На седянка за суровачки

Българското училище „Родолюбче” в Торонто навлиза в деветата си учебна година. Началото е поставено през 2015 г. – първият учебен ден е на 15 октомври.

„Няколко майки ми се обадиха с молба да започна обучение по български език с децата им. Първоначално бяха 7, но групата набъбна много бързо. Тази първа учебна година завършихме с 26 деца – разказва Мая Василиева, директор на училището. – На следващата групата се удвои. Спешно почнахме да търсим по-голямо помещение. На този етап това са ни най-големите проблеми – да се намери помещение, подходящо за учебни занятия, което да събере нашите ученици. Цените на наемите тук са много високи.”

Втората учебна година започва ударно – в другия край на Торонто, откъдето се обаждат още родители, се открива втори филиал на училището. Така че втората учебна година започва с два филиала, третата – с трети, четвъртата – с четвърти. Филиалите вече са 5. Този устрем обаче е укротен заради непредвидени обстоятелства като ковид пандемията.

„Бързо се организирахме и почнахме дистанционно обучение – спомня си Мая Василиева. – Но все пак за по-малките деца дистанционното обучение не може да предизвика такъв интерес и да има ефект както присъственото. Сега вече предлагаме три форми на обучение – присъствено, дистанционно и смесено. Последното се прилага, когато някое дете се разболее и за да не пропуска материал, минава на дистанционно.“

В момента учениците са 180. В някои филиали има дори ученици от различни провинции, с тях се работи само дистанционно. Филиалите никнат като гъби, защото родителите си предават един на друг – който е доволен от училището, споделя с други свои сънародници и те записват децата си.

Учениците са на различна възраст. От миналата година има и детска градина за най-малките, 2 – 3-годишни, която работи всеки ден. Четиригодишните са обхванати в подготвителните групи. Обучението в училището е събота и неделя, а дистанционното е вечер. Таксата за учебната година е минимална, за да може родителите да си позволят това обучение. Те пътуват доста време, за да закарат децата си на училище, тъй като разстоянията са големи. По тази причина има много филиали в покрайнините на Торонто. Това е начин, доколкото е възможно, учителите да отидат максимално близо до децата.

„Така или иначе, родителите трябва да отделят време, за да изминат немалки разстояния. Това за нас е голямото признание, че идват в почивните дни, за да довеждат децата в българското училище „Родолюбче“ – подчертава директорката. – Учителите ни са висококвалифицирани, хора с опит в България, а вече с достатъчно голям опит и като учители в чужбина. Те са изключително всеотдайни. Работят през седмицата на други места. Мога смело да кажа, че това са хора възрожденци, защото това е починът, по който работят учителите на „Родолюбче“. Това са хората, които влагат цялата си душа и сърце, за да могат децата да получат това българско образование, което техните връстници получават в България.“

По професия Мая Василиева е начален учител. Била е базов учител към Педагогическия колеж в Дупница. Дълги години е главен учител. После става ментор на студенти към Югозападния университет в Благоевград. Има опит и с деца, и с големи студенти. Една от българките я познава като учител и я препоръчва на други наши сънародници. Това е и причината да я потърсят родители и да се даде начало на училището. Родителите оценяват усилията и труда на педагозите. И се опитват, доколкото е възможно, да бъдат в помощ. Още от първата учебна година започва обучение не само по български, но и по литература, по история (родинознание за по-малките), български традиции и обичаи, български детски песни. От тази учебна година ще се изучават и български народни песни. Децата са много ентусиазирани и ще ги изпълнят пред своите родители на предстоящия коледен концерт.

Много са и допълнителните дейности, които са свързани с различните български традиции. Организират седянка за изработване на сурвачки. След това ще има седянка за мартенички, после за боядисване на яйца. Всяка година в началото на октомври има и читателска седянка, посветена на Деня на детската книга. Четат се произведения от български автори.

„Състезаваме се кой ще прочете най-изразително, кой ще подбере най-сполучливото произведение, за да го представи – подчертава Мая Василиева. – Във всички тези седенки участват и родителите, както и баби и дядовци. Емоцията е голяма – събираме се много българи на едно място да правим сурвачки или да плетем мартенички. Усещането е завладяващо.“
Редовно се организира Коледен концерт. Тогава идва Дядо Коледа с подаръците. Концерт има и в края на учебната година по случай 24 май. Три поредни години преди пандемията се провежда Асамблея на творчеството на българските деца в Торонто и района. В нея се включват и българчета, които не са ученици в „Родолюбче“. Канят се всички ръководители на различни български формации. Тук има много добри специалисти, които работят в областта на художествената гимнастика, спортните танци, народните танци. Ръководители, които се занимават с пеене и различни музикални инструменти. На тези асамблеи се дава възможност децата да покажат своите умения, а на техните ръководители – да покажат плода на труда си. И да привлекат все повече българчета към своята дейност. За да може талантливите да намерят място и поле за развитие и изява.

„В края на учебната година ще опитаме пак да организираме такива концерти, и по-специално Асамблеята. Разбира се, ако се отзоват пак всички, пандемията доста ни попречи – казва директорката. – А така ни се иска нашите деца да изпитат удовлетворение от това, което показват.“

В училището се правят конкурси за всички български деца: „Чета на български в Торонто“, „Пиша на български в Торонто“ конкурси за коледна картичка, за рисунка, посветена на българските будители и др. Активно се участва и в инициативи на организации в България и на други български неделни училища.

Друго любимо нещо на всички е спортният празник-пикник. Тогава се раздават и удостоверенията за проведеното обучение. От втората година в училището работят по НП „Роден език и култура зад граница“. От третата година школото е признато от Министерството на образованието и науката по ПМС 90 и е лицензирано с правото да издава удостоверения.

„Имахме няколко семейства, които предпочетоха да се върнат в България – казва директорката. – Много голямо удовлетворение изпитах, когато ми се обадиха да ми благодарят за пореден път. Децата им постъпили в българските училища и са били на нивото на българския език и история на своите съученици – не са почувствали никакво сътресение. Наученото при нас е било напълно достатъчно, за да продължат в класа, който съответства на възрастта им.“

Едно от предизвикателствата пред педагогическия екип е, че доста деца не знаят български – дори когато са с двама родители българи. Тези деца ги събират в отделна група и провеждат обучение с тях по метода на обучение по български език като чужд. Методиката на преподаване е различна. Същото обучение се предлага и дистанционно. Децата често разбират български, но не могат да го говорят. За да бъдат максимално полезни и да им бъде интересно, от училището предлагат обучение от ранна възраст още в детската градина. Тогава езикът се усвоява по-лесно и безболезнено.