Проф. д-р Наталия Витанова, д.н., ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“: Моя цел е да покрием критериите за изследователски университет

– Проф. Витанова, наскоро бяхте избрана за ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В каква посока на развитието му ще работите?

– Преди да отговаря на въпроса ви, искам да благодаря на в. „Аз-буки“ за вниманието към Шуменския университет и да споделя с читателите ви нещо съкровено. Мисля, че в живота няма случайни неща, и съм щастлива, че след като бях избрана за ректор, Денят на народните будители бе първият празник, за който поздравих академичната ни общност.

Намирам за добър знак и това, че първата научна конференция, която приветствах като ректор, бе форумът, посветен на 80 години от рождението на световноизвестния археолог проф. д.и.н. Рашо Рашев. Тези две събития ми дават основание да съм оптимист и да вярвам, че с помощта и усилията на цялата академична общност ще тръгнем в добра посока и ще изпълним начертаното за мандата.

Основната цел на мандатната програма, която представих пред колегите от Общото събрание, е да се осигури устойчивото развитие на Университета и да предложим образование с високо качество на образователните услуги.

Намеренията ми са, заедно с екипа от заместник-ректори, да направим нашия Университет много по-активен партньор в единното Европейско образователно пространство, като проявяваме повече инициативност и гъвкавост в международното сътрудничество на различни нива – образователно, научно, проектно, административно и финансово. Убедена съм, че това ще допринесе и за предлагането на образователни услуги с висока добавена стойност и създаването на качествена научна и проектна продукция.

Моя мечта е да покрием критериите за изследователски университет. Няма спор, че за да се повиши международната разпознаваемост на Университета и интегрирането му в европейските университетски мрежи и световната научна общност, трябва да се повишат публикационната активност и цитируемостта във водещите световни научни списания и форуми. Искам да постигнем активизиране на Университета за утвърждаването му като координатор на национални и международни проекти, както и изграждане на нови и надграждане на съществуващи академични партньорства в ЕС и чужбина за реализиране на образователни и научни проекти.

Надявам се да успеем и в друга моя мечта – университетът ни да стане „зелен“. Покривите на сградите ни са идеални за поставяне на фотоволтаици. Това е постижимо, а инвестицията, освен че ще ни осигури енергийна независимост, ще се възвърне много бързо.

– След като получихте одобрението на своите колеги, какви предизвикателства стоят пред вас на новия пост?

– Благодаря на членовете на Общото събрание, които ме подкрепиха. Благодаря и на тези, които бяха резервирани, защото те ме стимулират още повече да докажа, че трябва да тръгнем заедно по нов общ път. Наясно съм, че пред мен и екипа ми стоят много предизвикателства. Основното ми намерение е да възстановя академизма и да се постарая да утвърдя Университета като престижна образователна институция у нас и в чужбина. Наред с това се ангажирам да запазя всички добри и доказали се ефективно работещи академични и административни практики.

Пред колегията на 27 октомври поех ангажимент за увеличаване на правата и отговорностите на деканите, на Разширения ректорски съвет, на Стопанския съвет, на комисиите към Академичния съвет.

Ще осигуря откритост и децентрализация в управлението на всички нива, както и децентрализация на управлението на финансовите средства чрез ефективна координация между ръководните органи. Обещала съм намаляване на преподавателския норматив от 420 на 360 часа, както и възстановяване на финансовата стойност на ОНС „Доктор“ – 350 лева, и на НС „Доктор на науките“ – 700 лева. Ще бъде увеличен и размерът на възнагражденията за лекторски час.

Тази година няма да мога да изпълня обещанието си за възстановяване на ДМС, но ще има коледни бонуси в еднакъв размер за всички. За следващата година обаче планирам Академичният съвет и Факултетните съвети да приемат критерии, по които ще бъдат стимулирани работещите в Университета.

Не очаквам финансови проблеми, нито финансови сътресения, защото Университетът е финансово стабилен и трябва да отбележим ролята на предишното ректорско ръководство за този резултат. Но за да се запази това спокойствие, ще оптимизираме всички разходи – заплати, издръжка, капиталови разходи, както и ще предприемем необходимото, за да увеличим приходите: от образователни услуги, квалификация и преквалификация, международни и национални проекти, от Министерството на културата, ОП „Развитие на човешките ресурси“ и други източници.

