Новата учебна година ще започне на 16 септември за малко над 700 000 ученици, като първокласниците са около 50 000. Повече от 1100 ремонти на училищни сгради се извършват тази година, като някъде се изграждат и нови сгради. Ремонтите ще продължат в малко над 100 училища и след първия звънец. В 23 от тях учениците ще учат в други сгради, докато приключат ремонтните дейности.
Проф. д-р Галин Цоков е магистър по педагогика от СУ "Св. Климент Охридски". Преподавател в Педагогическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". От 2011 г. е професор по управление на образованието. Директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на ПУ "Паисий Хилендарски" (от 2016 г.) и ръководител катедра "Педагогика и управление на образованието" (2019 г.). Специализирал е в Университета UNED, Мадрид (2017); "Образователно лидерство" в Банкстрийт колеж по образованието, Ню Йорк (2014); специализация по образователен мениджмънт CEDEFOP Study Visit 326, Валенсия, Испания (2008); образователен мениджмънт с профил "Организационен мениджмънт в образованието" в Нидерландия, Амстердамски университет (2002). Член е на Комисията за иновативните училища към МОН (2016) и на Постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности на Националната агенция по оценяване и акредитация (от 2018 г.). Председател е на Асоциацията на департаментите за квалификация на педагогическите специалисти в България (2022). Участвал е като ръководител, координатор и член в повече от десет международни и национални научни и образователни проекта. Автор е на над 110 научни публикации, издадени в България и чужбина. Министър на образованието и науката в последното редовно и последвалите го две служебни правителства.
– Проф. Цоков, в каква кондиция влиза образователната система в новата учебна година?
– Мисля, че едно от най-важните неща, е, че екипът на Министерството успя да осигури спокойствие в образователната система. Разбира се, имаше и проблеми, чието решаване изискваше много такт и диалогичност, както и дългосрочни задачи, по които работата не е преставала.
Можем да отличим осигуряването на над 200 млн.лв. за увеличение на заплатите на преподавателите във висшите училища, в два етапа и по нови правила преминава изборът на нови директори на над 480 училища в страната, осигурихме за първи път финансиране на проектен принцип за иновативните училища, които въвеждат нови учебни предмети, прилагат интердисциплинарни модули и интердисциплинарни ученически проекти. Продължава и модернизацията на материалната база на училищата и детските градини, включително и с изграждането на STEM кабинети по Плана за възстановяване и устойчивост във всички над 2200 училища.
По проектите „Силен старт“ и „Успех за теб“ се осигуряват редица дейности в подкрепа на децата и семействата, за личностно развитие на деца със специални потребности, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби.
Кампанията за прием в гимназиите премина успешно. Работи се и по Механизма за обхват за включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици.
Особено ни радва, че предприетите мерки след ниските резултати на матурите през 2023 г. дадоха резултати. Преди повече от година, когато станах министър на образованието и науката, трябваше да отговарям на въпроси в Народното събрание защо са се получили най-слабите резултати на матурите. Направихме сериозен анализ за това какви са причините във всяко училище и всеки клас. В работата се включиха и регионалните управления на образованието.
В резултат започнахме да прилагаме различни инструменти – например допълнителни часове работа с децата в VII клас и зрелостниците, както и пробни тестове в стотици училища. И тази година резултатите са по-добри от миналогодишните. В исторически план средната оценка на матурата по БЕЛ е най-високата.
Продължава и тенденцията за подобряване на резултатите на външно оценяване и на учениците в IV клас, както и за значително повишение на оценките по математика на седмокласниците и десетокласниците.
Но тук се появи друг феномен – оказа се, че е по-трудно да обясним добрите резултати, отколкото по-лошите. Реакцията в публичното пространство и създаването на такава обществена среда, че видите ли, образованието ни не може да постига високи резултати, е пагубно.
