по-малко“, разказва тя.

Настенка Ненова е общинският технолог, който се занимава с менютата на училищата и детските градини заедно с комисията. „Факт е, че децата предпочитат фаст фууд и много трудно възприемат друга храна. В I клас голяма част са записани за хранене в стола и после отпадат. Още от детската градина не обичат риба и „зелено“. Директори на детски градини споделят изказване на деца: „Днес е петък, има риба – не искам на градина“, обяснява тя. Допълва, че и всичко зелено не е обичано от децата – спанак, броколи, грах. „С много усилия успяхме да ги приучим на супичка със спанак. Но пай с риба, който е и със спанак, мусака от картофи със спанак, крем супа от грах – всичко това се отказва да се яде“, допълва Ненова.
„Предпочитаните ястия са боб, мусака, картофени кюфтета, ориз. Към непознатите храни децата са твърде консервативни. От плодовете се харесват бананите и гроздето. Ябълките не са сред любимите“, казва готвачът в училищен стол Георги Христов, който е бил и корабен готвач.

Наблюденията на директори и учители, потвърдени от готвача и технолога, са, че за част от децата ястията от стола са безвкусни, защото отговарят на стандартите за сол и подправки. А в семейството и навън се яде солено и кисело, че и люто. И това е сред основните причини да не се харесва храната в училищния стол.
Една трета от децата в Европа са с наднормено тегло, а страната ни е пета в класацията. Това показват данни на Световната здравна организация. Това е сериозен и задълбочаващ се проблем. В Бургас се прави възможното от най-ранна възраст да се предлага здравословният начин на хранене като модел в учебните заведения. Останалото е в ръцете и на родителите, от които зависи дали този модел ще се следва и в семейството.