За мечтите никога няма граници

Децата имат мечти, независимо дали живеят в София, Лондон, Париж, или в село Цонево, Варненско. „Важно е да ги следват и да работят усилено, за да ги превърнат в реалност – дори да мечтаят отвъд хоризонта на мечтите си.“ Мотото на директора на Обединено училище „Христо Ботев“ в село Цонево Ферхан Хасан се е превърнало в девиз и на ръководеното от него училище. Учениците му не само са повярвали силно в него, но и са започнали да берат плодовете му – някои вече печелят достойни места на състезания по роботика, други учат мечтания японски език, трети са поканени в космическата база в Измир. Въодушевени и мотивирани са и учителите, които само за една година от идването на новия директор могат да се радват на тоталната промяна в училище.

Когато поема поста, Ферхан Хасан решава да подходи не чисто административно, а като добър стопанин, който има отношение към образователната институция. „Исках качествено образование. Не бива да има мимикрия с бъдещето на децата. Направих си честен анализ със свалени карти. Обсъдихме ситуацията в детайли, изготвих стратегия за следващите три години, както и план с конкретни стъпки във всяко от трите направления – материална база, учебен процес и институционална среда и започнахме“, разказва директорът на малкото училище, което е и средищно. В него се обучават 220 ученици от I до X клас, част от които всеки ден пътуват от други населени места, в които няма учебни заведения.

Най-напред директорът се захваща с материалната база, която макар да не е пипана от над 30 години, му се струвала „най-лесната част“. Със съдействието на кмета Георги Георгиев, който кандидатства с проект пред МС, училището получава 750 хил. лв. за основен ремонт. С други допълнителни 350 000 лв., осигурени от МС, се ремонтира спортният комплекс, който дотогава не е функционирал. Прави се основен ремонт и на учителската стая, потънала от години в прах. Сериозно предизвикателство се оказват и 3-те тона стари учебници, захвърлени от незнайни времена в училището и покрити с мухъл.

„В началото бяхме в шок. И от екологична, и от финансова гледна точка, това се оказа сериозен въпрос. Нямаше пункт, който да приеме такъв обем излезли от употреба стари учебници. Накрая при предаването им взехме за тях 50 – 60 лв.“, казва директорът. Средата обаче става здравословна и приветлива, особено след лятната ваканция, през която са освежени и кабинетите в училище. Все още училището се отоплява на твърдо гориво. Засега то не е сполучило с проекта си за енергийна ефективност, но пък усилията продължават и ще кандидатства отново – за изграждане на фотоволтаици и климатици.

Малко по-трудна задача се оказва образователната част от стратегията му. Директорът решава да активира Ученическия съвет и да чуе гласа на децата. Учениците са оставени спокойно да говорят за своите проблеми и да предложат решения за тях. „Едно от нещата, които поискаха, бе да учат източен език, който е различен от английския. Спряха се на японски език. Звучи странно: в село Цонево – японски. Но защо не? Човек, ако има мечти и работи за тях, ще се намерят и инструментите за сбъдването им“, казва директорът. Тях той намира в лицето на своя позната преподавателка от Софийския университет – Светлана Иванова, която на драго сърце се съгласява да преподава езика на възпитаниците му. Първоначално часовете по японски са организирани през Училищното настоятелство, като се провеждат веднъж седмично, по два часа с две групи деца. Тази година те вече са под формата на факултативен час и в тях участват общо 65 деца от III и V клас.

„Тогава започна истинската промяна, когато децата разбраха, че могат да сбъдват мечтите си“, спомня си Ферхан Хасан. А новостите продължили да се случват една след друга. Благодарение на контактите на директора с местния бизнес училището става асоцииран член на „ИКТ Клъстер Варна“. От организацията и чрез Центъра за творческо обучение то получава помощ по линия на дигиталните умения на учителите, които преминават през ИТ обучения. Впоследствие кандидатстват и по програмата „Училища за пример“ на „Заедно в час“. Тази година петима техни преподаватели – по английски език, изобразително изкуство, география и икономика, физическо възпитание и спорт и от целодневната форма, плюс трима от ръководството, са преминали през обучения за овладяване и прилагане на различни техники, според които ученикът трябва да бъде поставен в центъра на обучителния процес. Участват и в проект за социално и емоционално образование, по който са одобрени заедно с още 8 училища от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Той е насочен към децата от I – IV клас, които ще се научат да разпознават емоционалните си състояния и ще се обучават чрез преживявания. „Приобщаващото образование не трябва да е само на думи. Смятаме впоследствие да предложим тази програма на МОН за национално одобрение, защото, в крайна сметка, тя е насочена и към подобряване на образователните резултати на учениците“, казва директорът. Той продължава да мечтае и да сбъдва многобройните си идеи: учениците му участват във всевъзможни инициативи – от състезанието „Многознайко“, през акции за разделно събиране на отпадъци, до участия в дни на четенето, на толерантността и в различни спортни събития.