Никакви промени не могат да се осъществят, ако учителите ни се приемат за най-лошите в Европа, или нашите ученици за най-неможещи. Не може да има промени в образователната система, ако има демотивирани учители и ученици.
Всъщност добрите резултати от тази година, и надявам се и от следващата, са гаранция, че хората в образователната система ще се мотивират да продължат промените.
Много сериозни анализи на резултатите от външните оценявания и матурите се правят и тази година от колегите от регионалните управления, за да се набележат още подходи за подобряване на работата на регионално ниво. Приложените мерки от миналата година ще продължат да се реализират. Надяваме се, че достигнатото през 2024 г. ниво не само ще се задържи, но и ще се надскочи. И нещо много важно – зад постигнатрите резултати стои много труд на учители и директори и всички тях искам да поздравя, чрез Вашето издание!
– Ако позволите един важен за всички педагогически специалисти въпрос – ще има ли ръст на заплатите от началото на 2025 г.
– В момента започва бюджетната процедура за следващата година, като колегите от финансовия отдел на МОН разработват рамката за бюджета за догодина. Тя е зададена и от Министерството на финансите със средносрочната бюджетна прогноза за следващите три години. В нея е предвидено увеличението на учителските заплати да е обвързано с вече приетия показател от 125% от средната брутна заплата за страната. И в хода на тази процедура ще се уточни какви средства ще са необходими за увеличение на учителските заплати. След около месец ще има по-голяма яснота.
– Някои от учителските синдикати предлагат да се приеме нова рамка и учителската заплата да нарастне до 150% от средната за страната…
– Разбира се, това е въпрос на преговори. Всъщност това е работата на синдикатите – да искат по-високо заплащане. МОН като институция, участва активно в преговорите с Министерство на финансите относно проектобюджета за догодина, изпълнява определената от него рамка, в която разчетите са направени при ниво на учителските заплати от 125% от средната за страната. Ако в хода на тези преговори, се поставят тези искания, вече могат да се търсят възможни решения с финансовото министерство.
– Може ли да се направи рязък скок в процента от БВП, отделян за образование – показател, по който изоставаме от развитите държави в ОИСР, където средното ниво на публичните разходи за образование е доста над 5%, а в някои надхвърля и 6 на сто…
– За година и няколко месеца ми се наложи като министър заедно с колегите да участваме в разработването на два бюджета, а сега и на трети. И всяка година наред с тази рамка, предложена от финансовото министерство, в която влизаме, ние определяме и желания за допълнителни средства, които трябва да се отделят за следващата бюджетна година. Например за повишаване на раздходния стандарт за деца със специални образователни потребности, за разходите за трансопрт на учителите и за редица други пера от бюджета за образование.
Опитваме се да следваме законовото изискване бюджетът за училищното образование да не е по-малък от този в предходната година. И търсим нарастване на тези средства. Това ще направим и тази година.
Но тук много важни са и политиките на финансовото министерство, както и онова, което след това се обсъжда, предлага и приема в Народното събрание с приемането на Закона за държавния бюджет. И тук е важна работа на Комисията по образование и наука, както и дебатите в пленарна зала.
Опитът ми от предходните два бюджета показва, че членовете на парламентарните комисии по образование и наука и по бюджета приемат в редица случаи образованието като приоритет и гласуват допълнителни средства за сектора над предложенията на финансовото министерство. Пример за това бяха предложените и одобрените от парламента три много важни програми за подобряването на образователната среда – за ремонт, реконструкция и пристрояване на училищни сгради за 240 млн.лв., за изграждането на нови физкултурни салони и спортни площадки за още 240 млн.лв., както и 200 млн.лв. за реновиране на студентските общежития.
Така че, зависи и от Народното събрание доколко ще припознае образованието и неговото развитие като приоритет.
– Полемиката около проекта за ваканции през новата учебна година отново провокира и въпросът за началото на учебната година – дали тя да не започва от 1 септември или учениците да бъдат в класните стаи и през летните месеци за сметка на повече и по-равномерно разпределени ваканции. Ще инициира ли МОН дебати със социалните партньори по този въпрос?
