Бизнесът иска промени в Националната карта на висшето образование

За Асоциацията на индустриалния капитал в България специален интерес представляват реформите и данните, свързани с обвързването на държавния план-прием във висшето образование с нуждите на пазара на труда, се казва в писмо от АИКБ до министъра на образованието и науката по повод Националната карта на висшето образование на Република България. В писмото се припомня, че Асоциацията подкрепя Картата, приета през юли 2021 г., която да се използва за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на регионите и според реалните възможности. Оттам посочват още, че АИКБ предоставя редица предложения през 2022 г. и в началото на 2023 г. за нейното актуализиране, които обаче не са взети предвид.

Затова в рамките на отворената процедура за обществено обсъждане АИКБ изразява подкрепата си за спешна актуализация на Националната карта. Но смята, че следва да бъдат отстранени редица слабости, които водят или могат да доведат до неправилни политически решения в ущърб на обществения интерес.
От Асоциацията посочват, че Националната карта не изпълнява в цялост целите – да въведе ред в профилната и териториалната структура на висшето образование по професионални направления и специалности в съответствие с потребностите на пазара на труда. В нея се цитират редица данни, но статистиката не води до конкретни действия за подобряване на висшето образование. Затова следва да се добавят критерии в Методиката за разработване на Картата, които да дават реална връзка с потребностите на пазара на труда. Сега Картата дава моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места.

Вторият съществен проблем в методиката е средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като по търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение. Такъв критерий може да бъде „коефициент на покупателната способност“ или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона.

Националната карта следва да отразява и факта, че структурните несъответствия на пазара на труда не са индикатор за евентуална безработица или спиране на производството в даден отрасъл, а индикатор за разминаване между наличния човешки капитал и необходимия в отделните икономически сектори. Затова в Раздел 4 на Картата следва да се добави и насока за повишаване интереса и привлекателността на търсени от бизнеса специалности съвместно със социалните партньори и браншовите организации.

Сериозно внимание трябва да се отдели на ролята на държавата, научните институции, местната власт, социалните партньори в създаването на системи за проучване, изследване, разработване на планове и прогнози за социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда на национално, секторно и/или на регионално ниво.