Така например е осъществил и намерението си да възстанови училищната библиотека, или по-скоро да създаде училищни кътове за четене във всяка класна стая. „Трябваше да признаем, че нашите ученици говорят български, но нямат голям речников запас. Имаха нужда от подобряване на уменията си за четене с разбиране“, казва той. Затова споделя идеята си с инж. Димитър Димитров от фирма „Ардес“ и съосновател на „Сподели и вдъхнови“, който успява с кампания да събере средства за закупуването общо на 450 книги – художествена адаптирана литература и енциклопедии. „Децата не можаха да повярват, когато видяха цяла маса, отрупана с книги“, казва Ферхан Хасан. А за да насърчи четенето сред тях, през лятото организира конкурс по четене, в който за награда обявява електронен четец за ученика, който прочете най-много книги и ги опише в читателски дневник. От тази година Обединеното и средищно училище „Хр. Ботев“ в Цонево е и иновативно – иновацията им „Интерактивният свят на книгите“ е насочена към развитие на функционалната грамотност на учениците.

„Предстои ни да изпратим двама наши ученици в Международния космически лагер Space camp в Измир. Те си извоюваха това посещение с есе, на което получиха 95 точки. Когато имаш мечти и стремеж към знание, се намират и нужните инструменти“, казва още директорът, давайки личен пример със семейството си. Баба му и дядо му не знаели добре български, дядо му – малко арабски, но и двамата били със стремеж към образование. Самият той е завършил история, а съпругата му – българска филология, с втора специалност английски. Дъщеря му пък вече учи химия в университет в Нидерландия. „Образованието трябва да е за всички, ето как в три поколения имаме надграждане и приобщаване към европейските ценности. Трябва обаче да имаш мечти, хъс, постоянство“, добавя той. А ако нямаш мечти? „Ще ги създадем“, казва без капка съмнение директорът и дава за пример даскалоливницата на Петко Славейков в град Елена. „Там са се създавали даскали, както се създава свещ – те да осветяват мрака чрез знанието. Това е и мисията на учителя – да запалва децата към знанието“, смята той.

Сред големите успехи на учениците от училище „Хр. Ботев“ е и страхотното им представяне на състезанието по роботика в Горна Оряховица, където мерят сили с доста по-опитни отбори от Разлог и Банско. В това начинание му помага директорът на Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи във Варна инж. Вяра Дукова. Нейни преподаватели са обучили учители от училището в Цонево, както и техни възпитаници в тънкостите на информационните технологии. „Какво беше учудването на децата, когато видяха на живо роботчета и вече можеха да приложат на практика това, което учат на теория в часовете по компютърно моделиране. Не можеха да откъснат очи, грейнаха“, вълнува се директорът. На първия опит в състезанието неговите възпитаници се класират на първо място, изпреварвайки връстниците си от Банско и Разлог, а на втория и третия остават пети. И това обаче е невероятен успех предвид само едната година, в която са се обучавали целенасочено. „Сега децата са страшно мотивирани. Искат пак да отидем и да станат първи. Започват да мислят стратегически – как например да съхранят батерията, като не я тестват предварително, а я сложат в робота директно на състезанието“, казва Ферхан Хасан. Най-голямата отплата за него са блесналите очи на децата, пишещи хипнотизирано кодове, както и благодарността им, изразена с клонче вишна, което един от учениците му спонтанно откъсва за него с думите „Благодаря ви, господине“. Защото са повярвали в това, което ги учи – че и отвъд хоризонта на мечтите има още.. мечти за сбъдване.