Физици разказват за черните дупки и нови светове

От тайните на черните дупки до търсенето на нови светове в Космоса и от българския принос в компютърната индустрия до предизвикателствата и обещанията на 6G технологията – това са част от многото интересни теми, които представиха учени от Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ в рамките на Пролетния ден на отворените врати.

„Успехът на Физическия факултет се дължи най-вече на изследванията, които учените в него провеждат. Ще имате възможност да се убедите, че тези върхови научни изследвания са породени от естествения човешки порив да изследваме света около нас“, каза деканът на Физическия факултет проф. д.фз.н. Георги Райновски по време на откриването на събитието.

През настоящата година Софийският университет чества и 135-годишнината от преподаването на физика в Алма матер.

Над 400 души, сред които множество ученици, учители, родители и деца, се включиха в събитието.

Всички посетители се насладиха на богата демонстрационна програма от всички области на физическите науки, посетиха реални научни лаборатории и се включиха в разнообразни научнопопулярни лекции, които ги отведоха от тайните на микросвета и на виртуална разходка в най-големия ускорителен комплекс на света в ЦЕРН до загадките на далечните планети около други звезди и тайните на черните дупки.

Лекционният панел започна с представяне на историята на катедра „Теоретична физика“, която тази година празнува своята 100-годишнина.

Екипи от Физическия факултет са водещи световни изследователи в области като черни дупки, гравитационни лещи, квантова информатика и много други.

След като се запознаха с тайните на теоретичната физика,

посетителите се впуснаха в изключително интересна тема за „Физиката зад… гмуркането“.

Студентът по медицина Христо Проданов и проф. д.фз.н. Асен Пашов – зам.-декан на Физическия факултет и преподавател от катедра „Оптика и спектроскопия“, разкриха какво се случва с тялото ни при гмуркане и защо някои видове птици и бозайници могат да се гмуркат изключително надълбоко без помощта на специална апаратура.

Първата част на лекционния панел завърши с представяне на еволюцията на изчислителните устройства – от сметалото до компютъра, поднесена от гл. ас. д-р Юрий Цукровски от катедра „Радиофизика и електроника“. Публиката научи повече както за историята на компютърната индустрия, така и за българския принос в нея.

В обедните часове се проведе едно от най-дългоочакваните събития – връзка на живо и виртуална разходка в ускорителния комплекс в ЦЕРН по повод 70 години ЦЕРН и 25 години България в ЦЕРН. Пътеводители на любопитната публика бяха доц. д-р Пейчо Петков и доц. д-р Борислав Павлов от катедра „Атомна физика“, както и д-р Антон Димитров и д-р Елтън Шумка.

От тайните на микросвета, гостите се отправиха към далечния Космос.

Деница Стоева – докторант в катедра „Астрономия“ и млад учен към проекта за търсене на екзопланети от България – EXO-RESTART, подкрепен по ННП „ВИХРЕН 2021“, разказа как български учени търсят и намират нови светове в Космоса. Като част от тематиката на Проекта през целия ден беше представен и щанд със забавни демонстрации за малки и големи на основните методи за търсене на екзопланети.

Последната лекция за деня разкри повече за предизвикателствата на 6G технологията. Доц. д-р Емил Владков от катедра „Радиофизика и електроника“ разказа какво ни обещава 6G, но и обърна внимание на каква цена идват тези обещания.

Свързани статии:

Икономиката има нужда от науката Шест „Златни Хипократа“ в Пловдивския медицински МУ – София посреща топ изследователи Още работодатели ще имат право да сключват договори със студенти