Формулата е: настояване и упоритост

С наградата на МОН „Константин Величков“ в категория „Постигнати резултати при обхвата и включването на деца и ученици в образователната система“ тази година са отличени Пламен Динев и Галина Сакарова. В този брой ви разказваме за Пламен Динев – педагогически съветник в СУ „Христо Смирненски“ в Стара Загора. Работата му е изключително трудна като част от екипа за обхват – в неговото училище 100 % от учениците са билингви с ниска мотивация за учене. Но в СУ „Христо Смирненски“ няма отпаднали от образователната система.
Пламен Динев от СУ „Христо Смирненски“ в Стара Загора работи в училището от 10 години като педагогически съветник. Завършил е „Психология“ във Великотърновския университет.
Винаги е искал да работи в училище
Има правоспособност и за учител по философския цикъл. Но в момента е педагогически съветник.
„Основният проблем е, че децата имат ниска мотивация за учене, нямат желание да ходят на училище – казва Пламен Динев. – Нашата работа е да ги мотивираме да идват. Да им обясним, че образованието е ценност, че е важно за тях. Без образование нищо не се случва и е много трудно да се живее. Това е мисията на нашето училище, където учат само деца, чийто майчин език не е българският. Те са билингви.“
Педагогическият съветник има кабинет в училището, чиято врата е винаги отворена. Децата го обичат, сами го търсят – след часовете или в междучасията. Споделят му всичко. А такава е и атмосферата в самото училище, където всички са като голямо семейство – няма забранени теми, които да не могат да се обсъждат.
Пламен Динев неколкократно подчертава, че наградата не е само за него, а за целия колектив. В училището силно е развита екипната работа. Той заедно с директорката Пенка Трандева са към 60-и екип по Механизма за обхват, създаден с ПМС 100 през 2018 г. Всички учители участват като помощен екип към големия, който обхожда децата. За 5 години педагозите са направили над 1000 обхода.
„Искам да допълня, че още преди да се създаде Механиз­мът, в нашето училище е имало практика да се обикалят децата, които отсъстват – каза Пламен Динев. – Сега е по-добре, защото в екипа има представители на различни институции. Много е важно да ходим на място и да разговаряме с родителите, да ги мотивираме. За нас контактът с тях е от изключително значение. До четвърти клас те горе-долу се интересуват от децата си. Особено редовни са малките –
I – II клас. От V клас нагоре става по-трудно, децата са по-големи. Ходим да ги търсим, но те стават по-самостоятелни.“
Като тръгне из квартала, Динев навсякъде е добре дошъл.
Но проблемът понякога е, че след неговото посещение децата идват за 2 – 3 дена, после пак спират. Така се налага да ги обикаля по няколко пъти, за да започнат отново да идват.
С много настояване става, убеден е педагогическият съветник.
„Някои деца посещаваме всеки ден – казва той. – Накрая идват. Настояване и упоритост, това е формулата. Има колеги, които работят и след часовете. И вечер сме ходили на обходи, тъй като през деня родителите са на работа. А и вечер, когато са си вкъщи, са по-спокойни. Като им покажеш уважение, внимание – идват.“
Лесна работа в училището няма. Но като най-трудна задача педагогическият съветник посочва мотивирането на децата да идват в училище, да участват в конкурси, в извънкласни дейности. За много от тях българският е едва трети език – след ромски и турски. И да накараш такова дете да говори и пише на български, е истинско предизвикателство за Пламен Динев и колегите му.

„Защото, ако другите започват от нулата, ние започваме от под нулата – категоричен е той. –
И като погледнем нагоре, виждаме дъното. За да се качим до нулата, откъдето започват другите деца, полагаме неимоверни усилия.“
В училището има подготвителни групи с 5 – 6-годишни. Добрата новина е, че до IV клас учителите успяват да наваксат с българския език.

Много са и извънкласните дейности. Има театрална група, правят се постановки. На представленията винаги се канят и родителите. Пламен Динев и останалите педагози много наблягат на работата с тях, защото, ако успеят да приобщят родителите, е по-лесно да приобщят и децата. Правят се родителски срещи, организират се Ден на отворените врати, спортни празници, тържества, благотворителни инициативи. Търсят се всякакви поводи родителите да бъдат канени в училище, за да виждат какво се прави за децата им, и да ги пращат редовно на училище.

Надарените деца са много. Те печелят национални награди по рисуване, литература, спорт, музика, стихотворения, музикални конкурси. Според Пламен Динев
силата на учениците им е в рисуването и затова те винаги печелят награди
в тези конкурси.

„Не е имало моменти, в които да съм искал да се откажа – категоричен е педагогическият съветник. – Нямаме изгубено дете. Борим се за всяко едно. Отпадат само тези, които заминават за чужбина с родителите си. В махалата има 4 – 5 училища и между тях съществува конкуренция. Децата в този квартал са ухажвани в това отношение, 340 учат при нас. Ние сме средно училище с профилирана паралелка „Софт­уерни и хардуерни науки“.
Резултатите от НВО не са много високи, някъде между 3 – 3,5. Но няма деца, които да не могат да четат и да пишат. Тези резултати не са блестящи, но със сигурност принадената стойност на педагогическия труд е много по-голяма, като се има предвид от каква стартова позиция тръгват тези деца. За тях се полагат двойно повече грижи: един път да бъдат доведени в училище, втори път – да бъдат научени на четмо и писмо.

Колективите в такива училища са по-сплотени, убеден е Динев. Защото имат обща кауза – да ограмотят децата. В другите училища има конкуренция между учителите – кой ще има по-големи успехи. В СУ „Христо Смирненски“ в Стара Загора нямат много високи резултати по отделните предмети, но имат силен колектив.

Свързани статии:

Детска полицейска академия и в Смолян Местната власт в Пазарджик подкрепя 1200 деца творци Режем клона, на който седим Силата да си гражданин