Дуалното е нужно на икономиката

За около половината обучаващи се за придобиване на професионална квалификация няма насрещно търсене, посочва анализ на Института за пазарна икономика

Един от основните фактори, предопределящ несъответствието между професионалното образование и профила на икономиката, е слабо застъпеното дуално обучение, се посочва в нов анализ на Института за пазарна иономика.

В него се отбелязва, че от близо 40 000 ученици, започнали професионалното си образование през настоящата учебна година, малко над 3000 са в дуална форма на обучение, или само 8%.

Най-големият дял на учащите в дуална форма е 21% в областите Габрово, Русе и Силистра.

В Смолян, Търговище, Кърджали и Видин те са 15 – 20%. А в областите Благоевград, Враца, Кюстендил, Разград, София, Шумен и Бургас са под 5 на сто.

Сред осемте професии с най-голям прием – с по над 1000 ученици за настоящата учебна година, най-силно дуалното образование е застъпено при техниците на транспортна техника – 11%.

От бъдещите ресторантьори и готвачи 7 – 8% ще учат дуално, а от икономистите и дизайнерите – 5 – 6%.

Едва 2% от техниците на компютърни системи ще се обучават в реална среда. И абсолютно никой бъдещ икономист-информатик и организатор интернет приложения – общо над 2500 ученици, няма да се обучава чрез работа.

От общо 145 професии, за които е започнало професионално образование през тази учебна година, в 50 има някаква част от учениците, които ще се обучават дуално. От тях

само в три професии образованието чрез работа обхваща всички новоприети

– техник по железопътна техника (104 ученици от пет области), текстилен техник (78 ученици единствено в област Сливен), минен техник (39 ученици в Русе и Пазарджик).

Дуалното образование обхваща и над половината ученици, започнали обучението си в още шест професии – машинен техник (275 от общо 470 ученици), мехатроника (130 от общо 234), консултант козметични, парфюмерийни, биопродукти и битова химия (78 от общо 130), оператор в дървообработването (65 от общо 117), авиационен техник (26 от общо 52), техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост (26 от общо 39).

В същото време,

за 95 от професиите няма нито една паралелка, която включва дуално образование.

От ИПИ подчертават пълното отсъствие на дуално обучение в професии и специалности, които изключват придобиването на знания и умения само от учебник, както и в такива, където бързата промяна на технологията не позволява адекватен отговор в материалната база на гимназиите.

Сред множеството примери са професиите лаборант (тази година са започнали обучението си 234 ученици), фермер (159 ученици), асистент на лекар по дентална медицина (143 ученици), сътрудник социални дейности (143 ученици), помощник-възпитател (117 ученици), шивач (104 ученици), техник-механизатор (91 ученици), работник в хранително-вкусовата промишленост (78 ученици) и други.

Междувременно друго изследване на Института за пазарна икономика за индекса на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че

за около половината обучаващи се за придобиване на професионална квалификация няма насрещно търсене.

Индексът през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.), което е леко намаление в сравнение с 2023 г. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от шест избрани сектора – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.

Данните показват още голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят. В същото време се отбелязва, че в последните години се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления, както и появата и увеличаване популярността на нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите, като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.

Данните на областно ниво показват, че през 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62,9 точки, следвана от Сливен (62,4) и столицата (59,4). С най-нисък резултат остават областите Ловеч (31,2), Смолян (34,8) и Кюстендил (35,1).