Съюзът на физиците в България и фондация „Еврика“ организират национален конкурс за есе 2024 г. Темата, по която писаха ученици и студенти от цялата страна, е „Физиката в моя свят“. В Конкурса се включиха 120 участници – ученици от 36 основни и средни училища и студенти от три висши училища, които в три възрастови групи представиха своите виждания по темата на Конкурса. Есетата са оценени от жури и са представени на Младежката научна сесия в рамките на 52. национална конференция по въпросите на обучението по физика на тема „Образованието по физика и дигиталните технологии“.
Медиен партньор на форума е Националното издателство „Аз-буки“.
По традиция вестник „Аз-буки“ публикува отличените творби в няколко поредни броя.
Защо самолетите летят и не падат*
Невсе Арнауд – студент II курс, магистър, I място
ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград
Винаги съм знаела, че точните науки, физиката, числата, квантовата физика, кинетичната сила са моите любими области. Учителят по физика ще остане основният посредник между голямата наука и по-младото поколение. Отрано разбрах, че да си учител по физика в училище, е огромна отговорност. Много хора смятат нашата наука за бездушна, студена и нехуманна. Може би не са имали късмет с учителя си. И реших, че е необходимо преди всичко да заинтересувам учениците по темата.
Помня ясно първия си урок. Подготвях се за него една седмица, внимателно, обмислих всичките му етапи и си представях моите ученици. За четиридесет минути исках да „накарам децата да се влюбят“ във физиката. Думите се намираха трудно, защото двадесет чифта любознателни детски очички ме гледаха с интерес и съпричастност. Малките зрители гледаха и слушаха като омагьосани! Трудът ми не беше напразен.
Аз искам да съм учител! И вярвам, че ще стана учител!
Но защо избрах точно учител по физика? Защо физика? Като ученичка в прогимназията, не можех да разбера защо самолетите летят и не падат, защо големите круизни кораби плават по морето и не потъват, защо небето е синьо и т.н. Всичко ми изглеждаше като някаква магия. Имаше много въпроси и не всички имаха отговори. Когато започна обучението по физика в VII клас, броят на отговорите постепенно се увеличи. Учителят по физика изглеждаше като човек, който знае абсолютно всички тайни на случващото се около него, и аз и съучениците ми го гледахме с възторг. Преминавайки от клас в клас, физиката ставаше все по-интересна, по-ясна и по-ярка. Въпреки трудните задачи, които трябваше да бъдат решени, интересът към темата не беше загубен.
Когато в XI клас възникна въпросът за избора на професия, нямаше съмнение – определено учител, и то учител по физика! Как исках да бъда един вид магьосник за моите ученици, да им обяснявам това, което другите не могат да обяснят.
Искам моите ученици да виждат във физиката не сухи закони и формули, а да виждат през очите на науката красотата на природата, нейната хармония. Ще се опитам да разкрия на децата всяка тема, която на пръв поглед изглежда суха и трудна, като необходима, вълнуваща и интересна. Виртуалните работилници и симулаторите, на които децата ще се учат да сглобяват електрически вериги и да изграждат различни модели, са много полезни в това отношение.
За мен педагогическо кредо е „Учете и развивайте себе си винаги и навсякъде!“. Времената се променят, обществото се променя, студентите се променят. Ние, като бъдещи учители, трябва да се променим малко по-бързо, за да учим днешните деца. Понякога трябва да се учиш от децата, за да бъдеш в крак с живота.
Разбира се, не всички деца, на които преподаваш, ще станат физици или ще свържат бъдещата си професия с това. Но да завърши училището ученик, който знае принципите, по които се изгражда животът в близко бъдеще, и някои перспективи – това е, което трябва да даде всеки урок – било то урок за усвояване на нови знания, лабораторна работа или урок за затвърдяване на знания. Трябва да създам условия, при които ученикът да се обучава сам.
Природните науки винаги са необходими, интересни и полезни. Физиката ми помага да виждам света като единен модел, помага ми в изучаването на сродни и далечни теми. Това е възнаграждаващо, забавно и предизвикателно. Физиката е бъдещето на науката.
Физиката за мен не е просто наука, тя е изкуство, което трудно може да се опише с думи. Физиката е любов. Това е любовта, която обхваща цялото ми същество, кара сърцето ми да бие по-бързо и ума ми да се стреми да разбере дълбините на Вселената.
Обичам феномена на електричеството, което мистериозно преобразява живота ни. Изпълва пространството с магия и сила, позволявайки ни да създаваме светлина, топлина, музика.
И в същото време ме увлича динамиката, която изучава движението на телата. Благодарение на него можем да разберем как работи всичко около нас – от падаща звезда до най-простото движение на тялото.
Не мога да не спомена магическата оптика, която разкрива пред нас прекрасни светове. Дава ни се възможност да видим не само близки обекти, но и далечни галактики и звезди.
Не мога да пренебрегна и великата механика, която изучава движението и силите. С помощта на механиката можем да предвидим как ще се движи даден обект, как се трансформират силите по време на взаимодействие, как работят механизмите. Възхищавам се на простотата и в същото време дълбочината на законите на механиката, истината, която стои в основата им.
