Доброто партньорство с родителите – ключ към успешно образование

„Ключът към доброто образование днес е добрата ангажираност на родителите в учебния процес“. Това коментира просветният министър проф. Галин Цоков на форума „Родители и учители: заедно за детето“, организиран от асоциация „Родители“. По думите му в последните месеци МОН се опитва да даде нов облик на образователната система, подготвяйки промени в различни наредби и закони.

„Това обаче е национална задача, за която са необходими и родителите. Необходимо е силно партньорство между учители и родители за емоционалното и социалното развитие на детето“, заяви той. „Няма успешна образователна система без активно участие на родителите, когато се работи системно, се виждат и резултатите“, подкрепи го и Яна Алексиева от Асоциацията.

Участието на родителите в училищния живот обаче засега е сравнително неактивно, показва националното представително изследване „Българското училище – погледът на родителите“ на асоциация „Родители“. 49% от родителите споделят, че са били публика на училищен празник. За съжаление, дори и на такова неизискващо усилия събитие, бащите присъстват по-малко – 38%. По-често на такива празници идват родителите на децата между I и IV клас – 56%.

Да бъдеш публика, обаче, не е активно участие, казват от организацията.

В празник с активно участие на родителите, т.е. такъв, в който те да се включат, са участвали едва 17%, като най-рядко това правят родителите в София (7%), както и родителите на гимназистите (10%). В екскурзии и водене на децата на музеи и културни събития са се включвали 9% от родителите.

В работа по същество – изработване на училищни ценности и политики, са участвали 7% от родителите, а като организатор в училищен празник – 6%. 34% не са участвали в нито едно от изброените събития.

Родителското участие в училищния живот се изразява в индиректно участие – помагане на децата с домашни и проекти, и директно – родителски срещи, празници, инициативи и др. 39% от родителите например смятат, че е нормално да помагат с домашните. По-склонни да намират това за нормално са родителите с по-малки деца и тези с по-ниски доходи, а малко съгласни – по-възрастните родители, тези от столицата и с доходи над 3000 лв. месечно.

Друга голяма група родители – 39% – смятат, че

да помагат с домашното е нормално, ако е от време на време.

Близо 1/5 не смятат тази практика за нормална, тъй като показва, че детето не разбира урока.

Най-много родителите помагат за домашните 1-2 пъти в седмицата (34%), други 28% – 3-4 пъти в седмицата или всеки ден. Една пета помагат между веднъж и три пъти в месеца, а 18% – никога.

По-висок дял от средния са родители на деца I – IV клас (40%), които помагат 3-4 пъти в седмицата или всеки ден, а най-нисък е делът сред родителите на гимназисти.

Най-високите дялове на родителите, които никога не помагат за домашните, са родителите на гимназисти (47%) и родителите, живеещи на село (26%).

73% от родителите приемат родителските срещи като полезни,

като по-критични към традиционния формат са тези от София. 41% от родителите предпочитат смесен вариант – и общи (като досегашните), и индивидуални родителски срещи. Всеки пети родител избира само вариант с по една индивидуална среща за всяко семейство на срок, а около една трета предпочитат общоприетия вариант. Това показва, че сред много родители има нужда от индивидуален подход и информация само за тяхното дете, което не става на обичайните родителски срещи. 83% напълно или по-скоро одобряват идеята за тематични родителски срещи – събирания по теми, които вълнуват родителите (развитието на децата, юношеството, онлайн безопасност и др.).

Изследването показва, че родителите подкрепят идеята за по-активното им участие в училище – повече събития за родители и деца, повече участия в училищни дейности и др. Това обаче не е първият случай, когато в проучване родителите като цяло декларират желание да участват в училищни занимания и дела.

„Когато сме коментирали това с учителите, те споделят: „Да, така казват, ама после не можем да ги намерим!“. Не всички, разбира се… Реалният въпрос, който стои зад тези данни и нагласи, е каква да бъде всъщност ролята на родителите в училище, извън често формалните настоятелство и Обществен съвет (а дори и в тях) – това е тема за по-голяма дискусия, част от дискусията за доброто образование“, посочват изследователите.

Как училищата да подобрят взаимодействието си със семействата?

От асоциация „Родители“ са разработили методика, приложена вече в редица училища, която помага стъпка по стъпка на училищните екипи да изградят по-добра връзка с родителите на учениците си. Първото важно нещо е да се помисли за самата покана, която се отправя към родителите.