– Всъщност тези дебати не са преставали в последните години. Още при приемането през 2015 г. на сегашния Закон за предучилищното и училищното образование и на държавния стандарт за учебния план и за учебната година имаше предложения да се намали лятната ваканция на учениците, които тогава не бяха приети – най-вече от родителската общност. И остана традицията от 20-те години на миналия век учебната година да започва на 15 септември. Но трябва да отбележим, че в историята на нашето образование още от края на XIX и началото на XX век учебната година е започвала от 1 септември. Тоест имаме и тази традиция. Тук трябва да добавим, че спортните училища по традиция започват учебната година в началото на септември.
Разбира се, това ще бъде дълъг диалог с участието на много страни, за да се постигне съгласие по подобна тема. Става дума за социалните партньори на МОН в лицето на учителските синдикати, работодателските организации в сектора, родителите…
Но фактите в момента са, че българските ученици имат една от най-дългите летни ваканции в Европа. И тази прекалено дълга ваканция понякога не дава възможност за по-балансирани почивки през учебната година. От друга страна, имаме нормативно определени задължителен брой учебни седмици и учебни дни за различните етапи и степени на обучение, за да се изпълни учебният план.
В момента се обобщават данните от прочуването ни доколко в момента в училищата има подходяща среда, за да се води образователен процес и да се провеждат изпити в по-топлите дни от годината – има ли климатизация, която да позволява учебен процес в нормални условия. Ще анализираме тези данни, но едно продължаване на учебната година през юли е по-малко обосновано, включително от климатичните промени, на които сме свидетели, отколкото евентуална промяна в нейното започване.
– Въпросът за учебното време е пряко свързан и с дебатите относно промяна на учебните програми, които според някои са твърде амбициозни. Ще продължат ли промени в тях на етапи или е време за тяхното кардинално преосмисляне и структуриране по различен начин?
– Да, нашият екип има опит и с този проблем. Следва да отбележа, че миналото лято, когато започнахме работа, получихме в наследство подготвени в продължение на две години промени в учебните програми. Различни експерти са обсъждали в работни групи как да се промени учебното съдържание, направено е и широко социологическо изследване на мненията на ученици, учители и родители какво да се промени в учебните програми.
Предложихме тези промени, макар двама министри преди мен да не са го направили. И всъщност в хода на общественото обсъждане получихме най-разнопосочни мнения. От това как може да отпадне дадено понятие, като ни обвиниха в какво ли не, до това, че трябва да се включат други понятия и материал в съответната учебна програма.
Оказа се, че тези промени нямат особен ефект от гледна точка намаляване на учебно съдържание. И този път на промяна на учебните програми е неконструктивен, не води до тяхното подобряване и съответно до подобряване на качеството на българското средно образование.
Затова започнахме работа по още една възможност – да се разработи визия за нови тип учебни програми, в които водещи да не са понятията, които ще се усвоят, а уменията и т.нар. компетентностни рамки. Между другото това е предположено и в сегашния закон, и в подзаконовата нормативна уредба, както и в образователните стандарти, свързани с учебното съдържание, които са изключително компетентностно ориентирани.
Днешните учебни програми са не само прекалено амбициозни, но и трудни и натоварващи. Когато ЗПУО влезе в сила през 2016 г. голяма част от учебното съдържание от втори гимназиален етап бе свален в по-долните класове. И това доведе до допълнително натоварване и усложняване на учебното съдържание в първите десет класа на обучение.
Освен това в рамките на действащите учебни програми това натрупване е свързано и с един различен начин на разполагане на знанието – т.нар. циклично разполагане, нещо което се е случвало в образователните системи в последните век и половина, но което не е толкова адаптирано към съвременния компетентностен подход в образованието.