За удобство на всички ще усъвършенстваме електронното обслужване на студентите и преподавателите и ще преминем постепенно към създаването на електронен деканат.

– Колко студенти се обучават при вас през настоящата академична година? Коя е най-желаната и търсена специалност?

– Студентите тази учебна година са общо 6179. От тях 301 се обучават в ОКС „Професионален бакалавър“, 3589 – в ОКС „Бакалавър“, 2289 – в ОКС „Магистър“.

Обяснимо, в последните години интересът на младите хора е най-голям към педагогическите специалности, а нашият Университет е с утвърдени традиции в това направление. Благодарение на усилията, които полага Министерството на образованието и науката в последните години за повишаване на доходите и подобряване на условията на труд и материално-техническата база в училищата, професията заема достойното си място в обществото.

Това увеличава и броя на кандидат-студентите в педагогическите специалности. Тази учебна година например само в професионално направление 1.2 „Педагогика“ са една трета от общия брой действащи студенти към момента. И в последните години отчитаме, че там е най-големият интерес. Затова за мен е приоритет да възстановя катедрата по педагогика и управление на образованието. Виждам необходимостта от нея и потенциала.

– Смятате ли, че учебната програма в педагогическите специалности трябва да бъде променена, като в нея се акцентира повече върху дигиталните компетентности?

– Нужно е синхронизиране на учебните ни планове с тези на подобни университети у нас и в чужбина, за осигуряване на иновативни подходи и методи, техники и форми на обучение, практики и стажове, както и обучение, ориентирано към добрия европейски и световен опит и стандарти.

Амбицирана съм да акредитираме среда за провеждане на дистанционна форма на обучение с оглед на последваща акредитация на специалности. Пандемията преди три години ни направи по-гъвкави и смятам да утвърдя и продължа активното използване на университетската платформа за електронно обучение, включително и за онлайн консултации.

Освен това съм убедена, че трябва да инвестираме в методическите кабинети и да ги оборудваме с модерни технически средства. Трябва да сме адекватни на очакванията на поколенията, които влизат сега в залите.

Мисията ни е да подготвяме студентите си да бъдат конкурентноспособни граждани със самочувствие и равни възможности за реализация у нас, в Европа и света. Голямата ми мечта е да преосмислим стратегията на Университета в контекста на Европейската стратегия за развитие на университетите и да се включим в някой от клъстерите на Европейските университетски мрежи. Това е настояще, към което сме длъжни да се адаптираме.

В този смисъл, много е важно да привличаме чуждестранни студенти. А това може да стане с масирана интернет реклама на научната, образователната и проектната дейност на Университета, в това число и в социалните мрежи. Ще разширим обхвата и продължителността на чуждоезиковото обучение на преподавателите с цел подготовка на обучението на чуждестранни студенти.

Имам намерение да бъде създадено и специално звено за маркетинг и реклама на всички нива, както и да се осъществява целогодишна и непрекъсната кандидатстудентска кампания с участието на нашите студенти. Те да бъдат нашите посланици към връстниците си.

– Каква е ролята на висшето училище за развитието на Шуменския регион?

– Шуменският университет е единственият университет в областта и сами разбирате колко значимо място заема в обществения и социален живот на общността. Стремим се да подобрим и разширим съвместната работа с институциите и фирмите, свързани с практическата подготовка на студентите и тяхната реализация. Ще поканим бизнеса да се включи в актуализиране на учебните планове и програми. Ще направим и всичко възможно за осигуряване на специалисти от производствената сфера в обучението на студентите по системата на индивидуално договаряне.

Нужно е и активна политика за взаимодействие с националните органи на управление – Министерския съвет, Министерството на образованието и науката, Националната агенция за оценяване и акредитация и други ведомства и агенции, както и органите на местно самоуправление – областна управа, община Шумен, кметове на общини, Регионални управления по образование в Североизточна България.

Задължително е разширяването на институционалните ни контакти. На 4 декември министър-председателят акад. Николай Денков посети Шуменския университет. Очаквам съвсем скоро и посещение от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, с когото сме работили заедно в една катедра в Шуменския университет. Имам уверението и от председателя на парламентарната комисия по образование и наука Красимир Вълчев за предстояща визита.