Табели като „За външни лица – забранено“ определено трябва да се премахнат – за сметка на други, които дават знак на родителите, че са добре дошли. Добре е родителите да питат питани за начина, по който предпочитат да бъдат включени в училищния живот, както и за темите, които ги вълнуват.

Удачен начин за това например са анкетите сред родители, както и

неформалните срещи, които обаче трябва да бъдат предварително обмислени

– с каква цел се правят и какъв план на провеждане ще следват. Как да се справим със стреса в VII клас например е особено гореща тема, на която повечето родители определено биха дошли. Общностните събития също сплотяват – като боядисване на пейки или огради, но за целта родителите следва да могат да кажат мнението си.

„Училището трябва да разказва за ценностите и успехите си. Родителите няма как да зднаят кой какво е постигнал. По този начин се увеличава и доверието“, посъветва Яна Алексиева. По думите й превес трябва да се дава на събития, на които да се празнуват успехите дори само на едно дете или един клас. „Трябва да отделяме време не само за проблемите, но и за успехите, това преобръща нагласите“, смята тя.

Според нея е важно обществените съвети да станат по-активни, като на родителите се изясни по-добре за какво са въпросните съвети и каква е целта им. Задължително е и да им се дава индивидуална обратна връзка, защото всеки иска да чуе как се справя неговото конкретно дете с учебния процес. „Използвайте родителите, които ви вярват и ви подкрепят, те могат да са ви големи съюзници по време на кризисни ситуации“, съветват още експертите.

„Практиката ми показва, че едва 1% от родителите са трудни, не искат да съдействат и обезверяват учителите, а едва 10% от учителите карат родителите да се чувстват недоволни“, посочи Асен Александров, директор на 51. СУ в столицата и председател на Сдружението на директорите в средното образование.

По думите му най-трудно се работи с хора, които не признават правилата. За целта според него следва да се дадат инструменти в ръцете на училището.

„В социалните мрежи езикът на омразата се санкционира и пост с обидно съдържание се забранява. Защо не и при нас да има филтриране на жалбите, които са анонимни и съдържат заплахи и обиди“, попита той.

Александров апелира и за

въвеждане на задължително медиаторство при обсъждане на сложни казуси в училище.

„Когато РУО дойде на проверка, ние сме в защитна реакция. Понякога ситуацията не може да се реши на законово ниво, защото ако не иска, родителят не идва на уговорената в училището среща и не може да бъде задължен да дойде. Ако обаче му се каже, че медиаторството е задължително, ще трябва да дойде и така ще имаме резултат“, смята той. По думите му самият медиатор трябва да е външен за училището, а решението му да се изпълнява от двете страни.

„Имаме 6 медиатора в нашето училище. Ето има конфликт между учителя по информационни технологии и учителя по изобразително изкуство. Те обаче казват: „Нямаме нужда от медиатор.“ Но трябва по някакъв начин да ги накараме да се разберат“, казва той.

„Няма магическа рецепта за справяне с трудните случаи, а такива има – когато родителите не съдействат, когато нямат доверие в системата, когато децата не са изградили умения за самоконтрол в съответната възраст и др.“, коментира Марияна Георгиева, образователен експерт в сферата на качеството в средното образованието и професионалното развитие на учителите с опит в България, Великобритания, Германия и Австрия.

Според нея е важно всеки случай да се решава на нивото, на което е възникнал. Ако се е появил в семейството например, да се реши там, а не да се прехвърля на училището.

„В западните държави има ясен механизъм кой е водещият на случая, знае се кой е ръководителят, който ще работи по проблема и по намирането на решение за него. Има и специални външни услуги в помощ на училището, когато то е в ситуация на невъзможност да помогне. У нас институциите често са в разнобой“, посочи тя.

Георгиева очерта

5 елемента на ефективната връзка между родителите и училището

– ясна и отворена комуникация, която да дефинира какво се очаква от детето, родителите и училището, но и правила, чието неспазване води до конкретни последици, взаимно уважение, доверие, приемане на силните страни и лимитите на другата страна, както и споделени ценности.

„В много страни имат офис за посрещане на съобщения – като отсъствия, униформи, обяд и др., учителите не се занимават с това, те не участват в социални чатове и фейсбук. Тази граница на офиса е важна, иначе училището няма да може да си върши работата. Срещите са регламентирани и аргументирани – знае се за 5 мин. какво ще се каже, иначе ще се разрушат границите“, сподели тя своя опит.

