Топла приказка от сняг

Детската театрална група към ОУ „Св. Иван Рилски“ в село Искрец с първа голяма награда

Първата постановка на театралната група в ОУ „Св. Иван Рилски“ печели награда

Малките актьори от ученическата театрала трупа към ОУ „Св. Иван Рилски“ в село Искрец с ръководител и режисьор Мариета Любенова спечелиха Голямата награда за най-добро младежко представление на националния фестивал за любителски театри „Театър без граница“ Самоков’23 с пиесата „Топла приказка от сняг“ на Христина Стоилова.

„За децата от трупата ни това е първият театрален опит, а се завръщат с възможно най-голямото отличие от Фестивала“, казва за
в. „Аз-буки“ Мариета Любенова. В оспорваната битка участват театрални състави от 15 града в България, селектирани предварително от комисия, за да бъдат допуснати до голямата сцена. Участниците във Фестивала са театрални формации от София, Ботевград, Асеновград, Козлодуй, Левски, Брезник, Нова Загора, Сопот, Белоградчик, Ябланица. „И сред тях едно село – Искрец, което участва, за да докаже, че за таланта наистина няма граници“, допълва моята събеседничка.

12-те малки възпитаници на Любенова са на възраст от 8 до 11 години. В постановката в ролята на свраката влиза Иванина Желязкова, момченцето е Михаил Недев, катеричката – Йоана Недева, кълвачът – Мартин Андреев, зайчето – Крисия Динкова, слънцето – Гергана Желязкова, а снежни човеци са Вяра Митова, Виктория Георгиева и Миряна Иванова. Вълнението на децата от голямата победа е неописуемо, а резултатът – желание да участват в още и още театрални спектакли.

Премиерата на тази прекрасна постановка не е на сцената в Самоков. „Топла приказка от сняг“ е представена за първи път миналата година в двора на училището. Реализирана е със средства по НП „Заедно в изкуствата и спорта“ на МОН и след това на открита сцена пред Народния театър „Иван Вазов“ в София в рамките на Детския панаир. „Всички зрители бяха възхитени колко умели актьори има в такава ранна възраст“, споделя Любенова. Благодарение на финансирането по Националната програмата на МОН не само изграждат собствена театрална сцена в двора на училището си, но успяват да закупят и озвучителна техника, костюми и да направят декори.

Освен ръководител на театралната трупа Мариета Любенова е и начален учител и преподавател по история и цивилизации в прогимназиален етап. Класен ръководител е на II клас. Иначе по образование е икономист и дипломиран режисьор от НАТФИЗ – специализант на проф. Пламен Марков. Преди да стане учител, работи като журналист в местна телевизия и в администрацията. В даден момент от живота си решава, че няма по-смислено нещо от това да се посвети на децата. И го прави.

„В театралната трупа приемам всички деца, които имат желание. Никого не съм върнала“, разказва тя. В момента работят по четири нови пиеси: „Защо мухата спря да плете“ по текст на Христина Стоилова, „Главанаците“ по Боян Папазов, „Кученцето, което не може да лае“ и „Търси се приятел“. „Всички те са за доброто, любовта и приятелството. Темите са много близки до децата и до всеки човек“, категорична е моята събеседничка. Участие в тях имат около 40 ученици от училището. В пиесите се включват и родителите на децата – в ролята на статисти, помагат зад сцената и с озвучителната техника. „В малките селища нямаме особени възможности. Не са много и нещата, които могат да се правят на местна почва. А изкуството ни обединява. Заедно работим и се радваме на това, което сме постигнали“, обяснява тя. Родителите оценяват труда и успеха на децата си, щастливи са и ги подкрепят кой с каквото може.

Любенова е на мнение, че театърът възпитава и оказва много голяма роля върху развитието на човека. „При работата ми с учениците виждам как те се изграждат и формират като личности, освобождават се от предразсъдъците си и се научават на себеизява и себепоказ“, споделя тя. Освен това театърът помага за мотивирането за четене в най-ранна възраст, развива въображението им, изгражда самочувствието им, учи ги на самокритичност и обогатява речниковия им запас. Началната учителка от Искрец е категорична, че театърът помага на децата не само да четат, но да го правят с разбиране, да се ориентират между редовете и да не пропускат да прочетат малкия шрифт долу вдясно. Театралното изкуство ги учи да мислят, да разбират и да анализират.

„Театърът е изключителен метод за подобряване на четивната техника. Разучавайки текстовете за постановките и учейки ролите си, те се отпускат да четат без притеснение, разбират ролята на героя и посланията, които иска да отправи към публиката. Това трудно се обяснява в учебен час в училище, защото е прекалено субективно понятие за тях. Но когато влязат в кожата на образа, те започват да живеят със своите герои и за тях посланието на автора става напълно осъзнато“, обяснява ръководителят на трупата.

Споделя, че в актьорската професия трудно може да се каже дали талантът, или работата имат водеща роля за успеха. „През годините съм виждала хора с голям талант, които не го развиват и с времето го губят. Свидетел съм била и на други, които не са имали заложби, но с упорит труд са постигнали чудеса, стигайки до голямата световна сцена“, казва Мариета. Гордее се, че има четирима възпитаници, които са завършили НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство. „Това са деца, които се докосват до театъра от любопитство и желание да се изявят, а впоследствие го припознават като начин на живот. Театърът е точно това. Той те обогатява, разширява кръгозора ти и отваря светове“, завършва тя.