С одобряване на актуализираните учебни програми за общообразователна подготовка за I-X клас в края на миналата година се направи стъпка към създаване на възможности за повече упражнения и практическо приложение на наученото. Тя обаче не е достатъчна за цялостна промяна на нагласите и ефективно прилагане на компетентностния подход.
Затова беше разработен проект на визия за цялостна промяна на учебните програми към по-голяма рамковост и интердисциплинарност. Ако бъде променена структурата на една учебна програма и тя е ориентирана към изграждането на умения и компетентности, а не към посочване на определени понятия, които трябва да се овладеят в съответния клас или етап на обучение, то тогава ще се постигне и намаляване на учебното съдържание.
Едно 30-35-процентно съкращаване на учебното съдържание в програмите ще даде възможност за повече време за упражнение и практическа подготовка на учениците, до формиране на умения и прилагането им на практика. И това ще допринесе за положително отношение на учениците към учебния процес.
Във всички съвременни образователни системи се създава тази възможност за получаване на интегрирани знания, което ще води до формиране на умения за живота. Българската образователна система може да открие своя модел, включително чрез изграждането на STEM центровете във всяко училище, на едно интегрирано преподаване на природни науки и STEM образование. По този начин децата не само ще получават по-цялостна представа за света и умения за прилагане на наученото, но ще се засили техният интерес и към природните науки.
– Как виждате разположен във времето подобен процес на трансформация?
– В момента започва работа по проект по инструмента за техническа помощ на Европейската комисия за разработване на нов модел на учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро. Той ще се създаде съвместно с дирекция „Образование“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Да добавим, че вече имаме подготвена визия за новата структура на учебните програми, която бе обсъдена широко в ресорната парламентарна комисия в предходното Народно събрание.
Промените в учебните програми обаче не могат да станат изведнъж. Вероятно става дума за период от две до три учебни години, за да се осъществят.
Но ще отбележа, че те трябва да бъдат подкрепени от всички – от синдикати, от педагогическата общност, от работодателски организации в системата и на национално равнище, от родителите. Необходим е и политически консенсус в Народното събрание, тъй като този процес е свързан и с промяна в ЗПУО.
Всъщност това е една от стъпките за промяна в нашата образователна система, която трябва да бъде национална цел. Трябва да разберем, че, за да подобрим резултатите на нашите ученици и в национални, и в международни изследвания, и преди всичко да ги подготвим добре за живота с конкретни формирани умения, трябва да настроим образователната си система към предизвикателствата на съвременното информационно общество. А те следват едно след друго.
– Бихте ли посочили някои от тях?
– Например как в учебните програми да разположим използването на съвременните технологии, на изкуствения интелект, който е сред нас и се използва и от ученици, и от все повече учители.
Ние сме подготвили визия за дигитализация в образователната система, която включва хоризонтално разполагане на възможностите за изграждане на цифрови умения на учениците в рамките на по-компетентностно ориентирани учебни програми. Тоест усвояването на тези дигитални умения да става през учебните програми за всички предмети, през всяка учебна дейност.
– Коя е най-голямата заплаха за подобна реформа?
– Най-голямата заплаха е непоследователността. В едно Народно събрание определени мерки биват одобрени в ресорната парламентарна комисия като промени в закона, но не влизат в пленарна зала, а в следващото тези промени не са приоритет за друго мнозинство.
Затова е необходим много широк обществен и политически консенсус, че реформирането на образованието е надпартиен приоритет. И реализирането на последователни мерки може да доведе до успех. Защото резултатите от PISA 2022 ни посочиха огромните проблеми в начина, по който учат децата ни – под 50% фунционално грамотни ученици в IX клас.
И тази година сме предприели много мерки, като това е амбицията на нашия служебен екип – да подготвим образователната система за проучването PISA 2025, което ще е с акцент върху природните науки. Това бе и една от основните теми на срещата ни преди новата учебна година с началниците на регионалните управления на образованието. Това бе и акцент в новите национални програми, чрез които се насочват средства и подкрепа за учителите да изпробват по-практически насочени задачи, особено за учениците в IX клас.