„Обикновено много трудните случаи идват чак накрая при психолога, когато вече всички по веригата са достатъчно ядосани“, коментира и Анет Маринова, училищен психолог в 23. СУ в София. Тя разказа за различни случаи в практиката си, представляващи сериозни предизвикателства – дете, родено с помощта на анонимен донор, което казва „Аз нямам баща“ и среща изначални трудности да се впише в социума, майка с ограничени родителски права, която идва да вижда сина си постоянно в училището, което не е посочено като забранена за нея територия, или пък дете, водено на училище, буквално завързано за ръката на майката си, за да не избяга, както често прави.

„Това са особени предизвикателни случаи и за решаването им училището има нужда от още един партньор, който да разпознава психичното страдание сред децата“, посочи тя.

Добрите практики

Влизането на родителите вътре в градината е дългогодишна практика в ДГ „Дружба“ в Оряхово. Случвало се е дори майка, чието дете не може да свикне с обстановката, да присъства цялата година в градината. „На празничния ни концерт родителите пяха и играха с нас и с децата си“, споделя директорът й Мариела Личкова.

„Още преди да сме приели децата им, при кандидатстването, отваряме вратите за родителите“, казва и Мария Врачева, директор на ДГ „Надежда“ в София. Сред техните добри практики са „родителска среща“ на сладки и соленки, на която не се обсъжда нищо административно, на която децата представят пред родителите какво е за тях семейството, както и Академия за родители, на която темите за дискусия се избират от родителите.

Рисуване с майките е добра инициатива за сближаване,

на която Петя Иванова, класен ръководител в 156. ОУ „В. Левски“ в столицата, кани родителите на своите ученици. Целта е те да видят учителите в друга светлина и да се отпуснат. В началото от 28 деца дошли само 2-3 майки, постепенно обаче пристстващите започнали да се увеличават.

„През втората година от практиката ми дойде майка, която ми каза: „Извинявайте, че не съм идвала досега, беше ме страх. Оказа се, че тя е имала много проблеми като ученичка“, споделя тя.

Сред дейностите, които организира Иванова, са балове за бащи и дъщери, общностни дни, в които родителите заедно почистват двора, след което заедно си правят барбекю, за да се почувстват едно с цяло с училището, както и ден на разменените роли, в който всяко дете и родител може да влезе в която си поиска роля – така се появяват бащите преподаватели, децата директори, всеки влизащ в обувките на другия.

„Преди да убедим родителите, че сме на една страна, трябва да ги убедим, че те са страна. Родителите губят сетивност, че са страна в образованието. Връщането им е цел номер едно“, казва Георги Терзов, също учител в 156. ОУ. Следваща стъпка според него е те да разберат ролята си – на подкрепящи и насочващи, но по посоката, зададена от учителя.

Според Терзов

умението на класния ръководител да общува, да мотивира родителите и да тушира напрежението

е ключово – никаква активност или събитие не помага повече от добрите комуникативни умения. В неговото училище приобщават родителите чрез разговори например за кандидатстването след VII клас – заедно с тях се разглеждат паралелки, балообразуване и т.н.

„Нямам приемно време. Ако един родител дойде гневен и види, че приемното ми време е другата седмица, представяте ли колко гняв ще събере той до другата седмица. По-добре веднага да говорим и да решим проблема. Когато знаят, че могат по всяко време да ме намерят, родителите се чувстват по-спокойни“, коментира Елка Велкова, директор на 26. училище „Й. Йовков“ в столицата. От 10 години тя организира Ателие за родители на първокласници, на които учителите се опитват да снижат нивата на тревожност у родителите.

„Когато питаме родителите как се чувстват, някои майки отговорят: „Ужасена съм.“ Особено майките, имат много високи нива на тревожност. Ако ги снижим, ще имаме по-дори условия за партньорство“, разсъждава тя. Според нея е важно в училището да се създаде култура на отношение на учителите към родителите, като именно учителите са водещите, защото те са професионалистите.

Важно е и да има последователност в усилията, а не само инцидентни събития, като всеки ден се правят малки стъпки, както и супервизия, каквато в българското училище липсва. А най-трудно за нея е да се очертаят границите между двете страни – кой за какво и до къде е компетентен.

В 191. ОУ „Отец Паисий“ в с. Железница всяка година организират по три индивидуални срещи с родителите – в началото, в средата и в края на годината, на които дават информация за работните навици на детето, социално-емоционалното му развитие и напредъкът по различните предмети.