– Имате ли статистика относно реализацията на завършващите при вас студенти? Започват ли работа по специалността, която са завършили?

– Да, поддържаме много подробна база данни за завършилите студенти. Информацията на входа и изхода на университета, а и във времето след това, се събира, обобщава и анализира от Центъра за кариерно развитие. Голяма част от студентите ни се реализират в сферата, в която са завършили висшето си образование. Но знаете колко е динамичен пазарът на труда, а и мигрирането на млади хора към по-големи градове и други държави има значение.

За да отговорим на нуждите и очакванията на обществото, съм си поставила за цел да възстановим някои специалности и да разкрием нови, които са привлекателни и атрактивни за кандидат-студентите, както и да увеличим капацитета на съществуващите направления и специалности.

Ще подобрим, разбира се, функционалностите на мрежата алумни за поддържане на контакти и активното сътрудничество със завършилите университета в процеса на професионалната им реализация. Планирала съм и осигуряване на възможност за студентски труд в рамките на университета и на други институции, свързани с нас.

– Какъв е броят на докторантите в Университета?

– В момента в Университета се обучават над 350 докторанти, в 10 професионални направления. Акредитираните ни докторски програми са над 50.

Ще стимулираме и студентите, и докторантите да организират и участват в научни и художественотворчески проекти, в научни форуми и клубове по интереси. Имам намерение да бъдат включени в процеса по годишното оценяване на преподаването и атестирането на преподавателите, както и активизирането им в процеса на акредитационните процедури. Ще бъдат активирани в управлението на всички университетски органи.

Смятам, че постдокторантите трябва да бъдат включвани активно в специализации по програми на МОН, както и към чуждестранни университети.

– Партнирате ли си с някои от училищата в региона?

– Много училища и детски градини в Шумен, Добрич и Варна са бази за обучение на наши студенти. Ще продължим да работим активно с всички училища за провокиране на интереса у учениците към специалностите, които предлагаме. Нашите колеги правят състезания по различни учебни предмети и тези ученици, които се представят отлично, имат възможност да кандидатстват и да бъдат приети директно при нас.

Периодично факултетите правят Ден на отворените врати и представят пред зрелостници подробности за обучението, материалната ни база, предимствата на битовите условия, възможностите за активен студентски живот.

На голям интерес сред децата се радват инициативите в Центъра по природни науки и в Астрономическата обсерватория. Освен това, имаме партньорство с едно от шуменските училища, чиито ученици идват в Университетското издателство за практически занятия.

– В сътрудничество с кои други висши училища работите и по какви проекти?

– При нас функционира Център за проектна дейност, който поддържа информационни ресурси за текущото състояние на проектната дейност на Шуменския университет, предоставя и разпространява информация за национални и международни програми и конкурси до звената на университета.

Партньор сме с колеги от много университети в международни и национални проекти. Ще спомена няколко от най-значимите, които се реализират през последните години. С финансиране от Европейската комисия по Програмата за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейн 2014 – 2020 се реализира проект „Да направим обиколка на Черно море“, в който сме партньори с общината в Сакария, Турция, и Сакарийския университет, с Университет „Дунарея де Джос“, Галац, Румъния, Института за пазарни проблеми и икономически и екологични изследвания на Националната академия на науките на Украйна и Международния център за развитие на бизнеса и насърчаване на инвестициите – Грузия.

Някои от многобройните проекти с национално финансиране, по които работим, са „Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“ (УНИТе, консорциум на пет български университета), „Модернизация на висшето образование по устойчиво използване на природните ресурси в България“, „Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN I DARIAH (КЛаДА-БГ)“, Национална научна програма „Развитие на българистиката в чужбина“, „МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академичната екосистема“, Консорциум „Българска наблюдателна станция на пан-Европейския нискочестотен радиотелескоп LOFAR (LOFAR-BG)“. Участваме и в Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие““, в националните програми „Млади учени и постдокторанти“ и „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители““.

Свързани статии:

Трябва да знаем какво правят децата ни в Мрежата Делото на Светите братя променя коренно европейската писмена култура Градим Вавилонска кула, обединяваща народите Проф. д-р Анжелика Велкова от лекарска мрежа „Въздух за здраве“: Замърсеният въздух е четвъртата най-важна причина за лошо здраве