Образователна платформа превръща четенето в игра

Знаете ли, че „книговище“ означава библиотека. Думата е на възрожденеца Иван Богоров. Основателките на едноименната образователна платформа – Десислава Гаврилова, Искра Джанабетска и Яна Генова, избират точно нея, защото искат да създадат мост между възрожденското минало на България и дигиталния свят на децата в XXI век. Вярват, че вместо да се борят с бързо навлизащите информационни технологии, е по-добре да ги впрегнат с тройна сила в името на нещо ценно и градивно – да създадат виртуално пространство, в което да четеш е интересно, забавно и полезно. Всичко това постигат с помощта на специално разработени въпросници по детски книги и учебна литература, които представят под формата на игра.

Днес се срещаме с една от основателките на „Книговище“ Искра Джанабетска, за да научим от първо лице кога и как решават да създадат образователната платформа, как работи тя, колко са потребителите ѝ. И, разбира се, търсим отговора на вечния въпрос – как да превърнем четенето в най-ранна детска възраст от скучно задължение в удоволствие за цял живот.

„Историята на „Книговище“ започва преди 5 години като опит за решаване на проблем. Проблемът са резултатите от PISA, които ясно показват слаба функционална и четивна грамотност на българските деца“, разказва за „Аз-буки“ Искра Джанабетска.

По това време една от другите основателки – Деси Гаврилова, живее в Австрия и вижда, че в немскоезична Европа вече са намерили решение на проблема. Оказва се, че в училищата там работят с образователна платформа, която помага на децата да започнат да четат с разбиране. Става въпрос за

„Антолин“, по чийто замисъл и идея е създадено „Книговище“.

„Първоначално разговаряхме с тях и поискахме да го приложат и в България. Те ни отговориха, че ще ни дадат насоки как да го направим, но ще трябва да действаме сами“, обяснява моята събеседничка.

Така и става, но към днешна дата „Книговище“ е доста по-интересно от „Антолин“, защото в него има повече игровизация. „А точно това се оказа, че отговаря много на търсенията и предпочитанията на днешните деца“, обяснява моята събеседничка.

Екипът е изключително щастлив, че преди три години успяват да прибавят към платформата и детската медия „Вижте“. Всекиневно получават обратна връзка от родители по отношение на нея. И отзивите са повече от положителни. Всички те са единодушни, че мотивацията на децата им се е повишила. И тук не става въпрос само за желанието им да учат и да имат и по-добри оценки в училище, а че мотивацията им за знание се е повишила – децата стават все по-любознателни и любопитни, задаващи въпроси и търсещи отговори. Стимулът им за знание е станал по-голям. А в крайна сметка точно това е от значение!

„Любознателността е присъща за всяко дете, но не трябва да забравяме, че трябва да търсим всеки ден стимули и начини да я подклаждаме“, обяснява Джанабетска.

За хубавата история винаги има читатели

Средногодишно около 5000 деца и 350 учители използват образователната платформа „Книговище“.

„А когато даден учител работи с неговите ресурси, това означава, че цели класове работят с него“, обяснява Джанабетска.

Иска ѝ се колкото се може повече педагози да се запознаят с възможностите на платформата, защото само по този начин ще успеят да изпълнят социалната си роля – да направят четенето и любознателността заразителни.

„От друга страна – важно е децата, които четат, да не се чувстват самотни“, обяснява тя.

Ако един учител е активен и работи всеки ден с учениците си, това ще провокира много разговори не само в часовете, но и след тях – в междучасията и у дома. Освен това „Книговище“ има и състезателен характер – предлага на децата точки за верни отговори, които им помагат да се изкачат в по-горно ниво. Те са общо 14, като първото е „Безстрашен“, а най-високото – „Писател“.

„В един момент децата започват да се вълнуват кой какво е прочел, на колко въпроси е отговорил и колко точки е събрал“, обяснява моята събеседничка. Така се увличат и любопитството им се провокира. Напълно разбираемо, никой от тях не иска да бъде изключен от това „жужене“ и тази енергия и постепенно сами, без външен натиск, искат да прочетат книгата.

„В момента, в който децата преодолеят бариерата от трудността и представата за трудността да се чете, тогава интересните книги си свършват работата, защото всъщност книгите разказват истории, а за историите винаги има читатели“, обяснява тя.

Екипът на платформата не е голям. Много им се иска да имат повече възможности да бъдат в училище сред децата, защото добре осъзнават, че личният контакт е най-въздействащ.

„Понякога е нужно ние сами да отворим вратата към нас, за да провокираме любопитството на малки и големи“, обяснява Джанабетска.

Когато са на гости на някое училище, винаги разиграват играта „Всезнайко“.

