Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2023 Брой 48, 30.11 - 6.12.2023

Какво е да си българин днес

30,8% от хората у нас се възприемат като „гражданин на ЕС“

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
30-11-2023
в Брой 48, 30.11 - 6.12.2023
A A
Според организаторите тази година съборът на Рожен е събрал в трите си дни близо 300 000
участници от страната и чужбина

Нараства делът на наднационалната идентичност на българските граждани, но националната остава водеща. Съвременната идентичност на хората у нас е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като 30,8% от анкетираните възприемат себе си като „гражданин на ЕС“. Това показват оповестените резултати от национално представително изследване, проведено от учени от БАН в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Проучването е проведено през 2021 – 2022 г. от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и от Института по философия и социология при БАН.

С дял от 84,7% водещо място заема националната идентичност, но се променят нейните идентификационни координати. Запазва се значението на националната идентичност, разбирана като култура, история, памет и език.

В отговор на въпроса „Какво формира у вас чувство за принадлежност към българската нация“ 67,5% отговарят, че това е българският език, 65,2% – националните културни традиции и обичаи, 59,2% – историческото минало и колективната памет, 29,7% – православната религия, 27,9% – държавните символи (знаме, герб, химн), и едва 8,4% – държавните институции и правов ред. „Нямам чувство за принадлежност към българската нация“ посочват 1,4% от анкетираните.

В същото време, идентификацията с определена национална държава – в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Държавните институции и правовият ред се превръщат в един от индикаторите с най-ниска значимост за формиране на съзнание за национална идентичност, което свидетелства за променящата се на настоящия етап роля на държавността като конституираща идентичност, посочват учените.

Изследователите споделят, че прави впечатление появата на специфичен индикатор за национална идентичност – „това, че мога да пътувам и работя по света като гражданин на държава – член на ЕС“. Това отразява интересен феномен – формиращата се европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност.

„Формирането на представа за собствената идентичност – индивидуална и групова, и за идентичността на другите, различните от нас, от които се разграничаваме, се оказва един от крайъгълните камъни на съвременните международни и междудържавни отношения и в много случаи определя характера на тези взаимоотношения – на мир или конфликти и война – коментира доц. д-р Албена Накова, член на екипа на научния проект. – Всичко това определя изключителната актуалност на темата за идентичността в съвременния свят на глобални социални промени и поликризи, които все по-често поставят под въпрос векове градени и утвърждавани идентичности и налага необходимостта от изучаване на нейните съвременни измерения и специфики.“

Изследването показва също така, че започналите процеси на формиране на европейска идентичност у българските граждани се основават, на първо място, на осъзнаване на практическата страна и ползата от членството в ЕС като възможност за свободно придвижване, достъп до европейско образование и до европейско финансиране. Това са все неща, които пряко засягат голяма част от хората, особено по-младите и тези, които активно пътуват или работят в други европейски страни и от които те максимално се възползват.

Своята европейска идентичност българските граждани обосновават, от една страна, с общото географско положение, културно наследство и историческо минало, които определят културно-цивилизационния и териториален аспект на европейската идентичност. От друга – със споделянето на общи с европейските народи ценности, политика, законодателство и икономическо развитие, които изразяват политико-икономическия аспект на европейската идентичност.

Представите за Европейския съюз се асоциират, на първо място, със свободата на придвижване – 50,2%, общите граждански права – 34%, общите демократични ценности – 28,3%, достъпа до европейско образование – 22%, достъпа до европейско финансиране – 15,8%, защитата от дискриминация – 11,3%, общото законодателство – 10,7%, общата политика – 8,9%, общото културно наследство – 7,2%, общите европейски институции – 7,2%, и общите символи (флаг, химн) – 3,1%.

 

Повод за гордост като гражданин на Република България за анкетираните в най-голяма степен е българската национална история, посочена от 60,1% от анкетираните. С българските национални традиции и обичаи се гордеят 44,7%, с българската национална култура и изкуство – 44,4%, с това, че могат да пътуват и да работят по света като гражданин на държава – член на ЕС – 17,4%, с българския национален спорт – 16,7%, с българската национална наука – 16,7%,
с традициите и обичаите на своята етническа общност – 7,8%. Отговор „с нищо не се гордея“ посочват 5,7%, а историческото минало на своята етническа общност – 3,9%.
Като свързани с населено място, в което живеят, учат или работят, се определят 52,5% от анкетираните, свързани с приятелския кръг – 39,2%, с професионалната си общност – 15,3%, с религиозната си общност – 13,7%, с региона на Балканите – 13,6%, с етническа общност – 13,4%. Граждани на света се чувстват 20,6% от анкетираните.

Your Image Description

Свързани статии:

Разширяваме научното сътрудничество с Израел България проучва австрийския опит в дуалното обучение Тараклийският университет става филиал към Русенския Висшистите предпочитат България

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Денят

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

130 години СУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч

Следваща статия

Бъдещето на образованието

Следваща статия
Бъдещето на образованието

Бъдещето на образованието

„Еразъм“ дава възможност за прилагане на нови идеи

„Еразъм“ дава възможност за прилагане на нови идеи

Учене чрез игра

Учене чрез игра

Последни публикации

  • България с трима медалисти от Space Camp
  • Сп. „История“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • ПОКАНА ЗА ИСТОРИЯ. Няколко критични бележки по повод първия опит за историческо изследване на телевизията в България
  • Dynamics of Cultural and Religious Processes in Areas of Depopulation
  • EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS
  • САРДИНСКИЯТ ВОЕННОПЛЕННИК ОТ АТАКАТА НА ЛЕКАТА БРИГАДА: ПРЕМЕЖДИЯТА НА ЛЕЙТЕНАНТ ДЖУЗЕПЕ ЛАНДРИАНИ ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА
  • ИЗЧЕЗНАЛИ СОФИЙСКИ СГРАДИ И ПАМЕТТА ЗА СТОЛИЧНИЯ БЛАГОДЕТЕЛ ИВАН ДЕНКОГЛУ
  • НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • SOCIAL INCLUSION AND EDUCATION WORK WITH INMATES DURING AND AFTER IMPRISONMENT. REVIEW OF THE INTERNATIONAL CONFERENCE ON SCIENTIFIC RESEARCH AND GOOD PRACTICES AND ITS PUBLISHED COLLECTION OF PAPERS
  • Европейската седмица на спорта #BeActive провокира към активност за десета година
  • ЕКОСИСТЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И ПРАКТИКИ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ОПИТ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ КАТО ПАРТНЬОРИ В ОБЛАСТТА НА ДОСТЪПНИЯ ТУРИЗЪМ
  • COLLABORATION BETWEEN SOCIAL WORKERS (CASE MANAGERS) AND SOCIAL PEDAGOGUES IN THE APPLICATION OF THE FAMILY CASE MANAGEMENT MODEL
  • PARADIGMAL FOUNDATIONS OF ACADEMIC INTERACTION BETWEEN SCIENTIFIC INNOVATIONS AND THE PRESERVATION OF CULTURAL IDENTITY
  • ПРЕОБЛАДАВАЩИ НАСТРОЕНИЯ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТНОСНО РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ (ИИ) В ОБРАЗОВАНИЕТО
  • НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА „ЗЕЛЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ
  • Олег Попов, член на журито на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“ : Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда през обектива
  • Отличиха медалистите от международните олимпиади по природни науки за 2025 г.
  • Как да поискам извлечение от ведомост за заплата?
  • Модерно е да се рефлектира вместо да се размишлява

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"