Как се преписва щастие

Михаела МОСКОВА*

Съвременното общуване в социалните мрежи нерядко включва споделяне на различни сентенции и крилати фрази. Една от тях гласи следното:

„Щастието е въображаемо състояние, което преди нерядко се преписва на предците. Сега възрастните обичайно го преписват на децата, а децата – на възрастните“.

Има ли нещо грешно в този цитат?

Някои биха могли да оспорят неговото послание, но тук бихме искали да обърнем внимание на неправилната употреба на глагола преписвам.

От „Речника на българския език“ можем да видим, че глаголът има две значения:

1. Пиша, написвам нещо, като го възпроизвеждам точно от някакъв оригинал или от чернова;

2. Написвам и представям за свое произведение, литературна творба, научен труд, отделна теза, идея и др., което в действителност съм заимствал от друг; плагиатствам.

Вижда се, че нито едно от двете значения не съответства на контекста по-горе, в който откриваме думата. Всъщност

грешката се дължи на близостта в изписването на глаголите преписвам и приписвам,

като само вторият от тях носи желаното значение ‘свързвам нещо с някого или с нещо друго’. Така че щастието според цитираната мъдрост би могло да се приписва на предците или децата.

В българския език съществуват редица глаголи, които могат да се съчетават с двете представки пре- и при-, като формират различно значение с всяка от тях. В писмени текстове замяната на глаголите от двойките преписвам – приписвам, престъпвам – пристъпвам, превеждам – привеждам, пренасям – принасям и др. е често срещана. Препоръчително е при колебание да се прави справка с наличните официални ресурси за българския език – Официалния правописен речник онлайн и Речника на българския език онлайн.

*Д-р Михаела Москова е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.