Физиката е моята страст, моята любов, моят живот! Тя ми отваря врати към свят, пълен с чудеса и открития. Щастлива съм, че съм част от тази велика наука, и целта ми е да споделя страстта и вдъхновението си с другите, така че и те да почувстват тази любов към физиката.
Сигурна съм, че физиката ще остане любимата ми наука през целия ми живот и че тя е моето бъдеще!
***
От мистериите на Космоса до напредъка на технологиите*
Александрина Енчева – ІІІ курс, II място
Великотърновски университет
Научен ръководител – гл. ас. д-р Тамара Драганова
В сферата на научното изследване малко области притежават трансформиращия потенциал и безграничното любопитство като физиката. От разкриването на мистериите на Космоса до революционизирането на технологиите в медицината и инженерството физиката прониква във всеки аспект на нашето съществуване. Докато стоим пред пропастта на бъдещето, траекторията на физиката обещава да разкрие нови перспективи на разбиране и иновации. Ще се впуснем в незабравимо и неповторимо пътуване в бъдещето, представяйки ролята на физиката в оформянето на нашия свят и отвъд него.
Квантовото заплитане, също преплитане и вплитане, е физично явление, при което двойка или група частици се образува, взаимодейства или споделя пространствена близост по такъв начин, че квантовото състояние на всяка частица от двойката или групата не може да бъде описано независимо от състоянието на другите, дори когато са разделени от голямо разстояние (все едно разделените частици са свързани помежду си). Така сме и ние, хората, непрекъснато се възпроизвеждаме или образуваме, преплитаме се и се вплитаме или се обичаме и създаваме семейства, потомство, род и всичко това е не без участието на физиката и нейните закони. През следващите десетилетия напредъкът в квантовите изчисления обещава революция в обработката на информация. Квантовите компютри, използвайки принципите на суперпозиция и заплитане, биха могли да се справят със сложни проблеми с безпрецедентна ефективност, поставяйки началото на нова ера на изчислителна мощ. Нещо повече, квантовата комуникация е готова да защити глобалните мрежи срещу киберзаплахи, предлагайки неразбиваемо криптиране чрез принципите на квантовото заплитане.
Ненаситното любопитство на човечеството към Космоса подхранва безмилостното преследване на астрономически знания. НАСА, сама по себе си, изследва Космоса от цели 65 години. В Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство работят към днешна дата над 18 000 души, за да изследват Космоса и да правят нови открития. В бъдеще телескопите и обсерваториите от следващо поколение, оборудвани с усъвършенствани инструменти и изчислителни алгоритми, ще надникнат във Вселената по-дълбоко от всякога. От картографиране на космическата мрежа до дешифриране на природата на тъмната материя и тъмната енергия тези начинания обещават задълбочени прозрения за фундаменталните механизми на Вселената. Освен това амбициозни космически мисии като междузвездно изследване и колонизация могат да станат постижими, подхранвани от пробиви в системите за задвижване и устойчиви местообитания.
***
Вибрациите по време на мислене*
Саша Ботева – IIІ курс, III място
Технически университет – Варна
Научен ръководител: Силвия Захариева
В превод от старогръцки „фисикос“ означава естествен, а самото „фисис“ – природа. Физиката е точна наука, която се занимава с доказването и описването на природните явления. Възниква още в древността, като терминът е използван за пръв път от древногръцкия философ Аристотел цели четири века преди новата ера. Еволюцията е единственият физически процес в нашата Вселена, който може да генерира поредицата от нови обекти, които свързваме с живота – неща като микроби, бозайници, дървета и дори мобилни телефони – такива обекти не могат да се появят спонтанно. Те се нуждаят от памет, основана на това, което е съществувало в миналото, за да се конструират нещата в настоящето. Именно такъв „подбор“ определя разделителната линия между Вселената, описана от настоящата физика, и тази, която е видял Дарвин. Всичко в живия свят изисква някакъв вид памет и информационен поток. А самите ние, хората, сме носители на ДНК в клетките си.
Физиката се изразява под всякаква форма навсякъде около нас. Като наука, тя съвсем не опира единствено и само до решаването на задачи. Чрез сетивата си ние се учим, като наблюдаваме, слушаме, докосваме, вкусваме и помирисваме, по този начин сме разбрали повече и за физиката, изобретявайки устройства и инструменти, с които да „погледнем“ поне малко в бъдещето. Телескопът ни позволява да виждаме по-далеч, отколкото е възможно с просто око. Микроскопът ни позволява да посетим света на изключително малките организми, и още много други. Разбрали сме повече и за самите себе си: отношението и поведението, гласът, мисълта, разумът и съзнанието ни, които са тясно свързани с физиката. Вибрацията на гласните струни, които създават променлив въздушен поток, хармоничността на гласовия тракт и различните му честоти, които резонират в звуковия спектър. Всяка мисъл и емоция има своя собствена вибрационна честота. Затова е важно ние, хората, да сме позитивни, отделяйки такава енергия, с която да повлияем физически не само на себе си, но и на хората около нас, така че да променим вибрациите по време на мислене.
*Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg