Уроци сред природата на Шуменското плато

Експертите от Парка разказват на природолюбителите от IVА клас на СУ „Панайот Волов“ за гората. Снимки – Природен парк „Шуменско плато“

Природен парк „Шуменско плато“ е създаден през 1980 г. Близо 4000 хектара от Шуменското плато са обявени за защитена територия, за да бъдат опазени ценните растителни и животински видове, уникалните образци на неживата природа, платовидният ландшафт и местата, подходящи за отдих и туризъм. И до днес има специалисти, които продължават да изучават карстовото образование. Освен на учените

Природният парк привлича интереса и на туристите.

Шуменското плато радва посетителите си с уникални защитени растения. Сред тях са 14 вида орхидеи и мизийският бук, който се счита за характерен за Балканския полуостров. Природният парк е местообитание и на 14 вида прилепи, като повечето от тях са проучени в пещерата Бисерна. На територията му се организират състезания по ориентиране и колоездене, както и множество образователни инициативи.

Чрез игри, преживявания и докосване децата учат за природата.

Това е основен принцип, залегнал в един от клоновете на педагогиката – горската педагогика, по който екипът на Природен парк „Шуменско плато“ работи активно. Експертите излизат сред местообитанията на съответните видове, за които разказват на децата, показват им ги на терен, а малчуганите могат да ги пипнат, ако разбира се, не са сред защитените. По този начин те осъзнават природните процеси и кръговрата в природата.

„Имаме много образователни инициативи, тъй като разбираме необходимостта децата и подрастващите да знаят повече за природата“, казва пред „Аз-буки“ Ирина Павлова – главен експерт „Образователни дейности и публичност“.

По думите ѝ

през последните години се наблюдава т.нар. тенденция „липса на природа“.

И въпреки че благодарение на интернет имаме достъп до всяко кътче по света, хората не се чувстват подготвени, ако попаднат в природна среда или в по-особени условия.

Екипът на Природния парк е разработил различни уроци, в повечето случаи тематични, съвместно с останалите горски педагози от системата на горите в Североизточна България.

„Принципът на горската педагогика се оказа изключително атрактивен за преподавателите и техните ученици. Те

учат същото каквото в училище, но в друга среда.

Това ги впечатлява и знанията им остават по-трайни. Нашите занимания надграждат това, което се учи в училище“, смята експертът Ирина Павлова.

Тя разказва, че учителите споделят, че уроците помагат за надграждане на знанията на децата и затова ги намират за полезни.

„Децата са по-мотивирани, когато излязат от обичайната си среда, интересно им е да научават за природата. Задават въпроси, свързани с нея, животните, растенията. Този свят е близък до тях“, допълва Павлова.

Тя дава пример със занятие, свързано с оцеляването в природата.

„Идеята е децата да знаят как да бъдат подготвени. Оказва се, че нямат представа за елементарни неща, като това как да бъдат обути и какво да си носят в раницата“, обяснява тя.

Паркът е оборудван и с палатки, които децата се научват да разпъват сами. Така учат чрез практика.

Когато разказват на децата за защитени видове, акцентът е върху факта, че те не трябва да се пипат. Малчуганите, участвали в уроците в Природния парк, се учат да опазват дивите цветя, които изискват конкретна почва и слънцегреене.

Децата вече са наясно, че когато откъснат цвете в гората, то няма да издържи като това, което се продава на пазара. Вместо това увяхва много бързо, когато е извадено от своята среда. Често, когато се разхождаме в гората напролет и видим синчец, посягаме да го откъснем. От това обаче няма смисъл, защото има опасност да се нарани коренът на растението и следващата година да не се появи.

„Дивите цветя са красиви там, където са.

Ние искаме да имаме биоразнообразие, защото всичко в природата е свързано. Тези деца дават храна на различни насекоми, а те хранят птиците и т.н. Целият този кръговрат трябва да бъде поддържан. Опитваме да обясним на децата, че няма нужда да бъдат консуматори, а просто да се радват и наслаждават на природата и да я опазват“, споделя главният експерт „Образователни дейности и публичност“ в Природния парк „Шуменско плато“.

На територията му имат и горско училище и горски лабиринт, в които също се провеждат различни инициативи.

Не всички училища имат възможност да доведат своите възпитаници на място в Природния парк, а понякога и атмосферните условия не позволяват. Затова

експертите също гостуват на школата, представяйки разнообразни уроци.

„Работим добре с почти всички училища в града. Опитваме се да влизаме в час на класа или в извънкласни форми, за да не нарушаваме учебния процес“, уточнява Павлова.

Един от уроците, които представят в клас, е посветен на най-разпространените дървета в България. Тогава в училищата експертите носят различни листа, клони, плодове от дървото и ги показват на децата.

По този начин учениците пак получават представа за дърветата, но без да напускат класната стая. Благодарение на знанията си децата виждат дърветата и ги различават.

Организираните посещения в Природния парк и гостуванията в училища са по заявка на учител. По думите на Павлова

4 – 5000 деца са преминали през уроците на горските педагози в Североизтока за миналата година,

като някои училища ги канят и по няколко пъти. Тази година Павлова дори работи с клуб „Зелена сделка“ от СУ „Трайко Симеонов“, с който правят всяка седмица срещи, в рамките на които обсъждат различни теми и изпълняват задачи.

По повод Еньовден правят фестивал.

Тогава засилват уроците, които са свързани с растенията, канят преподавали от Шуменския университет, които да дадат експертни знания. В Парка също работи специалист лесовъд, който експертно обяснява на децата за дърветата.

„Много обичам платото, много си го харесвам, във всички възможни моменти съм на терен, но все още има неща, които не познавам, и това ме амбицира да разкриват красотите на това място“, споделя с усмивка Ирина Павлова.