Няма накъде да падат резултатите на учениците ни. И често те не са резултат от това, че не знаят, просто нашата образователна система не е ориентирана към подобен тип задачи. Учениците ни не са изпробвали решаването на такъв тип задачи. Този формат изисква определени умения за концентрация и специфичен подход при прилагането на знания от различни области за решаването на конкретна задача.
– Анонсирахте, че от началото на 2024/2025 учебна година се въвеждат входни равнища за завършващите VIII клас и за започващите IX клас по основните предмети, които ще са свързани с PISA задачи и тестове. Кога ще стане това?
– Да, тази година ще направим нещо ново – входящо равнище по природни науки за учениците от IX клас. То ще бъде проведено на електронни устройства, като ще изпробваме три електронни платформи. Задачите са интегрални, разработени са от МОН, практически насочени са и са по типа на тези, които ще бъдат приложени в международното изследване PISA 2025. Включват се теми като зелена енергия, климатични промени и други въпроси, свързани с природните науки. С тях ще се измерват знания и умения от различни области.
Подготвяме проверката, която трябва да се осъществи около средата на октомври, като ще включи всички деветокласници в страната. Ако те искат и имат желание, това може да се приеме и за оценка.
Използването на тези три електронни платформи ще апробира и възможността за провеждането в обозримо бъдеще на външните оценявания и държавни зрелостни изпити в електронен формат. Но затова са необходими опити, доказване, че дадена система е добра и гарантира справедливо оценяване.
Започна и промяна на формата на националните външни оценявания, като целта е те да бъдат много по-практически ориентирани, за да измерват конкретни умения на учениците, а не наизустени знания. И това ще се случва поетапно в период от три години. През настоящата изпитна сесия по новия формат се явиха само учениците от десети клас. През идващата нова учебна година ще се подготви този формат и за четвъртокласниците, като е в ход подготовката за промяна на формата на изпита в VII клас от учебната 2025/2026 г.
Следва да се отбележи, че промени в учебните програми са свързани и с промяна в оценяването. И трябва да подготвим учителите за това още от студентската скамейка.
– Обмисля ли МОН позиция относно телефоните в класните стаи или този въпрос би трябвало да се решава на ниво отделно училище?
– И в момента в Закона за предучилищното и училищното образование има разпоредба, която забранява използването на телефони в класните стаи. Подобна забрана е записана и в правилниците на редица училища, като на места тя се отнася и за използването им и в междучасията. В момента всяко училище решава колко и как да се ограничи използването на телефоните.
Този въпрос също има две страни. Много образователни системи забраняват използването на мобилни телефони. У нас има предпоставки за едно такова решение. Защото последното изследване PISA 2022 показа, че голям процент български ученици са разсеяни и не внимават в час – особено по математика и природни науки, защото използват своите телефони.
Но подобно решение за пълна забрана на телефоните в училище не може да се вземе еднолично от Министерството на образованието и науката. То трябва да се обсъди със социалните партньори, с родителските организации, със законодателния орган.
Може би по-добрият вариант е, както във Франция, да се приложи тази мярка в няколко училища, да се види кои са плюсовете и кои минусите. И ако плюсовете са повече, едва тогава да се премине към подобна забрана.
– И накрая, ако позволите още един въпрос – какво научихте за образователната система, което не знаехте като университетски професор?
– Аз съм доцент по педагогика и професор по образователен мениджмънт. Знаех какво се случва на различните нива в образователната сфера, както и в МОН. Но отстрани е много трудно да се оцени огромната отговорност, която носи един министър. Особено относно намирането на балансите в сектора, за който отговаря.
В образованието всяка грешна стъпка и решение, взето без диалог със заинтересованите страни, рискува да доведе до тежки последици за системата. А в крайна сметка от нейната ефективна и качествена работа зависят всички останали обществени и икономически системи.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