„Важно е да се наблюдава

как се чувства детето в класната стая, как общува с останалите,

как играе на двора, защото ако има нещо, което го притеснява, то няма да може да напредва. На тези срещи чуваме мнението на родителите и набелязваме мерки – ако детето разхвърля вещите си, трябва да се види дали вкъщи има навик да подрежда дрехите си, то ли си прибира вещите, или родителите му правят това. Не става отведнъж, отнема много време за един учител да подготви цялата тази информация, но с желание и мотивация, става“, казва Диляна Иванова от 191. ОУ.

„Тази мисия е възможна, но сложна“, споделя и Мая Гешева, директор на Националната финансово-стопанска гимназия. Училището е отворило вратите на своите учебни предприятия, по време на които ученици представят на английски работата си на своите родители. „Интересът се оказа много голям, така те се уверяват колко важна е работата им“, казва тя.

Съвсем не на шега тя споделя, че комуникацията й с родителите е почти денонощна. „Реагирам или веднага, или после им се обаждам по телефона. Лично действам изпреварващо на всичко, което върви като похвала, тревожност или упреци в училището“, казва тя.

Родителите пишат „Добър“ 4,31 на училището

Родителите като цяло са доволни от образованието у нас – от училището те искат децата им да получат както знания и умения, които да са им полезни в живота, така и ценности и собствен морал. Участието им в училищния живот засега е слабо, главно защото нямат яснота каква би могла да бъде ролята им в него. Това са част от изводите от национално представително изследване на асоциация „Родители“, представено на форум за взаимодействието между учителите и родителите.

То е направено между септември и октомври 2023 г. от агенция „Ноема“ сред 807 родители на деца между I и XII клас.

Данните показват, че учителите получават висока оценка от родителите по редица параметри – добра подготовка, преподавателски умения, уважение към деца и родители, внимание към децата. Те твърдо заявяват, че биха определили 70% от учителите на децата си като „добри учители“.

Редица аспекти на училищния живот се възприемат като сравнително удовлетворителни – като комуникацията с учителите и техните качества, подготовката на децата им по предмети като български, математика и чужд език. Донякъде по-критични са към придобиването на функционални умения от децата – това те да решават реални казуси, да учат с разбиране, да се грижат за тялото си. Отчитат и липсата на граждански знания и умения.

Неотменимата майка

Без изненада – майките са тези, които основно се занимават с училищните въпроси. 50% от анкетираните смятат, че е по-добре с това да се занимават и двамата родители, но такава практика споделят два пъти по-малко родители – около 25%. 48% от бащите споделят, че и двамата родители се занимават с образованието вкъщи, докато същото потвърждават 22% от майките. Училищата не гледат на родителите като Дсемейство“, а идентифицират един основен Дотговорник“ за училищните въпроси, което вероятно ги възпрепятства да развият подход към семейството и да търсят допирни точки с него, смятат от асоциация „Родители“.

Софийските родители са по-критични

Средната оценка, която родителите поставят на образованието в училище, е „Добър“ 4,31. Тези в София обаче са по-критични за разлика от живеещите в малките градове и селата. Най-ниската оценка е в столицата – 4,18, а най-високата – в селата – 4,40. Родителите на децата от начален курс дават най-висока оценка – 4,38, а на тези в прогимназия – най-ниска – 4,18. Въпреки това цели 84% смятат, че са нужни промени в системата. Според 28% промяната трябва да е радикална бърза, според 28% – да е цялостна, но поетапна, а според 26% – да има промени само в някои области.

Що се отнася конкретно до училищата, в които учат децата, те се оценяват по-високо от родителите, отколкото образованието като цяло. Средната оценка към училището е „Много добър“ 4,57. Малко по-високо са оценени и учителите – „Много добър“ 4,69. Това е една от добрите новини в изследването – че нагласата на родителите към учителите е подчертано позитивна. Те твърдо заявяват, че биха определили 70% от учителите на децата си като „добри учители“.

Проблем номер 1 – дисциплината

Изненадващо, дисциплината на учениците е най-често посочваният от родителите проблем в образованието. Според 45% от тях това е по-сериозно дори и от претоварения учебен материал, който е посочен от 40% от родителите като ключов. Изследването показва, че родителите се държат силно консервативно, като близо 70% от тях одобряват мерки като връщане на оценката за поведение и овластяване на учителите да налагат повече наказания на децата.