Така най-лесно представят платформата. Подготвят въпроси и разделят децата на отбори. По този начин те осъзнават колко лесен и забавен може да бъде процесът на научаване на нови факти. „Всезнайко“ дава възможност на децата, от една страна, да си припомнят какво са научили и да проверят какво са разбрали, а от друга – тя е прозорец към съответното произведение и новина.

„А това е най-големият стимул да искат да научат повече“, казва тя. В момента в „Книговище“ има около 6000 въпросника, като около 1000 от тях са по новините от „Вижте“, около 3500 –върху детска литература, издадена на български език, а останалите са върху учебна литература.

От няколко години си сътрудничат и с платформата TimeHeroes. Чрез нея успяват да намерят доброволци, които да им помагат в написването на въпросите към книгите. „В началото не мислехме да включваме доброволци, но изведнъж се оказа, че на пазара има толкова много хубави детски книги и читателските интереси са наистина много разнообразни. Затова е много важно да имаме толкова голяма читателска мрежа – читатели, които искат да споделят и с децата това, което са прочели“, разказва моята събеседничка.

Децата трябва да чуват богат език у дома

От април тази година „Книговище“ предлага още една възможност за своите потребители – деца и родители вече също могат да съставят въпросници към прочетени книги.

„В умението да зададеш въпрос към произведение, което си прочел, децата трябва да вложат много усилия – да са разбрали това, което са прочели, да съумеят да трансформират познанието във въпрос и да могат да съставят няколко варианта на грешен отговор на поставения въпрос“, обяснява Джанабетска.

По този начин децата показват на практика дали са покрили критериите за функционалната грамотност. През целия процес екипът на образователната платформа им помага и ги напътства. Според моята събеседничка точно това упражнение е нещо, което би могло успешно да се внедри в учебния процес в училище.

„Книговище“ е подходящо за начинаещи читатели – от малчуганите от трета и четвърта група в детската градина, до 14-годишни младежи. В него съдържание от предучилищните групи до VII клас, като най-много са за начален етап на обучение – I-IV клас.

„При по-малките динамиката е по-различна, така че задължително в процеса на четене трябва да им помага възрастен – учител или родител“, обяснява моята събеседничка.

На мнение е, че е

изключително важно на децата да им се чете

и „Книговище“ е стимул и към родителя да се ангажират с това. Все пак всяко дете чака с нетърпение да дойде ред за попълване на въпросника към книгата и да разбере колко точки ще получи.

„Децата трябва да чуват хубав и богат български език. В днешно време родителите в домашни условия не общуват с богат разказвателен език. Обикновено са заети, забързани, общуват в писмена реч в чатове и четат наум. Децата са оставени на телевизора, а предаванията, които гледат, са в повечето случаи на английски език. И в един момент се оказва, че те започват да говорят по-добре на английски, отколкото на български“, обяснява тя.

Искра Джанабетска:

Съвремието оживява в новите заглавия

„Децата не трябва да се откъсват от съвременните теми. Те са много любопитни и искат всичко да знаят. Информацията достига до тях по много различни канали и ние не можем да си затваряме ушите им за това.

Важно е училището да ги учи на определени умения, които да им бъдат полезни. Те трябва да могат да боравят с различни информация, да се научат да разграничават вярно от грешно, достоверно от непроверено. Това са неща, които трябва да се заложат в учебната програма. Към момента ги има до някаква степен като напътствия.

Едно е ясно – учебният материал трябва да се преподава по интересен начин. Ако децата отиват на училище с идеята, че им предстоят няколко часа категорична скука, няма как да ги мотивираме към знанието. За съжаление всички тези изисквания падат върху плещите на учителите. Те трябва да се адаптират към новите подходи. В такова време живеем и способността за адаптация към новото важи с еднаква сила за всеки човек.

По отношение на четенето е важно възрастните информирано да говорят за книгите, които децата четат. В днешно време част от проблема е, че хората не препоръчват на децата съвременни заглавия, а книги от своето детство. Много ми се иска да се насърчат учители, родители и възрастни хора да четат повече съвременна детска литература – но не само за деца до I клас, а и за по-големи. Има толкова интересни детски книги и на български, и на чуждестранни автори. Всички те обвързват съвремието в своите сюжети.

Децата имат много въпроси и имат нужда да намерят отговорите им в контекста на това, което познават. А четенето може да стане заразително, ако то самото е част от контекста. За децата това означава всички около тях – и родители, и учители, и деца, да говорят за интересни книги и любими или нови герои.“

Свързани статии:

Лятна олимпиада в парка Мобилен детски фитнес и солна стая в детска градина във Варна Когато родители и учители си подават ръка „Тийн Буум Фест“ с каузи в Бургас