„Апелът за принуда и насилие в дадена система са сигнал, че властимащите, в случая – възрастните, не са в състояние да се справят с децата си по друг начин – било поради липса на капацитет, било поради нагласата, че с децата трябва да се действа строго“, коментират от Асоциация „Родители“.

Те отбелязват, че само от данните в изследването не може да се каже дали родителите обвиняват училището за лошата дисциплина или доколко всъщност искат подкрепа от училището за справяне с нея. Ясно се вижда обаче, че родителите виждат трудности в това как да наложат на децата поведението, което смятат за правилно.

На второ място като проблем

40% от анкетираните посочват прекаленото количество учебен материал

и начинът на поднасяне – не толкова от гледна точка на учителите, а по-скоро в учебниците, които за родителите са твърде много. Най-често от претоварен учебен материал се оплакват родителите на децата в прогимназията (48%), според които на второ място попада и лошо поднесеният в учебниците материал (35%).

Прекалено многото учебници (29%) и лошо поднесеният в учебниците материал (28%) са поставени на второ място, най-вече като проблем за родителите на децата в I – IV клас. Произволните „реформи“ на МОН също се възприемат като основен проблем (28%), най-ясно заявен сред родителите на гимназисти (34%).

Що се отнася до учителите, 37% не смятат, че в образованието има проблеми, свързани с преподавателите. Най-малко посочвания това твърдение събира в София (23%), а най-много – в селата (50%). Когато все пак става въпрос за проблеми, свързани с учителите, водещото не е критика към качеството им на професионалисти, а най-вече липсата на млади учители (24%). Това се вижда като проблем най-остро в София (34%) и най-слабо в малките градове и села (18-20%).

Все пак се посочват и проблеми с качеството на преподаване. Два ключови проблема се посочват еднакво често – лошо поднесеният учебен материал от учителите (20%) и това, че те са консервативни и не подготвят децата за това, което им предстои (19%).

Твърдението, че учителите са неподготвени, се посочва от 15% от родителите, а липсата на уважение към децата от страна на учителите – от 12% от родителите, като в София този дял е 19%.

Личната територия на учениците – онлайн

Положителните емоции в училище са ярко откроени от родителите. На първо място според тях децата в училище се забавляват (55%) и изпитват любопитство (50%), два пъти по-рядко се посочват вдъхновението и радостта (25%), следвани от спокойствието (20%). Около една трета от родителите смятат, че децата им не изпитват отрицателни емоции в училище.

33% посочват като най-честата отрицателна емоция притеснението, 19% – отегчението. Интересно е, че софийските родители отбелязват по-висока степен на отегчение сред децата си (30% при 19% за цялата извадка), докато родителите на село са най-категорични, че децата им не изпитват отрицателни емоции в училище (46% при 37% за цялата извадка).

Това, че родителите смятат преживяванията на децата в училище като подчертано положителни, в много случаи без отрицателни емоции, поставя въпроса какво и колко споделят децата. Двете ключови теми, по които те говорят с родителите си, са отношенията им с приятелите (54%) и процедурните училищни въпроси – уроци, домашни, изпити (54%). Споделят още за заниманията с приятелите, проблемите със съучениците, отношенията с учителите, притесненията и др.

Като много важно изследователите обаче определят, че най-малко децата говорят с родителите си за това какво правят и какво им се случва онлайн, т.е. за живота си в мрежата. Едва 8% родители казват, че децата им като цяло споделят за живота си онлайн, 13% – че споделят с кого говорят онлайн. 16% научават от децата си за онлайн игри и за това какво детето прави в социалните мрежи.

Различните деца

Мнозинството от родителите заявяват, че нямат проблем децата им да учат с „различни“ деца, но около една трета са на други мнения. 14% виждат като проблемни децата с различна сексуалност. Всеки десети родител (11%) смята за проблемни децата от ромски етнически произход, а 7% са категорични, че изобщо не искат децата им да са в близост до „различни“ деца. Техният дял е малко по-висок от средното за страната в селата (12%) и малко по-нисък (3%) – в областните градове.

Частните уроци

Според родителите частните уроци са необходими, за да се справят децата им с кандидатстването след VII клас и за университет след XII клас. Две трети от родителите или имат намерение да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след VII клас (48%), или вече са го направили (9% от VI и 9% от VII клас).

23% нямат намерение да записват децата си, а според всеки десети родител детето му се е справило самo.

Що се отнася до кандидатстване след XII клас, още повече родители имат намерение да запишат децата си на уроци – около 67%.